Писания
Учение и завети 138


Раздел 138

Видение, дадено на президент Джозеф Ф. Смит в Солт Лейк Сити, щата Юта, на 3 октомври 1918 г. Във встъпителната си реч на осемдесет и деветата полугодишна обща конференция на Църквата на 4 октомври 1918 г., президент Смит заявява, че е получил няколко божествени послания през изминалите месеци. Едно от тях, относно посещението на Спасителя при духовете на мъртвите, докато тялото Му е било в гробницата, президент Смит получава предишния ден. То е записано веднага след закриването на конференцията. На 31 октомври 1918 г. е представено на съветниците в Първото президентство, на Съвета на дванадесетте и на патриарха, и бива единодушно прието от тях.

1–10, Президент Джозеф Ф. Смит размишлява върху писанията на Петър и Господното посещение в света на духовете; 11–24, Президент Смит вижда праведните мъртви, събрани заедно в рая, и Христовото служение сред тях; 25–37, Той вижда как е било устроено проповядването на Евангелието сред духовете; 38–52, Той вижда Адам, Ева и мнозина от светите пророци в света на духовете, които са смятали своето духовно състояние преди възкресението си за робство; 53–60, Праведните мъртви от тези дни продължават труда си в света на духовете.

1 На третия ден на октомври, хиляда деветстотин и осемнадесета година, седях в стаята си, размишлявайки върху светите писания;

2 и си мислех за великата единителна жертва, която бе извършена от Сина Божий за изкуплението на света,

3 и за великата и чудесна любов, изявена от Отца и Сина чрез пришествието на Изкупителя в света,

4 та чрез Неговото единение и чрез подчинение на принципите на Евангелието, човечеството да може да бъде спасено.

5 Докато бях зает с това, мислите ми се върнаха към писанията на апостол Петър към древните светии, пръснати надлъж и шир в Понт, Галатия, Кападокия и по другите части на Азия, където е било проповядвано Евангелието след разпъването на Господ.

6 Отворих Библията и прочетох третата и четвъртата глава от Първото послание на Петър и докато четях, бях дълбоко впечатлен, повече от всякога преди, от следните откъси:

7 „Защото и Христос един път пострада за греховете, праведният за неправедните, за да може да ни отведе при Бога, бидейки предаден на смърт по плът, а оживотворен по дух,

8 с който Той също отиде и проповядва на духовете в тъмницата,

9 които едно време бяха непокорни, когато дълготърпението Божие чакаше в дните на Ной, докато ковчегът се подготвяше, в който малцина, тоест осем души, бяха избавени чрез вода“ (1 Пет. 3:18–20).

10 „Понеже по тази причина беше проповядвано Евангелието и на онези, които са мъртви, тъй щото да могат да бъдат съдени като човеците в плътта, а да живеят като Бога в духа“ (1 Пет. 4:6).

11 Докато размишлявах върху тези неща, които са написани, очите на разбирането ми бяха отворени, Духът Господен застана над мен и аз видях множествата на мъртвите – и малки, и големи.

12 И беше се събрало заедно на едно място, едно безбройно общество от духовете на праведните, които са били верни на свидетелството за Исус по време на земния си живот,

13 и които са принасяли жертва по подобие на великата жертва на Сина Божий и са изстрадали изпитания в името на своя Изкупител.

14 Всички тези бяха вече напуснали живота на смъртните, непоклатими в надеждата за едно славно възкресение чрез благодатта на Бог Отец и Неговия Единороден Син Исус Христос.

15 Аз съзрях, че те бяха изпълнени с ликуване и радост, и ликуваха заедно, защото денят на избавлението им беше близо.

16 Те бяха събрани, очаквайки идването на Сина Божий в света на духовете, за да оповести изкуплението им от връзките на смъртта.

17 Тяхната спяща прах трябваше да бъде възстановена на съвършената ѝ снага, кост с костта ѝ, и жилите, и плътта върху тях, като духът и тялото се обединят, за да не бъдат никога повече разделени, за да могат да получат една пълнота от радост.

18 Докато това необятно множество чакаше и разговаряше, ликувайки относно часа на избавлението си от веригите на смъртта, Синът Божий се яви, обявявайки свободата на пленниците, които са били верни.

19 И там Той им проповядваше вечното Евангелие, учението относно възкресението и изкуплението на човечеството от падението и от личните грехове при условия на покаяние.

20 Но при нечестивите Той не отиде и гласът Му не се издигна сред безбожните и неразкаялите се, които се бяха осквернили, докато са били в плътта;

21 нито пък бунтовните, които отхвърлиха свидетелствата и предупрежденията на древните пророци, можаха да съзрат присъствието Му и да погледнат лицето Му.

22 Там, където бяха те, царуваше мрак, а между праведните имаше мир.

23 И светиите ликуваха поради изкуплението си, и прегъваха коляно, и признаваха Сина Божий за свой Изкупител и Избавител от смъртта и от веригите на пъкъла.

24 Ликовете им сияеха и излъчването на присъствието Господне почиваше над тях, и те пееха хвалебствия за святото Му име.

25 Аз се почудих, защото разбрах, че Спасителят е прекарал около три години в служението Си сред юдеите и хората от дома Израилев, опитвайки се да ги поучава на вечното Евангелие и да ги призовава към покаяние.

26 При все това, независимо от Неговите велики дела и чудеса, и оповестяване на истината с велика сила и власт, имало само малцина, които се вслушали в гласа Му и ликували в присъствието Му, и получили спасението от ръцете Му,

27 а служението Му сред мъртвите било ограничено за краткото време, заключаващо се между разпъването и възкресението Му;

28 и аз се зачудих на словата на Петър, където той казва, че Синът Божий проповядвал на духовете в тъмницата, които едно време били непокорни, когато дълготърпението Божие чакало в дните на Ной, и как е било възможно за Него да проповядва на тези духове и да извърши необходимата работа сред тях за едно толкова кратко време.

29 И докато се чудех, очите ми се отвориха и разбирането ми се проясни, и аз усетих, че Господ не е отишъл лично сред нечестивите и непокорните, които са били отхвърлили истината, за да ги поучава,

30 но ето, от сред праведните Той е устроил Свои сили и е назначил вестители, облечени в сила и власт, и ги е упълномощил да отидат и да занесат светлината на Евангелието на онези, които са били в мрак, тъкмо на всичките духове на човеци, и тъй Евангелието е било проповядвано на мъртвите.

31 И избраните вестители тръгнаха да провъзгласяват деня на благоволението Господне, и да оповестяват свобода на пленниците, които бяха вързани, тъкмо на всички, които искаха да се покаят за греховете си и приемат Евангелието.

32 Тъй Евангелието беше проповядвано на онези, които са умрели в греховете си без познание за истината или в прегрешение, след като отхвърлили пророците.

33 Всички те бяха поучавани на вяра в Бога, покаяние за греха, кръщение чрез заместник за опрощение на греховете, за дара на Светия Дух чрез полагане на ръце,

34 и всички останали принципи на Евангелието, които беше необходимо те да знаят, за да се подготвят, та да могат да бъдат съдени като човеците в плътта, но да живеят като Бога в духа.

35 И беше сторено знайно сред мъртвите – малки и големи, неправедни, както и предани – че изкуплението е било извършено чрез жертването на Сина Божий на кръста.

36 Тъй беше сторено знайно това, че нашият Изкупител е прекарал времето Си при Своето пребиваване в света на духовете, поучавайки и подготвяйки праведните духове на пророците, които свидетелствали за Него в плътта,

37 тъй че те да могат да занесат вестта за изкупление на всички мъртви, при които Той не могъл да отиде лично, поради бунта и прегрешението им, за да могат те също да чуят словата Му чрез служението на Неговите служители.

38 Сред тези велики и силни, които бяха събрани на това необятно събрание на праведните, беше татко Адам, Старият по дни и баща на всички,

39 и славната ни майка Ева, заедно с много от праведните ѝ дъщери, които са живели през вековете и са се покланяли на истинския и жив Бог;

40 Авел, първият мъченик, беше там и брат му Сит, един от великите, който беше точно подобие на баща си Адам;

41 Ной, който даде предупреждение за потопа; Сим, великият висш свещеник; Авраам, бащата на праведните; Исаак, Яков и Моисей, великият законодател на Израил;

42 и Исайя, който провъзгласи чрез пророчество, че Изкупителят е помазан да превърже сърцесъкрушените, да прогласи освобождение на пленниците и отваряне на затвора за онези, които са вързани; всички те бяха също там;

43 освен това, Йезекиил, на когото беше показано във видение голямото поле с изсъхнали кости, които трябвало да бъдат облечени с плът, за да излязат отново във възкресението на мъртвите като живи души;

44 Даниил, който предвиди и предсказа установяването на царството Божие през последните дни, за да не бъде никога повече унищожено, нито предадено на друг народ;

45 Илияс, който беше с Моисей на планината на Преображението;

46 и Малахия, пророкът, който засвидетелства за идването на Илия, за когото говори също и Мороний на Джозеф Смит Пророка, известявайки му, че той трябва да дойде преди въвеждането на великия и страшен ден Господен. Те също бяха там.

47 Пророк Илия трябваше да посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите им,

48 предвещавайки великото дело, което трябваше да се извърши в храмовете Господни в диспенсацията на пълнотата на времената за изкуплението на мъртвите и за запечатването на децата към техните родители, за да не би цялата земя да бъде поразена с проклятие и напълно опустошена при идването Му.

49 Всички те и много други, тъкмо пророците, които живееха сред нефитите и свидетелстваха за пришествието на Сина Божий, се смесваха в необятното множество и чакаха избавлението си,

50 защото мъртвите гледаха на дългото отсъствие на своите духове от телата си като на робство.

51 Тези Господ поучаваше и им даде сила да излязат след възкресението Му от мъртвите, да влязат в царството на Отца Му, за да бъдат увенчани там с безсмъртие и вечен живот,

52 и да продължат оттогава насетне труда си, според както им е било обещано от Господа, и да бъдат участници във всички благословии, които са били запазени за онези, които Го обичат.

53 Пророкът Джозеф Смит и баща ми Хайръм Смит, Бригъм Йънг, Джон Тейлър, Уилфорд Уудръф и други избрани духове, които бяха запазени, за да излязат в пълнотата на времената и да вземат участие в полагането на основите на великото дело от последните дни,

54 включително построяване на храмове и извършването на обреди в тях за изкуплението на мъртвите, бяха също в света на духовете.

55 Аз видях, че те бяха също сред благородните и великите, които бяха избрани в началото да бъдат водачи в църквата Божия.

56 Още преди да бъдат родени, те, заедно с много други, получиха първите си уроци в света на духовете и бяха подготвени да излязат в определеното от Господа време, за да се трудят в лозето Му за спасяването на душите на човеците.

57 Аз видях, че верните старейшини от тази диспенсация, когато напускат смъртния живот, продължават своя труд в проповядването на Евангелието на покаянието и изкуплението чрез жертвата на Единородния Син Божий сред онези, които са в мрак и под робството на греха във великия свят на духовете на мъртвите.

58 Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий,

59 и след като заплатят наказанието за прегрешенията си и бъдат измити до чисто, ще получат награда според делата си, защото те са наследници на спасението.

60 Това беше видението за изкуплението на мъртвите, което ми беше разкрито, и аз давам свидетелство, и знам, че това свидетелство е истинно чрез благословиите на нашия Господ и Спасител Исус Христос, тъкмо тъй. Амин.

Отпечатай