Писания
Учение и Завети 134
Бележки под линия

Hide Footnotes

Тема

Раздел 134

Декларация за отношението към правителствата и законите като цяло, приета единодушно чрез гласуване на общо събрание на Църквата, проведено в Къртлънд, щата Охайо, на 17 август 1835 г. (History of the Church, 2:247–249). Поводът е събрание на църковни ръководители, свикани заедно да разгледат предложеното съдържание на първото издание на Учение и Завети. По онова време декларацията е започвала със следното въведение: “За да не се тълкува и разбира погрешно нашето отношение към светските правителства и законите като цяло, ние сметнахме за целесъобразно да представим в края на този том нашето мнение относно това” (History of the Church, 2:247).

1–4, Правителствата трябва да спазват свободата на съвестта и богослужението;5–8, Всички хора трябва да поддържат своите правителства и дължат почит и спазване на закона; 9–10, Религиозните общества не трябва да упражняват гражданска власт; 11–12, Хората са оправдани, когато защитават себе си и своето имущество.

1 Ние вярваме, че аправителствата са учредени от Бога в полза на човека и че Той държи хората ботговорни за делата им по отношение на тях, както при създаването на закони, тъй и при тяхното прилагане за доброто и безопасността на обществото.

2 Ние вярваме, че нито едно правителство не може да съществува в мир, освен ако не се създадат и наложат за спазване такива закони, които ще осигурят на всяка личност асвободно упражняване на бсъвестта, правото и контрола над имуществото и взащитата на живота.

3 Ние вярваме, че всички правителства по необходимост изискват държавните ачиновници и магистрати да прилагат законите им, и че за да могат да прилагат закона с правота и справедливост, те трябва да бъдат издирвани и подкрепяни от гласа на народа, ако е република, или от волята на върховния управител.

4 Ние вярваме, че религията е учредена от Бог и че човеците са отговорни пред Него и само пред Него за упражняването ѝ, освен ако религиозните им убеждения не ги карат да нарушават правата и свободата на другите; обаче, ние не вярваме, че човешкият закон има право да се намесва и да предписва правила за абогослужение, за да се ограничава съвестта на човеците, нито пък да се постановяват начини за личното и обществено богослужение; гражданският магистрат трябва да ограничава престъпността, но никога да не контролира съвестта, трябва да наказва виновния, но никога да не подтиска духовната свобода.

5 Ние вярваме, че всички човеци са обвързани да поддържат и подкрепят съответните правителства, където те живеят, бидейки същевременно защитавани в своите присъщи и неотменни права от законите на тези правителства; и че подтикването към бунт и абунтът са недостойни за всеки гражданин, защитаван по този начин, и трябва да бъдат съответно наказвани; и че всички правителства имат правото да въвеждат такива закони, които по тяхно мнение са най-добре пригодени да обезпечават обществения интерес, същевременно, обаче, да запазват свещена свободата на съвестта.

6 Ние вярваме, че всеки човек трябва да бъде почитан в службата си: управителите и магистратите като такива, поставени, за да защитават невинните и да наказват виновните; и че на азаконите всички човеци дължат почит и спазване, защото без тях мирът и хармонията биха били изместени от анархия и терор; човешките закони са учредени с особената цел да управляват нашите интереси като личности и като нация, между човек и човек; божествените закони са дадени от небесата и предписват правилата относно духовните дела, за вярата и богослужението, като и за двете човек носи отговорност пред своя Създател.

7 Ние вярваме, че управниците, държавите и правителствата имат правото и са длъжни да въвеждат закони за защитата на всички граждани в свободното упражняване на техните религиозни вярвания; но ние не вярваме, че те имат право според това, което е справедливо, да лишават гражданите от това право или да ги ограничават в техните вярвания дотогава, докато показват почит и уважение към законите и тези религиозни вярвания не оправдават подтикването към бунт или заговор.

8 Ние вярваме, че извършването на престъпление трябва да се анаказва според естеството на нарушението; че убийството, предателството, разбойничеството, кражбата и нарушаването на общия мир, във всяко отношение трябва да бъдат наказвани според тяхната опасност и вреда сред човеците от законите на това правителство, при което е извършено нарушението; и че в името на обществения мир и спокойствие човеците трябва да се заемат и да използват способностите си за наказването на нарушителите на добрите закони.

9 Ние не вярваме, че е справедливо да се смесват религиозното влияние и гражданското управление, при което едно религиозно общество е облагодетелствано, а друго — ограничавано в неговите духовни права, а индивидуалните права на неговите членове като граждани да бъдат отричани.

10 Ние вярваме, че всички религиозни общества имат право да вземат мерки срещу свои членове за неправилно поведение според правилата и уставите на тези общества при условие, че тези мерки са за общение и добро поведение; но ние не вярваме, че някое религиозно общество има власт да съди хората за правото на имущество или живот, да им отнема благата на този свят или да ги поставя в опасност за живота или физическото им здраве, или да им налага някакво телесно наказание. Те могат само да ги аотлъчат от обществото и да преустановят общение с тях.

11 Ние вярваме, че хората трябва да се обръщат към гражданския закон за обезщетяване на всички неправди и жалби там, където има малтретиране на личности, злоупотреба с имущество или опетняване на име, където съществуват такива закони за защита; но ние вярваме, че всички хора са оправдани, когато защитават себе си, своите приятели, имущество и правителство срещу незаконни нападения и насилие от страна на всякакви личности по време на криза, когато човек не може да се обърне незабавно към законите и да получи удовлетворение.

12 Ние вярваме, че е справедливо да апроповядваме Евангелието на народите по земята и да предупреждаваме праведните да се пазят от покварата на света; но ние не вярваме, че е правилно вмешателството ни при робите, нито да им проповядваме Евангелието, нито да ги кръщаваме противно на волята и желанието на господарите им, нито да се занимаваме с тях или да им влияем и в най-малка степен, тъй че да ги караме да бъдат недоволни от положението си в този живот и тъй да подлагаме на риск живота на хора; ние вярваме, че такава една намеса е незаконна, несправедлива и опасна за мира на всяко правителство, което позволява да се държат в робство човешки същества.