Доверие в нещо или в някого. Според най-честата употреба в Писанията, вярата е доверие и упование в Исус Христос, които подтикват човек да Му се подчинява. За да доведе човека до спасение, вярата трябва да е съсредоточена в Исус Христос. Светиите от последните дни вярват също така в Бог Отец, в Светия Дух, в силата на свещеничеството и в други важни аспекти на възстановеното Евангелие.
Вярата включва надежда за неща, които не се виждат, но са истина (Евр. 11:1; Ал. 32:21; Ет. 12:6). Вярата произлиза от слушане на Евангелието, проповядвано от изпратени от Бог упълномощени служители (Рим. 10:14–17). Чудесата не създават вяра; силната вяра се развива чрез подчинение на Евангелието на Исус Христос, т.е. вярата произлиза от праведността (Ал. 32:40–43; Ет. 12:4, 6, 12; У. и З. 63:9–12).
Истинската вяра създава чудеса, видения, сънища, изцелявания и всички дарове, които Бог дава на светиите Си. Чрез вяра човек получава опрощение на греховете си и накрая има възможността да живее в Божието присъствие. Липсата на вяра води човека до отчаяние, което произлиза от беззаконие (Морон. 10:22).