Йоан, син на Зеведей
Един от дванадесетте апостоли в Новия завет, син на Зеведей и брат на Яков. През ранните години на живота си е бил рибар (Марк 1:17–20). Вероятно той е неназованият ученик на Йоан Кръстител, за когото се споменава в Йоан 1:40. По-късно е призован да бъде ученик на Исус Христос (Мат. 4:21–22; Лука 5:1–11). Написва Евангелието на Йоан, три послания и книгата „Откровението“. Той е един от тримата, които са били с Господ при съживяването на дъщерята на Яир (Марк 5:35–42), на Планината на преображението (Мат. 17:1–9) и в Гетсимания (Мат. 26:36–46). В собствените си летописи, той говори за себе си като „ученика, когото Исус обичаше“ (Йоан 13:23; 21:20) и „другия ученик“ (Йоан 20:2–8). Исус нарича него, а също и брат му, с името Воанергес, „синове на гърма“ (Марк 3:17). Йоан се споменава често в текстовете, описващи Разпъването и Възкресението (Лука 22:8; Йоан 18:15; 19:26–27; 20:2–8; 21:1–2). По-късно бива заточен на остров Патмос, където написва книгата Откровението (Откр. 1:9).
Йоан се споменава често в откровенията от последните дни (1 Неф. 14:18–27; 3 Неф. 28:6; Ет. 4:16; У. и З. 7; 27:12; 61:14; 77; 88:141). Тези стихове потвърждават автентичноста на библейския летопис на Йоан, неговото величие и важността на делото, което Господ му е възложил да извърши на земята по времето на Новия завет и в последните дни. Писанията от последните дни изясняват, че Йоан не е умрял, а му е било разрешено да остане на земята като проповядващ служител до времето на Второто пришествие на Господ (Йоан 21:20–23; 3 Неф. 28:6–7; У. и З. 7).
Посланията на Йоан
Макар че авторът на тези три послания не назовава себе си по име, стилът им напомня толкова много този на апостол Йоан, че той се приема за автор и на трите.
В първото послание, глава 1, Йоан увещава светиите да общуват с Бог. В глава 2 се набляга на това, че светиите опознават Бога чрез подчинение и Той ги напътства да не обичат света. В глава 3 се призовава всички да станат чеда Божии и да се обичат един друг. В глава 4 се обяснява, че Бог е любов и обитава в онези, които Го обичат. В глава 5 се обяснява, че светиите са родени от Бога чрез вяра в Христос.
Второто послание на Йоан е подобно на първото. В него Йоан ликува поради верността на чедата на „избраната госпожа“.
В Третото послание Йоан хвали човек, наречен Гай за неговата вярност и помощ към тези, които обичат истината.
Евангелието на Йоан
В тази книга от Новия завет апостол Йоан свидетелства, че: (1) Исус е Христос (Месията) и (2) Исус е Синът Божий (Йоан 20:31). Описаните от него сцени от живота на Исус са внимателно подбрани и подредени, като са взети предвид тези цели. Книгата започва с въведение за положението на Христос преди раждането Му: Той е бил с Бога, бил е Бог и е Творецът на всички неща. Той е роден в плътта като Единородният Син на Отца. Йоан описва служението на Исус, като акцентира на Неговата Божественост и възкресението Му от мъртвите. Той потвърждава ясно, че Исус е Синът Божий, което е засвидетелствано от чудеса, свидетели, пророци и от гласа на самия Христос. Йоан изгражда изложението си, като противопоставя светлината на тъмнината, истината на заблудата, доброто на злото, Бога на дявола. Може би в никой друг летопис не е декларирана толкова ясно светостта на Исус и неверието на юдейските управници.
Йоан е писал главно за служението на Христос в Юдея, особено за последната седмица от него, докато Матей, Марк и Лука са писали предимно за служението Му в Галилея. Няколко основни положения от това евангелие са били разяснени чрез откровения от последните дни (У. и З. 7 и У. и З. 88:138–141).
За списък от събития в живота на Спасителя, описани в Евангелието на Йоан, вижте Съгласуваност на евангелията в приложението.