Притча
Проста история, използвана, за да илюстрира и учи на духовна истина или принцип. В притчата има аналогия на обикновен предмет или случка с дадена истина, като скритото значение или послание на притчата често остава тайна за слушателите, които не са подготвени духовно да го приемат (Мат. 13:10–17).
Исус често проповядва с притчи. За списък на основните Му притчи, вижте Съгласуваност на евангелията в приложението.
Книгата Притчи
Книга в Стария завет, която съдържа много притчи, поговорки и поезия; част от книгата е написана от Соломон. Книгата Притчи често се цитира в Новия завет.
Глави 1–9 съдържат обяснения за истинската мъдрост. Глави 10–24 представляват сборник с поговорки за правилния и неправилния начин на живот. Глави 25–29 съдържат притчите на Соломон, записани от служителите на Езекия, цар на Юда. Глави 30–31 съдържат описание на добродетелната жена.