Дух

Частта на живото същество, която е съществувала преди раждането на земята, обитава физическото тяло по време на земния живот и съществува след смъртта като отделно същество до Възкресението. Всички живи неща – човечеството, животните и растенията – са били духове преди на земята да е съществувала каквато и да било форма на живот (Бит. 2:4–5; Моис. 3:4–7). Духовното тяло изглежда като физическото (1 Неф. 11:11; Ет. 3:15–16; У. и З. 77:2; 129). Духът е материя, но по-фина и чиста от земните елементи или материя (У. и З. 131:7).

Всеки човек е син или дъщеря на Бог в буквалния смисъл, бидейки роден като дух от Небесни родители, преди да бъде роден от земни родители на земята (Евр. 12:9). Всеки човек на земята, освен тяло от плът и кости, има и безсмъртно духовно тяло. Както понякога се казва в Писанията, духът и физическото тяло взети заедно представляват душата (Бит. 2:7; У. и З. 88:15; Моис. 3:7, 9, 19; Авр. 5:7). Духът може да живее без физическо тяло, но физическото тяло не може да живее без дух (П. Я. 2:26). Физическата смърт е разделянето на духа от тялото. При Възкресението духът се обединява отново със същото физическо тяло от плът и кости, което е притежавал като смъртен, но с две важни разлики: те никога няма да бъдат разделени отново и физическото тяло ще бъде безсмъртно и съвършено (Ал. 11:45; У. и З. 138:16–17).