Мороний, син на Мормон
Последният нефитски пророк в Книгата на Мормон (ок. 421 г. сл. Хр.). Точно преди смъртта си, Мормон предава на своя син Мороний исторически летопис, наречен плочите на Мормон (С. М. 1:1). Мороний завършва съставянето на плочите на Мормон. Той прибавя към Книгата на Мормон глави 8–9 (Морм. 8:1). Съкращава и включва Книгата на Етер (Ет. 1:1–2), добавя и собствена книга, наречена Книгата на Мороний (Морон. 1). Мороний запечатва плочите и ги скрива на хълма Кумора (Морм. 8:14; Морон. 10:2). През 1823 г. Мороний е изпратен като възкресена личност да предаде Книгата на Мормон на Джозеф Смит (У. и З. 27:5; Дж. С. – И. 1:30–42, 45). От 1823 до 1827 г. той наставлява младия пророк всяка година (Дж. С. – И. 1:54) и накрая, през 1827 г., му предава плочите (Дж. С. – И. 1:59). След завършването на превода, Джозеф Смит връща плочите на Мороний.
Книгата на Мороний
Последната книга в Книгата на Мормон. Написана е от последния нефитски пророк Мороний. В глави 1–3 се разказва за окончателното унищожение на нефитите и се дават напътствия за предаване на Светия Дух и на свещеничеството. В глави 4–5 се описва подробно точния начин на отслужване на причастието. Глава 6 обобщава дейността на Църквата. Глави 7–8 представляват проповеди за основните принципи на Евангелието, включвайки ученията на Мормон за вярата, надеждата и милосърдието, и за начина, по който може да се различава доброто от злото (Морон. 7), също и обяснението на Мормон, че малките деца са живи в Христа и нямат нужда от кръщение (Морон. 8). В глава 9 се описва покварата на нефитския народ. Глава 10 е заключително послание на Мороний и включва описание на начина, по който може да се узнае истинността на Книгата на Мормон (Морон. 10:3–5).