Похот, страст Вж. също Похотлив, похотливост Прекомерно влечение към нещо. Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си, Пр. 6:25. Който гледа жена, за да я пожелае, е прелюбодействал с нея в сърцето си, Мат. 5:28 (3 Неф. 12:28). Мъжете разпалиха се в страстта си един към друг, Рим. 1:27. Ще си натрупат учители по своите страсти, 2 Тим. 4:3–4. Лаван видя нашето имущество и заламтя за него, 1 Неф. 3:25. Да не следваш повече страстите на очите си, Ал. 39:3–4, 9. Този, който погледне жена, за да я пожелае, ще отрече вярата, У. и З. 42:23. Прекратете всичките си похотливи желания, У. и З. 88:121.