Първороден

Във времето на древните патриарси първородният син получава правото на първородство (Бит. 43:33) и така наследява ръководството над семейството след смъртта на бащата. Първородният е трябвало да бъде достоен, за да поеме тази отговорност (1 Лет. 5:1–2) и е можел да изгуби първородството си при неправедност.

Според закона на Моисей, първородният син е считан за Божие притежание. Първородният е получавал двоен дял от имуществото на баща си (Вт. 21:17). След смъртта на баща си той е носел отговорността да се грижи за майка си и сестрите си.

Първородните мъжки животни също са считани за Божие притежание. Чистите животни са били използвани за жертвоприношения, докато нечистите са можели да бъдат изкупени, продадени или умъртвени (Изх. 13:2, 11–13; 34:19–20; Лев. 27:11–13, 26–27).

Първородството е символизирало Исус Христос и Неговото земно служение, напомняйки на хората, че великият Месия щял да дойде (Моис. 5:4–8; 6:63).

Исус е първородният сред духовните чеда на нашия Небесен Отец, Единородният Син на Отца в плътта и първият, вдигнал се от смъртта чрез Възкресението (Кол. 1:13–18). Верните светии стават членове на Църквата на Първородния във вечността (У. и З. 93:21–22).