Ездра
Свещеник и книжник в Стария завет, който връща в Йерусалим част от юдеите, намиращи се във вавилонско робство (Езд. 7–10; Неем. 8; 12). През 458 г. пр. Хр. той получава разрешение от Артаксеркс, цар на Персия, да заведе в Йерусалим всички юдейски заточеници, които искат да се завърнат (Езд. 7:12–26).
Преди времето на Ездра свещениците имат почти пълен контрол над четенето на сборника с Писания, наричан „Законът“. Ездра спомогва Писанията да станат достъпни за всеки юдеин. Откритото четене на „Книгата на закона“ с времето става център на юдейския национален живот. Най-голямото учение на Ездра произлиза от собствения му пример за това как е подготвил сърцето си да търси закона Господен, да му се подчинява и да го проповядва на другите (Езд. 7:10).
Книгата на Ездра
В глави 1–6 се описват събития, които са се случили от шестдесет до осемдесет години преди Ездра да пристигне в Йерусалим – Декретът на Кир от 537 г. пр. Хр. и завръщането на юдеите, водени от Зоровавел. В глави 7–10 се показва как Ездра отива в Йерусалим. Той и спътниците му постят и се молят за защита. В Йерусалим те намират много юдеи, които са отишли там по-рано със Зоровавел и се оженили за жени извън завета, като по този начин се осквернили. Ездра се моли за тях и ги поставя под завет да се разведат с тези жени. По-нататъшната история на Ездра се намира в книгата на Неемия.