Мелхиседек Виж също Мелхиседеково свещеничество; Салим В Стария завет, висш свещеник, пророк и водач, който е живял след потопа и по времето на Авраам. Той бил наричан царят на Салем (Ерусалим), цар на мира, цар на праведността (което е еврейското значение на Мелхиседек) и свещеник на Всевишния Бог. Авраам платил десятък на Мелхиседек, Бит. 14:18–20. Народът на Мелхиседек вършил праведни дела и получил небето, П. Дж. С., Бит. 14:25–40. Христос бил висш свещеник според реда на Мелхиседек, Евр. 5:6. Мелхиседек бил цар на Салем, свещеник на Всевишния Бог, Евр. 7:1–3. Никой не бил по-велик от Мелхиседек, Алма 13:14–19. Авраам получил свещеничеството от Мелхиседек, У. и З. 84:14. От уважение към името на Господа Църквата от древните дни нарекла по-висшето свещеничество Свещеничество на Мелхиседек, У. и З. 107:1–4.