Иов

Макар че книгата е за страданието на Иов, тя не отговаря напълно на въпроса защо Иов (или който и да е друг човек) трябвало да изстрада болка и загубата на семейството и на стоките си. Книгата пояснява, че ако някого го сполетяват нещастия, това не означава непременно, че този човек е съгрешил. Господ може да изпрати страданието за придобиване на опит, дисциплиниране и напътствие, а също и за наказание (У. и З. 122).

Книгата може да бъде разделена на четири части. Глави 1–2 са пролог към историята. Глави 3–31 предават серия от беседи между Иов и трима приятели. Глави 32–37 съдържат речи на Елиу, четвърти приятел, който осъжда Иов по причини, различни от тези на първите трима приятели. Глави 38–42 завършват книгата с уверение към Иов, че неговият път в живота е бил добър от началото.

Книгата на Иов учи, че ако човек има правилно знание за Бога и живее живот приемлив за Него, той ще бъде в състояние да устои на изпитанията, които го сполетяват. Неувяхващата вяра на Иов е характеризирана с възклицания като “Ако и да ме убие Той, аз ще Му уповавам” (Иов 13:15). Иов се споменава и в Езек. 14:14; Яков. 5:11; Учение и Завети 121:10.