Библия

Сборник от еврейски и християнски писания, който съдържа божествени откровения. Думата Библия означава „Книгите“. Библията е дело на много пророци и боговдъхновени автори, действали под влиянието на Светия Дух (2 Пет. 1:21).

Християнската Библия има два раздела, широко известни като Старият и Новият завет. Старият завет се състои от книгите с Писания, използвани от юдеите в Палестина по време на земното служение на Господ. Новият завет се състои от Писания от времето на апостолите, считани за също толкова святи и авторитетни, както юдейските Писания. Книгите на Стария завет са национално писмено творчество, обхващащо много векове, писано почти изцяло на еврейски, докато книгите от Новия завет са дело на автори от едно поколение и са написани главно на гръцки.

В Стария завет думата завет идва от еврейски и означава „съглашение“. Така Старият завет е законът, даден на Моисей, когато Израил отказва пълнотата на Евангелието, притежавана от Божия народ от началото на земното съществуване. Новият завет е Евангелието, проповядвано от Исус Христос.

В еврейската Библия (Старият завет) книгите били разделени на три части: Закон, Пророци и Писания. Използваната от християнския свят Библия подрежда книгите според темата им: исторически, поетични и пророчески.

Книгите на Новия завет обикновено са в следния ред: четирите евангелия и деянията на апостолите, посланията на Павел, съборните послания на Яков, Петър, Йоан и Юда, откровението на Йоан.

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни почита и уважава Библията, като твърди също така, че Господ продължава да дава допълнителни откровения чрез пророците Си в последните дни, които подкрепят и потвърждават библейското описание на взаимоотношенията на Бог с човечеството.