Липса на смирение или на желание да се приема поука. Гордостта противопоставя хората едни на други, а също и на Бога. Гордият човек се поставя над околните и следва своята собствена воля, вместо волята Божия. Самонадеяността, завистта, коравосърдечието и високомерието са също типични черти на гордия човек.
Внимавай да не забравиш Господ, за да не се възгордее сърцето ти, Вт. 8:11–14 .
Аз мразя гордост и високомерие, Пр. 8:13 (Пр. 6:16–17 ).
Гордостта предшества погибелта, Пр. 16:18 .
Господ ще бъде против всеки горделив и надменен човек, Ис. 2:11–12 (2 Неф. 12:11–12 ).
Измамила те е гордостта на твоето сърце, Авд. 1:3 .
Всички горделиви ще бъдат плява, Мал. 4:1 (1 Неф. 22:15 ; 3 Неф. 25:1 ; У. и З. 29:9 ).
Който възвисява себе си, ще се смири, Мат. 23:12 (У. и З. 101:42 ).
Бог се противи на горделивите, 1 Пет. 5:5 .
Величественото и обширно здание беше светската гордост, 1 Неф. 11:36 (1 Неф. 12:18 ).
Когато са учени, те мислят, че са мъдри, 2 Неф. 9:28–29 .
Вие сте издигнати в гордостта на сърцата си, Як. 2:13, 16 (Ал. 4:8–12 ).
Отърсихте ли се от гордостта си, Ал. 5:28 .
Извънредно голяма гордост беше проникнала в сърцата на людете, Ел. 3:33–36 .
Колко бързо чедата човешки се издигат в гордост, Ел. 12:4–5 .
Гордостта на този народ потвърждава тяхното унищожение, Морон. 8:27 .