Йеремия
Пророк от Стария завет, роден в семейство на свещеник. Пророкува в Юдея от 626 до 586 г. пр. Хр. Живее приблизително по едно и също време с други велики пророци: Лехий, Йезекиил, Осия и Даниил.
Йеремия е поставен за пророк в доземния живот (Йер. 1:4–5). В продължение на приблизително четиридесет години като пророк, той проповядва сред еврейския народ срещу идолопоклонничеството и неморалността (Йер. 3:1–5; 7:8–10). Изложен е на постоянна съпротива и обиди (Йер. 20:2; 36:18–19; 38:4). След падането на Йерусалим, избягалите в Египет юдеи взимат Йеремия със себе си (Йер. 43:5–6), където, според преданията, го убиват с камъни.
Книгата на Йеремия
Глави 1–6 съдържат пророчества, направени по време на царуването на Йосия. Глави 7–20 са пророчества, направени по времето на Йоаким. Глави 21–38 отразяват царуването на Седекия. Глави 39–44 съдържат пророчества и описват исторически събития, станали след падането на Йерусалим. Глава 45 съдържа обещание към неговия писар Варух, че животът му ще бъде запазен. И накрая, глави 46–51 са пророчества срещу други народи. Глава 52 е историческо заключение. Някои от пророчествата на Йеремия се съдържат в плочите от пиринч на Лаван, съхранени от Нефи (1 Неф. 5:10–13). Йеремия се споменава още два пъти в Книгата на Мормон (1 Неф. 7:14; Ел. 8:20).
Книгата на Йеремия включва също и: споменаване на доземното съществуване на човека и предопределението на Йеремия (Йер. 1:4–5); пророчество за възстановяването на Израил от неговото разпръснато състояние, събирането на един от град и двама от род в Сион – хубава земя, където Израил и Юда ще могат да обитават в сигурност и мир (Йер. 3:12–19); пророчество за Господ, Който събира Израил от северните страни, като изпраща много „рибари“ и „ловци“, за да ги намерят (Йер. 16:14–21). Това събитие от последните дни ще е по-грандиозно дори и от извършеното от Моисей извеждане на Израил от Египет (Йер. 16:13–15; 23:8).