Злословене Вж. също Клюкарство; Лъжа; Раздор; Слух Казване на неща, които са неверни, вредни и злонамерени. Често в Писанията злословенето за някого има за цел причиняване на болка. Пази езика си от зло, Пс. 34:13 (1 Пет. 3:10). Лошият човек копае зло, Пр. 16:27. Блажени сте, когато говорят против вас лъжливо всякакво зло, Мат. 5:11 (3 Неф. 12:11). От сърцето се пораджат зли помисли, Мат. 15:19 (Марк 7:21). Да не злословиш началника на рода си, Д. А. 23:5. Всяка хула да се махне от вас, Еф. 4:31. Не се одумвайте един друг, П. Я. 4:11. Да няма одумване или злословене, У. и З. 20:54.