Мормон, нефитски пророк
Нефитски пророк, военачалник и летописец в Книгата на Мормон. Мормон живее около 311–385 г. сл. Хр. (Морм. 1:2, 6; 6:5–6; 8:2–3). През по-голямата част от живота си, започвайки от петнадесетгодишна възраст, той е военен предводител (Морм. 2:1–2; 3:8–12; 5:1; 8:2–3). Амарон напътства Мормон да се подготви да поеме отговорността за летописите и за тяхното водене (Морм. 1:2–5; 2:17–18). След като записва историята на времето, в което живее, Мормон съкращава големите плочи на Нефи върху плочите на Мормон. По-късно той предава този свещен летопис на сина си Мороний. Тези плочи са част от летописа, от който Джозеф Смит превежда Книгата на Мормон.
Словата на Мормон
Малка книга в Книгата на Мормон. Мормон, редакторът на целия летопис, вмъква тази кратка бележка между заключителните думи на Амаликий в книгата на Омний и началото на книгата на Мосия. (Вж. „Кратко обяснение за Книгата на Мормон“ в началото на Книгата на Мормон.)
Книга на Мормон
Отделна книга в Книгата на Мормон. В глави 1–2 се разказва за Амарон, нефитски пророк, който напътства Мормон кога и откъде да вземе плочите. Започват тежки войни и тримата нефити са взети заради нечестието на хората. В глави 3–4 се разказва как Мормон призовава хората към покаяние, но те вече са станали безчувствени и цари по-голямо нечестие, отколкото когато и да било преди в Израил. В глави 5–6 се описват последните битки между нефитите и ламанитите. Мормон е убит заедно с по-голямата част от народа на нефитите. Преди смъртта си, в глава 7 Мормон призовава хората – неговите съвременници и бъдещите поколения – да се покаят. В глави 8–9 се описва как накрая Мороний, синът на Мормон, остава сам. Той описва последните сцени на смърт и насилие, включително залеза на народа на нефитите и отправя послание до бъдещите поколения и читателите на този летопис.