Евреи, послание до

Книга от Новия завет. Павел написва това писмо до членовете-юдеи на Църквата, за да ги убеди, че в Христа са се изпълнили важни аспекти на закона на Моисей, който е бил заменен от по-висшия евангелски закон на Христос. След като се връща в Йерусалим към края на третата си мисия (около 60 г. сл. Хр.), Павел открива, че много юдеи, членове на Църквата, все още спазват закона на Моисей (Д. А. 21:20). Това се случва поне десет години след като на един църковен събор в Йерусалим е решено, че определени обреди от закона на Моисей не са необходими за спасението на езичниците-християни. Явно скоро след това Павел е писал на юдеите, за да им покаже чрез собствените им писания и чрез здравия разум защо повече не трябва да съблюдават закона на Моисей.

В глави 1 и 2 се обяснява, че Исус е „по-горен“ от ангелите. В глави 3–7 се сравняват Исус с Моисей и закона на Моисей и се свидетелства, че Той превъзхожда и Моисей и юдейския закон. Също така се учи, че Мелхиседековото свещеничество е по-висше от Аароновото. В глави 8–9 се описва как обредите на Моисей подготвят хората за служението на Христос и как Той е Ходатаят на новия завет (Ал. 37:38–45; У. и З. 84:21–24). Глава 10 е увещание за усърдие и вяра. Глава 11 е беседа за вярата. Глава 12 съдържа напътствия и поздрави. В глава 13 се обяснява почетната същност на брака и важността на подчинението.