Добродетел Вж. също Почтеност; Сила; Целомъдрие Проява на почтеност, морално съвършенство, сила (Лука 8:46) или сексуална чистота (Морон. 9:9). Ти си добродетелна жена, Рут 3:11. Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, ще застане на святото място на Господа, Пс. 24:3–4. Добродетелната жена е венец на мъжа си, Пр. 12:4. Добродетелната жена е много по-ценна от скъпоценни камъни, Пр. 31:10–31. Добавете към вярата си добродетел, 2 Пет. 1:5 (У. и З. 4:6). Нужно е те да опитат добродетелта на словото Божие, Ал. 31:5. Нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви, У. и З. 121:45. Вярваме в това да сме добродетелни, С. В. 1:13 (Фил. 4:8).