Мъдрост Вж. също Знание; Истина; Разбиране Способност и дар от Бога да се отсъжда правилно. Човек придобива мъдрост чрез опит, чрез изучаване и като следва Божиите напътствия. Без Божията помощ човек не може да придобие истинска мъдрост (2 Неф. 9:28; 27:26). Бог дава мъдрост на Соломон, 3 Цар. 4:29–30. Главното е мъдростта, затова придобивай мъдрост, Пр. 4:7. Който придобива ум, обича душата си, Пр. 19:8. Исус се изпълва с мъдрост, Лука 2:40, 52. Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, П. Я. 1:5 (У. и З. 42:68; Дж. С. – И. 1:11). Казвам ви тези неща, за да се научите на мъдрост, Мос. 2:17. Учи се на мъдрост в твоята младост, Ал. 37:35. Светиите ще намерят мъдрост и големи съкровища от познание, У. и З. 89:19. Нека този, който е невеж, да се научи на мъдрост, като се смири и призове Господа, У. и З. 136:32.