Осъждам, осъждане Вж. също Съд, последният; Съдя, правосъдие Произнасяне на присъда; обявяване от Бог за виновен. Зломислещия Господ ще осъди, Пр. 12:2. Ние сме съдени от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света, 1 Кор. 11:32. Нашите слова, дела и мисли ще ни осъдят, Ал. 12:14. Като знаете тези неща и не ги вършите, се оставяте да попаднете под осъждане, Ел. 14:19. Ако престанем да се трудим, ще си навлечем осъждане, Морон. 9:6. Този, който не прощава на брата си, застава осъден пред Господа, У. и З. 64:9. Този, който съгреши срещу по-голямата светлина, ще получи по-голямото осъждане, У. и З. 82:3. Цялата Църква е под осъждане, докато не се покаят и не си спомнят Книгата на Мормон, У. и З. 84:54–57.