1 И сега стана така, че аз получих послание от Аморон, царя, в което се казваше, че ако предам тези военнопленници, които бяхме взели, той щял да ни предаде град Антипара.

2 Аз обаче изпратих послание до царя, че ние сме уверени, че силите ни са достатъчни, за да превземем град Антипара със сила; и че ако освободим пленниците заради този град, ние бихме били неблагоразумни, и че бихме предали нашите пленници само при замяна.

3 И Аморон отказа на моето послание, защото той не искаше да разменя пленници; ето защо, започнахме да правим приготовления да тръгнем срещу град Антипара.

4 Но людете на Антипара напуснаха града и избягаха в други техни градове, които владееха, за да ги укрепяват; и тъй град Антипара падна в наши ръце.

5 И тъй свърши двадесет и осмата година от управлението на съдиите.

6 И стана така, че в началото на двадесет и деветата година ние получихме доставка от запаси, а също и подкрепление за нашата войска от земята Зарахемла и от земите наоколо, на брой от шест хиляди души и още шестдесет ^асинове на амонитите, които бяха дошли да се присъединят към братята си от моя малък отряд от две хиляди. И сега, ето, ние бяхме силни, да, и ни бяха докарани много запаси.

7 И стана така, че желанието ни беше да започнем битка с войската, поставена да защитава град Кумени.

8 И сега, ето, ще ти покажа, че ние скоро изпълнихме желанието си; да, с нашата голяма сила или с част от нашата голяма сила ние обкръжихме град Кумени през нощта, малко преди жителите му да получат доставка от запаси.

9 И стана така, че ние станувахме около града за много нощи; но ние спяхме върху мечовете си и поставихме стражи, та ламанитите да не могат да ни връхлетят през нощта и да ни избият, нещо, което те опитваха много пъти; но всеки път, когато опитваха това, кръвта им биваше проливана.

10 Накрая запасите им пристигнаха и людете с тях искаха да ги вкарат в града през нощта; но наместо ламанити, ние се оказахме нефити, затова ние ги хванахме заедно със запасите им.

11 Но въпреки че по този начин ламанитите бяха отрязани от поддръжката си, те все още бяха решени да задържат града; ето защо, стана наложително ние да вземем тези запаси и да ги изпратим в Юдея, а пленниците ни – в земята Зарахемла.

12 И стана така, че не минаха много дни и ламанитите започнаха да губят всякаква надежда за помощ; ето защо, те предадоха града в наши ръце; и тъй ние изпълнихме замисъла си да превземем град Кумени.

13 Но стана така, че пленниците ни бяха толкова многобройни, че въпреки нашия голям брой, ние бяхме принудени или да използваме всичката своя сила, за да ги охраняваме, или да ги предадем на смърт.

14 Защото ето, много от тях щяха да се изплъзнат и щяха да започнат да се бият срещу нас с камъни и тояги, и с всичко друго, което им попадне в ръцете; тъй че ние избихме над две хиляди от тези, които ни се бяха предали като военнопленници.

15 Следователно, беше нужно или да сложим край на живота им, или да ги изпратим под въоръжена стража в земята Зарахемла; също и запасите ни не бяха вече достатъчни за собствените ни люде, въпреки онези, които бяхме взели от ламанитите.

16 И сега, при тези критични обстоятелства стана много сериозен въпрос да вземем решение относно тези военнопленници; при все това, ние решихме да ги изпратим в земята Зарехемла; ето защо, избрахме част от нашите воини и им възложихме отговорността пленниците ни да слязат в земята Зарахемла.

17 Но стана така, че на сутринта те се върнаха. И сега, ето, ние не ги разпитахме относно пленниците, защото ето, ламанитите ни нападаха и те се върнаха точно навреме да ни спасят, за да не попаднем в ръцете им. Защото ето, Аморон им беше изпратил като подкрепление нова доставка от запаси, а също и многобройна войска.

18 И стана така, че тези мъже, които бяхме изпратили заедно с пленниците, пристигнаха точно навреме да ги спрем, когато вече бяха на път да ни надвият.

19 Но ето, моят малък отряд от две хиляди и шестдесет се би най-отчаяно; да, и те бяха непоколебими пред ламанитите и въздадоха смърт на всички онези, които им се противопоставиха.

20 И въпреки че останалата част от нашата войска беше готова да отстъпи пред ламанитите, ето, тези две хиляди и шестдесет бяха непоколебими и неустрашими.

21 Да, и те се подчиняваха и съблюдаваха да изпълняват всяка заповед с най-голяма точност; да, и с тях ставаше тъкмо според вярата им; и аз си спомних словата, за които те ми бяха казали, че са ги научили от ^амайките си.

22 И сега, ето, на тези мои синове и на мъжете, които бяха избрани да отведат затворниците, ние дължим тази велика победа; защото тъкмо те победиха ламанитите; и те бяха отблъснати назад в град Манти.

23 И ние задържахме нашия град Кумени, и не загинахме всички от меч; но при все това претърпяхме големи загуби.

24 И стана така, че когато ламанитите избягаха, аз незабавно заповядах воините ми, които бяха ранени, да бъдат намерени сред мъртвите и накарах раните им да бъдат превързани.

25 И стана така, че двеста от моите две хиляди и шестдесет бяха припаднали поради загуба на кръв; при все това, според добрината Божия и за наше голямо учудване и за радост на цялата ни войска, нямаше ^анито един погинал сред тях; да, нито пък имаше някой сред тях, който да не беше получил много рани.

26 И сега, тяхното запазване беше учудващо за цялата войска, да, това че те бяха пощадени, докато хиляда от братята ни бяха убити. И ние с право го приписваме на ^ачудната сила Божия, поради извънредната им ^бвяра в това, в което бяха научени да вярват – че съществува справедлив Бог и всеки, който не се съмнява, ще бъде запазен от чудната Му сила.

27 Сега, такава беше вярата на тези, за които говорих; те са млади и тяхното съзнание е непоколебимо, и те непрестанно се уповават на Бога.

28 И сега стана така, че след като се погрижихме за ранените мъже и бяхме погребали нашите мъртви, а също и мъртвите на ламанитите, които бяха много, ето, ние попитахме Гед относно пленниците, с които те бяха тръгнали да слизат към земята Зарахемла.

29 Сега, Гед беше върховният военачалник на отряда, който беше определен да ги охранява, докато стигнат страната.

30 И сега, това са словата, които Гед ми каза: Ето, ние тръгнахме да слезем към земята Зарахемла заедно с нашите пленници. И стана така, че срещнахме съгледвачите на нашите войски, изпратени да наблюдават стана на ламанитите.

31 И те се провикнаха, казвайки: Ето, войските на ламанитите напредват към град Кумени; и ето, те ще ги нападнат, да, и ще унищожат народа ни.

32 И стана така, че нашите пленници чуха виковете им, които ги окуражиха; и те се вдигнаха на бунт срещу нас.

33 И стана така, че заради бунта им ние сторихме нашите мечове да се стоварят върху тях. И стана така, че те се втурнаха вкупом върху мечовете ни, при което по-голямата част от тях беше избита; а останалата им част си проби път и избяга от нас.

34 И ето, след като те избягаха и ние не можахме да ги настигнем, тръгнахме с бърз ход към град Кумени; и ето, успяхме да пристигнем навреме, за да помогнем на братята си в защитата на града.

35 И ето, ние отново сме избавени от ръцете на нашите врагове. И благословено е името на нашия Бог; защото ето, Той е Този, Който ни избави; да, Той е, Който извърши това велико дело за нас.

36 И сега стана така, че когато аз, Еламан чух словата на Гед, сърцето ми се изпълни с извънредна радост поради добрината Божия, която ни запази, та да не погинем всички; да, и аз вярвам, че душите на тези, които са избити, са ^авлезли в покоя на техния Бог.