Въведение към Евангелието според св. Лука
Защо да изучаваме тази книга?
Книгата на Лука предоставя допълнително свидетелство за много истини, записани от Матей и Марк, а също и съдържа неспоменати неща, никъде другаде. Евангелието на Лука може да задълбочи разбирането на учениците за ученията на Исус Христос и да им помогне по-цялостно да оценят Неговата любов и състрадание към цялото човечество, както се вижда по време на земното Му служение и посредством безграничното Му Единение.
Кой написва тази книга?
Лука е авторът на това Евангелие. Той е лекар (вж. Колосяните 4:14) и „пратеник на Исус Христос“ (Joseph Smith Translation, Luke 1:1 (в Luke 1:1, бележка под линия а). Лука е „съработник“ на Павел (Филимон 1:24) и мисионерски колега на Павел (вж. 2 Тимотей 4:11). Лука написва и книгата Деяния на апостолите (вж. Ръководство към Писанията, „Лука“).
Кога и къде е написана книгата?
Въпреки че не е известно кога точно Лука написва Евангелието си, то вероятно е написано през втората половина на първи век сл. Хр. Източниците на Лука са хора, които „отначало са били очевидци“ (Лука 1:2) на земното служение и Възкресението на Спасителя. Не знаем къде е написано Евангелието на Лука.
За кого е написано то и защо?
Лука предназначава Евангелието му да бъде четено основно от езичници и представя Исус Христос като Спасител и на юдеите, и на езичниците. Лука конкретно адресира Евангелието си към „Теофил“ (Лука 1:3), което на гръцки означава „приятел на Бог“ или „Божий възлюбен“ (вж. Bible Dictionary, „Theophilus“). Очевидно е, че Теофил е получил по-ранни инструкции относно живота и ученията на Исус Христос (вж. Лука 1:4). Лука се надява да предостави допълнителни инструкции, които да предложат систематичен разказ за мисията и служението на Спасителя. Той иска хората, които четат неговото свидетелство, да „позна(ят) достоверността“ (Лука 1:4) на Божия Син – Неговото състрадание, Единение и Възкресение.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Лука е най-дългото от четирите Евангелия и е най-дългата книга в Новия завет. Някои от най-известните истории на християнството са записани само в Евангелието на Лука: обстоятелствата около раждането на Йоан Кръстител (вж. Лука 1:5–25, 57–80); традиционната история за Рождението (вж. Лука 2:1–20); историята за Исус като 12-годишно момче в храма (вж. Лука 2:41–52); притчи като тези за добрия самарянин (вж. Лука 10:30–37), блудния син (вж. Лука 15:11–32) и богаташа и Лазар (вж. Лука 16:19–31); историята за десетте прокажени (вж. Лука 17:11–19); и историята за това как възкресеният Господ върви редом с учениците Си по пътя за Емаус (вж. Лука 24:13–32).
Други уникални особености са включването от Лука на ученията на Йоан Кръстител, които не се намират в никое друго Евангелие (вж. Лука 3:10–14); наблягането на молитвите, казани от Исус Христос (вж. Лука 3:21; 5:16; 9:18, 28–29; 11:1); и включването на призоваването, обучението и мисионерската служба на Седемдесетте (вж. Лука 10:1–22). Освен това, Лука е единственият автор на Евангелие, който записва, че Спасителят пролива кръвта Си в Гетсиманската градина и че един ангел Му служи (вж. Лука 22:43-44).
Тъй като Евангелието на Лука започва и приключва в храма, то посочва и значимостта на храма като основно място за Божиите взаимоотношения с човечеството (вж. Лука 1:9; 24:53).
Изложение
Лука 1-3 Предречени са раждането и мисията на Йоан Кръстител и Исус Христос. Очевидци свидетелстват, че бебето Исус е Месията. На 12 годишна възраст Исус Христос преподава в храма. Йоан Кръстител проповядва покаяние и кръщава Исус Христос. Лука записва родословието на Исус Христос.
Лука 4-8 Исус Христос е изкушаван в пустинята. В Назарет Той Се провъзгласява за Месията и е отхвърлен. Исус Христос избира дванадесет апостола и поучава учениците Си. Той опрощава грехове и извършва много чудеса.
Лука 9-14 Дванадесетте апостоли са изпратени да проповядват и да изцеляват. Исус Христос нахранва пет хиляди души и е преобразен на един хълм. Той призовава Седемдесетте и ги изпраща да проповядват. Исус Христос преподава относно ученичеството, лицемерието и съденето на другите. Той разказва притчата за добрия самарянин.
Лука 15-17 Исус Христос преподава с притчи. Той проповядва за обиди, вяра и прошка. Той изцелява десет прокажени и проповядва за Второто Си пришествие.
Лука 18-22 Исус Христос продължава да преподава с притчи. Той изцелява един слепец и учи Закхей. Той пристига триумфално в Ерусалим, ридае за града и прочиства храма. Исус Христос предрича разрушението на Ерусалим и говори за знаменията, които ще предшестват Второто Му пришествие. Той постановява причастието, поучава Своите апостоли и страда в Гетсиманската градина. Той е предаден, заловен, подиграван, бичуван и подложен на разпит.
Лука 23-24 Исус Христос е предаден на съд пред Пилат и Ирод, разпънат на кръст и погребан. Ангели до гробницата и двама ученици по пътя за Емаус свидетелстват, че Исус Христос е възкресен. Спасителят се явява на учениците Си в Йерусалим, обещава на апостолите Си, че ще им бъде дадена сила от Бог и се възнася в небесата.