Библиотека
Въведение към Второто послание на Павел към Коринтяните

Въведение към Второто послание на Павел към Коринтяните

Защо да изучаваме тази книга?

Второто послание на Павел към Коринтяните се отличава с темите си за утеха по време на страдание, сила насред слабости (пример за което е даден от самият Павел) и различаване на истинските учители от лъжеучители. Примерът и ученията на Павел, записани във 2 Коринтяните, може да вдъхнови учениците да останат предани и верни на вечните завети, които са сключили с Бог, вечният Отец, независимо от обстоятелствата или последствията.

Кой написва тази книга?

Павел написва Второто послание към Коринтяните (вж. 2 Коринтяните 1:1).

Кога и къде е написана книгата?

Скоро след като Павел написва 1 Коринтяните, в Ефес възниква бунт срещу неговите учения (вж. Деянията 19:23-41) и той заминава за Македония (вж. Деянията 20:1; 2 Коринтяните 2:13; 7:5). Изглежда, че докато той е в Македония, написва 2 Коринтяните, вероятно около 55-57 г. сл. Хр. (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“; Ръководство към Писанията, „Pauline Epistles“, scriptures.lds.org).

За кого е написана и защо?

Книгата 2 Коринтяните е написана към членовете на Църквата в Коринт. Докато Павел е в Македония по време на третото си мисионерско пътуване, Тит му носи вест от Коринт, че едно предишно негово послание е прието добре от светиите там (вж. 2 Коринтяните 7:6-13). Клонът в Коринт има напредък, но Павел научава за лъжеучителите там, които покваряват чистите учения на Христа. Известно време след първоначалното посещение на Павел в Коринт и вероятно едно последвало посещение (2 Коринтяните 1:15-16), когато Павел изглежда е укорил някои от светиите (вж. 2 Коринтяните 2:1; 12:21), проповедници от Йерусалим идват в Коринт и започват да учат светиите, че трябва да възприемат юдейските традиции, които са в разрез с ученията на Павел. По-голямата част от 2 Коринтяните се занимава с проблемите, причинени от тези лъжеучители.

Посланието на Павел се обръща и към онези, които желаят още от словата му (вж. 2 Коринтяните 1-9) и онези, които не желаят да приемат ученията му (вж. 2 Коринтяните 10-13). Накратко, текстът на 2 Коринтяните разкрива няколко цели на това послание:

  1. Да изрази благодарност и да укрепи светиите, които са откликнали положително на предишното му послание

  2. Да предупреди за лъжеучителите, които са покварили чистите учения на Христа

  3. Да защити личността си и властта си като апостол на Исус Христос (вж. 2 Коринтяните 10-13)

  4. Да насърчи светиите в Коринт да дадат щедро дарение за обеднелите светии в Йерусалим (вж. 2 Коринтяните 8-9)

Кои са някои от отличителните черти на тази книга?

Въпреки че много от посланията на Павел наблягат на ученията, по-голямата част от това послание подчертава връзката на Павел със светиите в Коринт и неговата обич и загриженост към тях. Въпреки че Павел е непоклатим в противопоставянето си на критикуващите, в цялата книга 2 Коринтяните ние го виждаме като загрижен свещенически ръководител, който се грижи за щастието и благосъстоянието на светиите. Павел споделя и малко автобиографични подробности за живота си и пише за своя „трън в плътта“ (2 Коринтяните 12:7).

В едно свещено преживяване, записано във 2 Коринтяните 12:2-4, Павел описва себе си като „човек в Христос“, който е „занесен до третото небе“, където вижда и чува неописуеми неща. Това видение, взето заедно с предишното му учение относно различията в славата на възкресените тела (вж. 1 Коринтяните 15:35-44), може да бъде считано като библейски паралел на видението, записано в Учение и завети 76.

Изложение

2 Коринтяните 1-5 Павел свидетелства, че Бог утешава Своите чеда във всички техни страдания. Той моли светиите да се обичат и да си прощават един на друг. Евангелието и делата на Духа Господен са по-величествени, отколкото буквата на закона на Моисей. Павел насърчава читателите си в моментите им на трудност и им напомня за вечното естество на Божията любов и слава. Той помага на читателите да разберат нуждата си да се помирят с Бог чрез Единението на Исус Христос.

2 Коринтяните 6-13 Макар и да е изложен на критика и противопоставяне от страна на фалшиви учители, Павел защитава искреността си като служител на Господ и кани читателите си да се отделят от света. Той ги учи относно „скръбта по Бога“ (вж. 2 Коринтяните 7:10). Павел благодари на светиите от Коринт за даренията им за бедните в Йерусалим и ги насърчава да продължават да даряват щедро. Той остро говори против „лъжеапостоли“ (2 Коринтяните 11:13). Павел се радва в Господа и споделя биографични данни за страданията си и за вярата си в Исус Христос. Той пише за видението си за третото небе. Павел кани светиите да изследват себе си и да докажат, че са верни.