Яков учи светиите на важността да контролират речта си
Донесете за урока една паста за зъби. Поканете един ученик да изстиска цялата паста от тубичката (или помолете учениците да си представят, че го правят). Помолете друг ученик да се опита да върне цялата паста обратно в тубичката. След като вторият ученик се затрудни с тази задача, попитайте:
По какъв начин пастата за зъби в това упражнение може да бъде оприличена на думите, които изговаряме?
Поканете учениците да си помислят дали някога са казвали нещо, за което по-късно са съжалявали. Докато учениците изучават Яков 3:1–12, ги поканете да потърсят истини, които ще им помагат да избират разумно думите си.
Поканете един ученик да прочете на глас Яков 3:2–4 и първото изречение на Яков 3:5. Помолете класа да следят текста, като потърсят как Яков описва онези, които не обиждат другите с думите си. Обяснете, че изразът „в много неща грешим“ в стих 2 означава, че всички правим грешки и обяснете, че Яков използва думата език, за да говори за думите, които изричаме.
Как Яков описва онези, които могат да контролират думите си?
Изображение
рисунка, кон с юзди
Изображение
рисунка, лодка и рул
Може да покажете или нарисувате на дъската рисунки на транзела за кон и рул на кораб. Може да обясните, че юзда (стих 3) или транзела е малко парче метал, поставяно в устата на коня, което се свързва с юздите, което позволява на ездача да насочва коня. В този стих думата кормило (стих 4) се отнася за руля на кораба, който помага на човек да управлява или насочва кораба.
Според Яков какво е общото между транзелата на коня и руля на кораба? (И двете са сравнително малки, и двете насочват или контролират по-големи неща, към които са закрепени.)
По какъв начин сравнението от страна на Яков на тези предмети с езика или думите, които изричаме, може да ни помага да разбираме силата на думите ни?
Какъв принцип можем да научим от тези стихове за това какво може да се случи, ако се научим да контролираме речта си? (Учениците трябва да открият следния принцип: Когато се научим да контролираме речта си, можем да се научим да контролираме и останалите си действия.)
Защо контролирането на речта ни може да ни помогне да контролираме и останалите си действия?
Поканете един ученик да прочете на глас последното изречение на Яков 3:5 и също Яков 3:6. Помолете класа да следят текста, като потърсят с какво още Яков сравнява речта ни. Обяснете, че думата много дърва се отнася за гора.
С какво още Яков сравнява речта ни?
Кои аспекти от живота ни може да „се запалва(т)“ (стих 6) или да бъдат застрашени от неразумната ни употреба на думи?
Обяснете, че изразът „колелото на живота ни“ в стих 6 може да се отнася за това как ще протече нечий живот.
По какви начини думите, които изричаме, могат да повлияят на това как ще протече живота ни?
По какъв начин правенето на дребни промени при думите, които изричаме, може да засегне положително живота ни? А, живота на другите?
Нека двама ученика се редуват и прочетат на глас Яков 3:7–12. Помолете класа да следят текста, като потърсят с какво още Яков сравнява речта ни.
С какво още Яков сравнява речта ни? (Животно, което трябва да бъде укротено (вж. стихове 7–8), „смъртоносна отрова“ (стих 8), извор, който „пуска от същия отвор сладка и горчива вода“ (стихове 11–12), смокиня, която ражда маслини, вместо смокини и лоза, която ражда смокини (вж. стих 12.)
За да помогнете на учениците да разберат съдържанието на тези стихове, поканете един ученик да прочете на глас следното изявление на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Явно е, че Яков не твърди, че нашите езици са винаги порочни, нито че всичко, което изричаме, е „смъртоносна отрова“. Но той ясно заявява, че поне някои неща, които казваме, могат да бъдат разрушителни, дори смъртоносни – и това е смразяващо обвинение за един светия от последните дни! Гласът, който дава изразително свидетелство, произнася жарки молитви и пее химните на Сион, може да бъде същият глас, който гълчи и критикува, който засрамва и унижава, който причинява болка и унищожава духа както на самия човек, така и на онези около него. …
… Нека отсега нататък се опитаме да бъдем „съвършени мъже и жени“ поне по следния начин – да не обиждаме с думите си, или казано по-положително, да говорим с един нов език, езика на ангелите. Нашите думи, както и нашите дела следва да бъдат изпълнени с вяра, надежда и милосърдие, трите християнски ценности, от които днешният свят толкова отчаяно се нуждае. С такива думи, казани под влиянието на Духа, сълзите могат да бъдат пресушени, сърцата изцелени, животът въздигнат, надеждата възвърната и увереността да възтържествува“ („Езикът на ангелите“,Лиахона, май 2007 г., с. 16, 18).
Каква истина можем да научим от тези стихове относно това как трябва да говорят последователите на Бог? (Използвайки свои думи, учениците трябва да открият следната истина: Последователите на Бог се стремят да използват езика си за праведни цели, не да разпространяват зло.)
Защо е сериозен проблем, ако светии от последните дни използват езика си за зли цели или да нараняват или унижават другите?
Кои са някои от нещата, които можем да правим, за да бъдем малко „(по-)съвършени“ (Яков 3:2) при избора на думите си?
Поканете учениците да обяснят как, ако живеят според истината, която откриха в Яков 3:9–10, това ще насочва действията им в следните ситуации:
Пишете съобщение или използвате социални мрежи.
Вие сте свещеник, който благославя причастието в неделя. В училище вашите приятели започват да се подиграват на друг ученик.
Вие сте млада жена, която в миналото е говорила лошо за една друга млада жена във вашия район или клон.
Вашите съотборници използват неприличен език.
Помолете един ученик да прочете следния откъс от книжката За укрепването на младежите:
„Начинът, по който общувате, следва да отразява кой сте вие като син или дъщеря на Бог. Чистият и интелигентен език показва, че имате буден и благоразумен ум. Добрият език, който възвисява, насърчава и хвали другите хора, кани Духа да бъде с вас. Нашите думи, както и нашите дела, следва да бъдат изпълнени с вяра, надежда и милосърдие“ (За укрепването на младежите (книжка, 2011 г.), с. 20).
Кога се е случвало нечии думи да са ви вдъхновили или насърчили?
Как сте били благословени, когато сте се опитвали да вдъхновявате или насърчавате другите с думите си?
Поканете учениците да напишат една цел в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията относно това какво ще правят, за да контролират по-добре речта си и да използват езика си за праведни цели. Поканете ги да действат през следващата седмица съгласно това, което са написали.
Яков съпоставя светската мъдрост с мъдростта, която идва от Бог
Обобщете Яков 3:13–18, като обясните, че Яков съпоставя светската мъдрост с мъдростта, която идва от Бог. Светската мъдрост води до „бъркотия“ (стих 16) и „свадливост“ (стих 14), докато мъдростта, „която идва отгоре“, е „чиста“ и „пълна с милосърдие“ (стих 17).
Свидетелствайте за преподадените в този урок принципи.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли предупреждава за опасностите при негативното говорене и говори за необходимостта да бъдем по-позитивни в речта си:
„Предполагам, че няма нужда да казвам, че отрицателното говорене толкова често произлиза от отрицателното мислене, включително отрицателни мисли за нас самите. Виждаме собствените си недостатъци, говорим – или поне мислим – по критичен начин за себе си, и не след дълго виждаме всички и всичко по този начин. Без слънчеви лъчи, без рози, без обещание за надежда и щастие. Не след дълго ние сме окаяни, както и всички около нас.
… Почитайте повелята на Спасителя: „Дерзайте!“ (Матей 14:27; Марк 6:50; Йоан 16:33). (Наистина, изглежда, че от всички заповеди, тази ни създава най-много трудности!) Говорете с надежда. Говорете насърчително, включително и за себе си. Опитайте се да не се оплаквате и жалвате непрекъснато“ („Езикът на ангелите“,Лиахона, май 2007 г., с. 17–18).
Яков 3:10. „От същите уста излизат благословение и проклятие“
Старейшина Робърт С. Ууд от Седемдесетте учи относно силата на думите ни да благославят другите и нас самите:
„Нашите думи и външни изражения не са неутрални, защото отразяват и кои сме, и това какви ставаме. …
Какво казваме и как се представяме не само предава същността ни, но и оформя тази ни същност, хората около нас и накрая и цялото ни общество. Всеки ден всеки от нас участва в затъмняването на светлината или в прогонването на мрака. Ние сме призовани да приканваме светлината и да бъдем светлина, да освещаваме себе си и да назидаваме другите. …
Когато говорим и действаме, трябва да се запитваме дали думите и изразите ни са такива, че да приканват небесните сили в живота ни и да приканват всички да дойдат при Христос. Ние трябва да се отнасяме с благоговение към свещените неща. Трябва да премахнем от поведението си нескромността и похотта, насилието и заплахата, унижението и лъжата. Както пише апостол Петър: „както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение“ (1 Петър 1:15). Изразът поведение тук се отнася не само за начин на говорене, но и за това как се държим“ („The Tongue of Angels“, Ensign, ноем. 1999 г., с. 83, 84).