Въведение към Второто послание на Павел към Тимотей
Защо да изучаваме тази книга?
Второто послание на Павел към Тимотей подчертава силата, която идва от това да имаме свидетелство за Исус Христос (вж. 2 Тимотей 1:7–8). То съдържа и пророчество за „усилни времена“, които ще настъпят по времето на Павел и Тимотей, а също и в последните дни (вж. 2 Тимотей 3:1–7). За да помогне на Тимотей в трудностите, които преживява, Павел го насърчава да уповава в Писанията и ръководителите на Църквата (вж. 2 Тимотей 3:14–17), а също и да разчита на истинните учения (вж. 2 Тимотей 4:2). Чрез изучаването на тази книга учениците ще научат учения и принципи, които могат да им помагат да живеят с вяра през усилните времена в последните дни.
Кой написва тази книга?
Павел написва 2 Тимотей (вж. 2 Тимотей 1:1).
Кога и къде е написана книгата?
Първото послание на Павел към Тимотей вероятно е написано между 64 и 65 г. сл. Хр., (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). Павел написва посланието по време на второто си пленничество в Рим, малко преди мъченическата си смърт (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).
По време на пленничеството си Павел е окован (вж. 2 Тимотей 1:16, 2:9), вероятно в килия или тъмница и изложен на атмосферните условия (вж. 2 Тимотей 4:13, 21), докато приятелите му се мъчат да го открият (вж. 2 Тимотей 1:17). Изглежда, че Лука е единственият, който го посещава редовно (вж. 2 Тимотей 4:11) и Павел предполага, че животът му е към края си (вж. 2 Тимотей 4:6–8).
За кого е написано посланието и защо?
В това послание Павел насърчава Тимотей и му предлага сила, която да му помага да продължава напред след неизбежната смърт на Павел. Павел е наясно, че не му остава много време и желае да види Тимотей, когото нарича „възлюбеното ми чедо“ (2 Тимотей 1:2).
В края на посланието си Павел моли Тимотей и Марк да го посетят и да му донесат някои вещи, които е оставил (вж. 2 Тимотей 4:9–13). Въпреки че посланието на Тимотей е адресирано конкретно към Тимотей, съветите в него могат да бъдат приложени от хората, които живеят и в „последните дни“ (2 Тимотей 3:1), защото Павел учи за трудности и решения, които са актуални и днес.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Това послание е едно от пасторалните послания заедно с 1 Тимотей и Тит, „съдържа последните думи на апостола и показва прекрасния кураж и упование, с които е готов да посрещне смъртта“ (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). В хронологично отношение 2 Тимотей изглежда е последното послание на Павел в Новия Завет (вж. 2 Тимотей 4:6).
Това послание съдържа някои от размислите на Павел относно благословиите и трудностите от службата като „проповедник, апостол и учител (на езичниците)“ (2 Тимотей 1:11). Павел заявява: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7–8), сочейки, че има лично уверение, че ще наследи вечен живот. Бидейки човек, който е служил за Исус Христос в продължение на повече от 30 години, Павел може чудесно да учи Тимотей как да служи ефективно за укрепване вярата на другите (вж. 2 Тимотей 2:15–17, 22–26, 4:1–2, 5).
Изложение
2 Тимотей 1 Павел говори за дара и силата на Бог, които се получават чрез ръкополагане в свещеничеството. Той учи, че „дух(ът) на страх“ (2 Тимотей 1:7) не идва от Бог и че не трябва да се срамуваме от свидетелствата си за Исус Христос. Павел свидетелства, че Исус Христос го е призовал да проповядва Евангелието (вж. 2 Тимотей 1:11).
2 Тимотей 2 Павел използва за пример добър войник, побеждаващ атлет и трудолюбив фермер, за да илюстрира, че е необходимо да устояваме на трудностите, за да получим вечна слава. Той съпоставя правдивите и лъжливите учители, а също и съдовете за почтена и непочтена употреба. Той предупреждава Тимотей да избягва противоречия и търпеливо да учи онези, които трябва да се покаят.
2 Тимотей 3–4 Павел описва нечестието в последните дни и насърчава Тимотей да използва Писанията в ролята си на свещенически ръководител. Той пише за неизбежната си смърт и заявява: „вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7). Павел свидетелства, че Господ ще го въведе в „небесното (Си) царство“ (2 Тимотей 4:18).