След като научава за проблеми, които имат членовете в Коринт, Павел пише на тези членове и ги увещава да прекратят споровете и да станат сплотени. Той обяснява и че Бог призовава слабите и смирените да проповядват Неговото Евангелие и че Божиите неща могат да бъдат познати и разбрани единствено чрез Духа.
Павел пише на светиите в Коринт и ги увещава да прекратят споровете и да се сплотят
Покажете на класа снимка на семейство, спортен отбор и група приятели (или напишете на дъската семейство, спортен отбор, група приятели).
Какво може да причини разделения и спорове във всяка от тези групи?
Как подобни разделения и спорове могат да засегнат дадено семейство, отбор или група приятели?
Как такива разделения и спорове сред членовете на Църквата засягат Църквата?
Поканете учениците да потърсят при изучаването си на 1 Коринтяните 1 една истина относно разделенията и споровете, която Павел преподава на светиите в Коринт.
Помолете един ученик да прочете на глас следния абзац:
По време на второто си мисионерско пътуване Павел отпътува до един град на име Коринт, където проповядва Евангелието. Много хора са кръстени по това време (вж. Деянията 18:1-18). По-късно, докато Павел проповядва в Ефес, той научава, че са възникнали проблеми сред членовете на Църквата в Коринт поради това, че някои от новите членове се връщали към предишните си вярвания и традиции на идолопоклонничество. Павел пише на членовете на Църквата в Коринт, за да ги укрепи и да им напомни за тяхната обещание да служат на Господ.
Поканете един ученик да прочете 1 Коринтяните 1:1-2 на глас. Помолете ученизите да следват текста, като потърсят по какъв начин се обръща Павел към членовете на Църквата в Коринт.
Как се обръща Павел към членовете на Църквата в Коринт?
Според стих 1 каква позиция заема Павел в Църквата?
Обобщете 1 Коринтяните 1:3-9, като обясните, че Павел казва на светиите в Коринт, че благодари на Бог от тяхно име за благодатта, която са получили чрез Исус Христос, която всякак ги е благославяла. Отбележете, че докато Павел се обръща към светиите, той използва думи, показващи, че Небесният Отец и Исус Христос са отделни личности (вж. стих 3).
Поканете един ученик да прочете 1 Коринтяните 1:10-11 на глас. Помолете учениците да четат успоредно текста и да намерят какво увещава Павел светиите в Коринт, че трябва да правят.
Според 1 Коринтяните 1:10, какво очаква Господ да правим като членове на Църквата? (Учениците трябва да изкажат със свои думи подобен на следния принцип: Господ очаква ние като светии да бъдем сплотени и да премахнем разделенията и споровете.)
Какво можем да правим като членове на Църквата, за да премахнем разделенията и споровете в нашите семейства? В нашите клонове? (Напишете отговорите на учениците на дъската.)
Какви благословии можем да получаваме, ако сме сплотени и прекратим споровете?
Кога се е случвало да сте благословени поради това, че сте сплотени като клас, кворум, район или клон?
Насочете учениците към отговорите, написани на дъската и ги насърчете да изберат начин, по който могат да премахнат разделенията и споровете и да си поставят за цел да го извършат.
Обобщете 1 Коринтяните 1:12-16, като обясните, че светиите в Коринт се делели на групи, в зависимост от това кой ги е кръстил. Възникнали спорове, защото те считали, че статусът им в Църквата се определял от важността на човека, който ги е кръстил.
Павел учи, че Бог призовава слабите да проповядват Неговото Евангелие
Обяснете, че по времето на Павел в Коринт живеели много гърци. За тези гърци били много важни философските идеи и светската мъдрост.
Защо за човек, който цени светските философии, може да е трудно да приеме Евангелието? (Може да прочетете 2 Нефи 9:28.)
Докато изучават 1 Коринтяните 1:17-31, поканете учениците да потърсят една истина, която може да им помогне да разберат погрешимостта на светската мъдрост.
Разделете учениците на четири групи. Възложете на всяка група по един от следните откъси от Писанията: 1 Коринтяните 1:17–18; 1 Коринтяните 1:19–20; 1 Коринтяните 1:21–22; и 1 Коринтяните 1:23–24. Поканете учениците да прочетат тези стихове в групите си, като потърсят по какъв начин Павел сравнява светската и Божията мъдрост. Обяснете, че изразът „защото Христос не ме е пратил да кръщавам“ в стих 17 предполага, че Павел не е изпратен да гради репутация въз основа на броя нови членове, които може да постигне. Може да обясните и че изразите „мъдростта на мъдрите“ в стих 19 и „светската мъдрост“ в стих 20 се отнасят за погрешните философски традиции по това време.
След като сте предоставили достатъчно време, поканете един ученик от всяка група да обобщи за класа какво учи Павел светиите в Коринт относно мъдростта. След като всички групи са споделили своите отговори, попитайте:
Защо според вас невярващите считали посланието за Единението на Исус Христос за наивно?
Поканете един от учениците да прочете на глас 1 Коринтяните 1:25. Помолете учениците да четат успоредно текста, като потърсят какво учи Павел относно човешката мъдрост, сравнена с Божията мъдрост. Обяснете, че Павел използва изразите „Божието глупаво е по-мъдро от човеците“ и „Божието немощно е по-силно от човеците“, за да опише Божията мъдрост и мощ. Бог не е глупав, нито има слабости.
Каква истина учи Павел относно човешката мъдрост, сравнена с Божията мъдрост? (След като учениците отговорят, запишете следната истина на дъската: Божията мъдрост е по-велика от човешката мъдрост.)
По какви начини разбирането на тази истина може да повлияе на начина, по който човек търси разрешения на проблемите си?
Поканете един ученик да прочете 1 Коринтяните 1:26-27 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят кого избира Бог да проповядва Неговото Евангелие.
Кого избира Бог да проповядва Неговото Евангелие?
Защо според вас Бог избира онези, които светът счита за глупави и слаби, да проповядват Неговото Евангелие?
Помолете един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„До мен в самолета седеше отявлен атеист, който толкова настойчиво държеше на това, че не вярва в Бог, че аз му споделих свидетелството си. „Грешите – казах аз – има Бог. Аз знам, че Той е жив!“
Той възрази: „Не знаете. Никой не знае това! Не може да го знаете!“ Тъй като аз не се отказвах, атеистът, който беше адвокат, зададе вероятно най-важния въпрос относно свидетелството. „Добре – каза той с презрителен, снизходителен тон – казвате, че знаете. Кажете ми как узнахте“.
Когато се опитах да отговоря, въпреки че имах високо академично образование, аз не можех да кажа нищо. …
Когато използвах думите Дух и свидетелство, атеистът отговаряше: „Не знам за какво говорите“. Думите молитва, проникновение и вяра бяха също толкова безсмислени за него. „Виждате ли – каза той – не знаете наистина. Ако знаехте, щяхте да можете да ми кажете как сте узнали“.
Аз … не знаех какво да направя“ („The Candle of the Lord“, Ensign, ян. 1983 г., с. 51).
Какво бихте казали на атеиста?
Докато изучават 1 Коринтяните 2, поканете учениците да потърсят една истина, която ще им помогне да узнаят защо този човек не можел да разбере президент Пакър и защо те могат да бъдат уверени в знанието си по духовни въпроси.
Обобщете 1 Коринтяните 2:1-8, като обясните, че Павел казва на светиите в Коринт, че той не използва светската мъдрост, за да ги убеди относно Евангелието. Той ги учи чрез Духа, за да може да имат вяра в Бог. Павел им казва и, че невярващите не могат да разберат Божиите тайнства.
Поканете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас от 1 Коринтяните 2:9-16. Помолете учениците да следват текста, като потърсят защо Павел казва, че някои хора могат да узнават и разбират „Божиите дълбочини“ (стих 10), а други не могат.
Според стихове 9-10 защо Павел и другите верни хора могат да разбират Божиите неща?
Според стих 14 защо някои хора не могат да разберат Божиите неща?
Каква истина можем да научим от тези стихове относно това как можем да узнаваме и разбираме Божиите неща? (Учениците могат да използват различни думи, но трябва да разпознават следната истина: Единственият начин да знаем и разбираме Божиите неща е чрез Неговия Дух.)
Върнете се на историята на президент Пакър и обяснете, че президент Пакър се почувствал вдъхновен да попита мъжа, седящ до него в самолета, какъв е вкусът на солта. Поканете един ученик да прочете остатъка от историята на президент Пакър.
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Разбира се, след няколко опита той не можа да го направи. Не можеше да изрази само с думи това тъй-обикновено преживяване – вкусът на солта. Аз отново му свидетелствах и казах: „Знам, че има Бог. Вие се присмяхте на това свидетелство и казахте, че ако аз действително знаех, щях да мога да ви кажа точно как съм го узнал. Приятелю мой, в духовен смисъл, аз съм вкусил солта. Аз съм също толкова неспособен да ви предам с думи как съм придобил това познание, както и вие да ми кажете какъв е вкусът на солта. Но пак ви казвам: има Бог! Той наистина е жив! И само, защото Вие не знаете, не се опитвайте да ми кажете, че аз не знам, защото знам!“
Когато се разделихме, аз го чух да измърмори: „Не ми трябва вашата религия като патерица! Не ми трябва“.
От това преживяване насам, аз никога не съм се притеснявал или срамувал, че не мога да обясня само с думи всичко, което знам духовно“ („The Candle of the Lord“, с. 52).
Напишете на дъската Божиите неща и попитайте учениците кои Божии неща, според тях, могат да бъдат узнавани и разбирани единствено чрез Духа. Напишете техните отговори на дъската.
Защо е важно да вярваме, че можем да узнаваме и разбираме Божиите неща само чрез Неговия Дух?
Посочете на учениците списъка на дъската и ги поканете да споделят преживяване, чрез което са узнали и разбрали чрез Духа едно от тези Божии неща. Също бихте могли да споделите ваше собствено преживяване.
Насърчавайте учениците да си мислят какво могат да правят, за да търсят помощта на Духа, докато се опитват да узнават и разбират Божиите неща.
Завършете урока, като свидетелствате за изучаваните истини.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
„Когато Павел говори против „светската мъдрост“ (1 Коринтяните 1:20), той говори за погрешните философски традиции по това време, а не за цеността на стремежа към учене и образование, който е насърчаван от Господ (вж. Матей 22:37; 2 Нефи 9:29; У. и З. 88:78–80). Павел използва многократно думите мъдър и мъдрост в 1 Коринтяните 1:17–2:13, за да говори за светските философии и онези, които ги подкрепят. Философските идеи редовно били тема на публични дебати. Павел съпоставя ограничената човешка мъдрост със силното послание на Божия разпънат Син (вж. 1 Коринтяните 1:17–25). Независимо от онези, които се присмиват на Евангелието, вярата на светиите не трябва да зависи от „човешката мъдрост, а (от)… Божията сила“ (1 Коринтяните 2:5).
Посланието за разпънатия на кръст Месия е трудно за приемане както от юдеите, така и от езичниците. В римския свят разпъването на кръст е наказание, запазено за престъпници или роби и символизира срам и поражение. Идеята, че някой наместнически ще страда и умре за други, а после ще се върне отново към живот, е „глупост“ за философски настроените гърци (1 Коринтяните 1:23). За юдеите, чието схващане за Месията е свързано с очакването за цар, сила и победа, посланието, че Месията е умрял на кръст е „съблазън“ и е неприемливо (1 Коринтяните 1:23)“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 364).
1 Коринтяните 1:18-29. „Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните“
„Въпреки че много юдеи и езичници отхвърлят евангелското послание като „глупост“ (1 Коринтяните 1:18), Павел учи, че „Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците“ (1 Коринтяните 1:19–25). Бог често извършва делото Си чрез хора, които светът може да счита за „неуки“ или „немощни“ (вж. У. и З. 35:13–14; 124:1). В 1 Коринтяните 1:28 „онова, което е долно и презряно в този свят“ – онези, които са смирени – са хората, които Бог избира да извършат делото Му“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 364).
Тъй като „това, което е от Божия Дух“ може единствено да се „изпитва духовно“ (1 Коринтяните 2:14), хората, които са светски настроени, не могат да разберат духовните истини. Бог ни е предоставил начин да получаваме духовно познание. Старейшина Пол В. Джонсън от Седемдесетте учи:
„В научния свят за научаването на истина и напредване в познанието се използва научния метод. Той е бил много полезен през годините и е довел до огромно количество научно познание и продължава да разтваря завесата на незнанието относно нашия физически свят. Научаването на духовни неща, обаче, изисква различен подход от този за научаването на научни неща. Научният метод и интелект са много полезни, но сами по себе си никога няма да доведат до духовно познание.
Научаването на духовни неща включва интелект, но това не е достатъчно. Научаваме духовни неща само чрез Духа. …
… Отговори на духовни въпроси се дават на хора, които не вкоравяват сърцата си; които питат с вяра, убедени, че ще получат; и които усърдно спазват заповедите. Дори когато следваме този модел, не контролираме това кога ще получим отговори. Понякога отговорите ни идват бързо, а понякога трябва да поставим въпросите на лавицата за известно време и да разчитаме на нашата вяра, която се е развила от отговорите, които знаем“ („A Pattern for Learning Spiritual Things“ (Сателитно излъчване за Семинара и Института по религия, 7 авг. 2012 г.), si.lds.org).
Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„Господните методи за придобиване на свещено познание са много различни от методите, използвани от хората, които придобиват познание единствено чрез изучаване. Например, един популярен метод за показване на начетеност е дебатът или конфликтното обсъждане, метод, с който съм имал голям личен опит. Но Господ ни е казал в древните и съвременните Писания, че не трябва да спорим относно точките на ученията Му. (Вж. 3 Нe. 11:28–30; У. и З. 10:63.) … Евангелските истини и свидетелство се получават от Светия Дух чрез благоговейно лично изучаване и тих размисъл“ („Alternate Voices“, Ensign, май 1989 г., с. 29).