Въведение към Посланието на Павел към ефесяните
Защо да изучаваме тази книга?
„Ефесяните е едно послание към целия свят, за юдеи и езичници, за съпрузи и съпруги, за родители и деца, за господари и слуги. То съдържа промисъла и волята на Бог за времето на Павел, то е гласът на вдъхновение днес, то е послание, насочено към всички и което може да се прилага от всички.
… То съдържа част от най-добрите писания на Павел и е документ, който разглежда основните принципи и Божието Евангелие в цялата му спасителна слава“ (Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973, том 2, с. 489).
Изучаването на Послание към ефесяните може да вдъхновява учениците да изоставят нещата от този свят, да им помага да израстват духовно и да се научат по-пълно да участват в единството и общението с Църквата.
Кой написва тази книга?
Апостол Павел е автор на Послание към ефесяните (вж. Ефесяните 1:1).
Кога и къде е написана книгата?
Павел казва, че е затворник по времето, когато пише Послание към ефесяните (вж. Ефесяните 3:1, 4:1, 6:20). Посланието вероятно е написано около 60–62 г. сл. Хр. по време на първото пленничество на Павел в Рим (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). По това време Павел е задържан под домашен арест, но има свободата да бъде посещаван и да преподава Евангелието (вж. Деянията 28:16–31).
За кого е написано посланието и защо?
В превода на Библията на крал Джеймс Ефесяните 1:1 е посочено също, че Посланието към ефесяните е адресирано към „светиите, които са в Ефес“. Обаче, най-ранните ръкописи на Ефесяните не съдържат думите „които са в Ефес“. Това намеква, че е възможно Павел да не написва посланието специално към ефесяните, а към няколко конгрегации от светии, включително и тези в Ефес. Ефес служи на Павел като основно място за дейността му по време на третото му мисионерско пътуване (вж. Деянията 19:9–10, 20:31) и хората там му стават много близки (вж. Деянията 20:17, 34–38).
В това послание Павел се обръща към членовете на Църквата, които са обърнати във вярата езичници (вж. Ефесяните 2:11) и вероятно скоро са се присъединили (вж. Ефесяните 1:15). Той пише, за да помогне за развиването на духовността и свидетелствата на тези, които вече са членове на Църквата. Основните му цели са да помогне на тези нови членове да израстват в духовното си познание за Бог и Църквата (вж. Ефесяните 1:15–18, 3:14–19), да укрепи единството, особено между обърнатите във вярата юдеи и езичници (вж. Ефесяните 2:11–22, 4:1–16, 5:19–6:9) и да насърчи светиите да устояват на силите на злото (вж. Ефесяните 4:17–5:18, 6:10–18). Много светии в Ефес живеели достатъчно праведно, за да бъдат запечатани за вечен живот (вж. Ефесяните 1:13, Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, том 2, с. 493–494).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Ефесяните съдържа много познати на светиите от последните дни учения и идеи, включително предопределението, диспенсацията на пълнотата на времената, Светият Дух на обещанието, важността на пророците и апостолите, идеята за една истинна и единна Църква и различните санове, призования и функции в организацията на Църквата. Това послание съдържа и някои от най-възвишените учения за семейството, намиращи се в Писанията.
Изложение
Ефесяните 1:1–4:16 Павел пише за предопределението на светиите да получат Евангелието, диспенсацията на пълнотата на времената, запечатването чрез Светия Дух на обещанието, спасението чрез благодат, сплотяването в Църквата на обърнатите във вярата езичници и юдеи, един Господ, една вяра, едно кръщение, целта на Църквата и това, че Църквата е организирана на основата на пророци и апостоли, като Исус Христос е крайъгълният камък. Павел учи, че Бог ще събере всички неща в Христа по време на диспенсацията на пълнотата на времената.
Ефесяните 4:17–6:24 Павел насърчава светиите да прилагат истинното учение в ежедневието си. Той ги насърчава да съблекат стария човек (предишните си грехове) и да се облекат в новия човек чрез Исус Христос. Той дава съвет на съпругите, съпрузите, децата, родителите, слугите, господарите и конгрегациите. Той насърчава светиите да облекат „Божието всеоръжие“ (Ефесяните 6:11).