След като юдейските ръководители залавят и разпитват Исус, те Го изпращат при Пилат, за да бъде съден и наказан. Пилат се съгласява Исус да бъде разпънат на кръст, въпреки че е убеден в невинността Му. Докато е на кръста, Спасителят предава майка си на грижите на апостол Йоан. След като Исус е разпънат на кръст, тялото Му е положено в гробница.
Исус е заловен и разпитан от юдейските ръководители, които след това Го предават на Пилат
Напишете следния въпрос на дъската:
Кога е най-трудно да се грижим за добруването на другите?
Поканете няколко ученика да обяснят как биха отговорили на въпроса на дъската.
Обяснете, че Исус Христос и римския управител Пилат избират по време на събитията, описани в Йоан 18-19, да поставят на първо място различни неща. Напишете в единия и другия край на дъската Важно за Исус Христос и Важно за Пилат. Поканете учениците да потърсят една истина, докато изучават Йоан 18-19, която може да им помогне да узнаят какво трябва да е важно в техния живот.
Обобщете Йоан 18:1-3, като обясните, че след като Исус страда в Гетсиманската градина, Юда Искариотски пристига с войници и служители на първосвещениците и фарисеите, за да залови Исус.
Ако знаехте, че група въоръжени войници ви наближава, за да ви залови и накрая убие, как бихте реагирали?
Помолете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Йоан 18:4–11 и Лука 22:50-51. Помолете класа да следят текста и да открият как реагира Исус, когато тази група пристига.
Какво казва Исус на онези, които идват, за да Го заловят? (Може да обясните, че думите тези в Йоан 18:8 и тези в Йоан 18:9 се отнасят за апостолите, които са с Исус.)
Според тези стихове, какво е важно за Исус? (Докато учениците отговарят, изредете на дъската под „Важно за Исус Христос“ следните изрази: да защити апостолите Си; да изцели ухото на слугата; да върши волята на Небесния Отец.)
Помолете един от учениците да прочете на глас следното обобщение на Йоан 18:12-32:
Исус позволява на служителите да Го арестуват. Те Го завеждат при Анна, един от юдейските ръководители, а после при Каяфа, първосвещеникът, който желае да осъди Исус на смърт. Петър и още един ученик следват Исус. Когато трима различни души запитват Петър дали той е един от учениците на Исус, Петър всеки път отрича, че Го познава. След като Каяфа разпитва Исус, юдейските ръководители отвеждат Исус при Пилат, римският управител на провинция Юдея, за да бъде съден и осъден. В Йерусалим само римляните имат властта да изпълняват смъртна присъда.
Обяснете, че този съд вероятно се извършва в крепостта Антония, близо до храма. (Може да поканите учениците да отворят на карта 12, „Ерусалим по времето на Исус“, в Ръководство към Писанията и да потърсят крепостта Антония (под номер 3 на картата.)
Поканете двама ученика да прочетат на глас съответно думите на Спасителя и Пилат, записани в Йоан 18:33-37. (Може още преди часа да поканите тези ученици да намерят текста, който ще четат.) Може да изпълните ролята на разказвача или да поканите трети ученик да бъде разказвачът. След като учениците прочетат репликите си, помолете класа да следят текста, като потърсят какво иска Пилат да узнае за Исус.
Според Йоан 18:33, какво иска да узнае Пилат за Исус?
Обяснете, че юдейските ръководители обвиняват Исус за това, че твърди, че е цар на юдеите, защото ако Исус твърди, че е цар, Той може да бъде обвинен в бунт или държавна измяна срещу римското управление (вж. Йоан 19:12), престъпление, наказуемо със смърт.
Какво обяснява Исус на Пилат? (Неговото царство „не е от този свят“ (Йоан 18:36) и Той е дошъл на земята, за да „свидетелства за истината“ (Йоан 18:37.)
Поканете учениците да прочетат Йоан 18:38-40 наум, като потърсят до какво заключение достига Пилат относно Исус.
До какво заключение достига Пилат относно Исус? (Той казва, че не може да „нам(ери) никаква вина у Него“ (стих 38.)
Според стих 39, какво прави Пилат, за да се опита да издейства освобождаването на Исус?
Обобщете Йоан 19:1-5, като обясните, че римските войници бичуват и подиграват Исус. След това Пилат представя Исус пред хората.
Поканете учениците да прочетат Йоан 19:4, 6 наум, като потърсят какво повтаря Пилат пред юдеите („не намирам никаква вина в Него“).
Въз основа на настояването на Пилат, че не намира никаква вина в Исус, вероятно какво е считал Пилат, че е правилно да се направи?
Поканете един ученик да прочете Йоан 19:7 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво казват юдейските ръководители на Пилат относно Исус.
Поканете учениците, които прочетоха думите на Пилат, Исус и разказвача, да се върнат към ролите си и да четат на глас от Йоан 19:8-11. Помолете класа да следят текста, като потърсят отговора на Пилат, когато чува, че Исус е казал, че Той е Божият Син.
Как реагира Пилат, когато юдейските ръководители му казват, че Исус е казал, че Той е Божият Син?
Ако бяхте на мястото на Пилат, как щяхте да се почувствате, след като чуете това, което казва Исус относно силата ви като управител? Защо?
Обяснете, че думите на Исус, записани в стих 11 относно юдейските ръководители, че имат „по-голям грях“, сочат, че ако Пилат се поддаде на молбата на множеството и нареди Исус да бъде разпънат на кръст, Пилат ще е виновен за извършването на грях, но не до същата степен като онези, които активно се стремят Исус да бъде убит.
Поканете учениците да прочетат Матей 27:19 наум, като търсят какъв съвет дава на Пилат съпругата му. Помолете учениците да споделят това, което са открили.
Поканете един ученик да прочете Йоан 19:12-15 на глас. Поканете учениците да следят текста, като потърсят какво прави Пилат относно Исус и как реагират юдеите.
Какво казват на Пилат юдейските ръководители, когато научават, че той иска да освободи Исус?
Напомнете на учениците, че Цезар е римският император, който е назначил Пилат на позицията му като управител на Юдея. В няколко предишни случая Пилат заповядва на римски войници да убият юдеи и нарушава някои от свещените им религиозни традиции. Действията на Пилат трябвало да бъдат докладвани на императора и той укорил Пилат (вж. глава 34, бележка 7, в Джеймз Е. Талмидж, Jesus the Christ, 3-то изд. (1916 г.), с. 648–649).
Какво би се случило на Пилат, ако юдеите бяха докладвали, че той не е „приятел на Цезаря“ (стих 12)? (Ако императорът заподозре Пилат в нелоялност, той би могъл да освободи Пилат от неговата позиция като управител.)
Отбележете, че Пилат трябвало да избира между това да защити собствените си интереси и да освободи Спасителя, за Когото знаел, че е невинен.
Поканете един ученик да прочете Йоан 19:16 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво избира да направи Пилат.
Какво избира да направи Пилат?
Какво сочи този избор относно това кое е най-важно за Пилат? (Докато учениците отговарят, напишете следните изрази на дъската под „Важно за Пилат“: него самия; неговата позиция и сила.)
Какъв принцип можем да научим от решението на Пилат да постави собствените си интереси пред това да освободи Спасителя, за когото той знае, че е невинен? (След като учениците отговорят, запишете на дъската следния принцип: Поставянето на собствените интереси пред вършенето на това, което е правилно, ще ни доведе до грях.)
Кои са някои от ситуациите, в които можем да бъдем изкушени да поставяме собствените си интереси пред това да вършим правилното?
Какво можем да правим, за да преодоляваме изкушението да поставяме собствените си интереси пред вършенето на правилното?
Поканете учениците да потърсят какво могат да научат относно характера на Христос, в сравнение с характера на Пилат, докато изучават последните часове от земния живот на Исус Христос.
Исус е разпънат на кръст и тялото Му е положено в гробница
Обобщете Йоан 19:17-24, като обясните, че Исус носи кръста Си до Голгота, където Той бива разпънат.
Поканете един ученик да прочете Йоан 19:25-27 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят кои са присъстващите, когато Исус бива разпънат на кръст.
Кой стои близо до кръста, когато Исус бива разпънат на него? (След като учениците отговорят, обяснете, че изразът „ученика, когото (Исус) обичаше“ (стих 26) се отнася за апостол Йоан, известен още като Йоан Възлюбения.)
Според стихове 26-27, за кого е загрижен Исус, докато виси на кръста? Какво казва Той на Йоан, че трябва да прави? (Да се грижи за майка Му, все едно че тя е негова майка. На дъската под „Важно за Исус Христос“ напишете Добруването на майка Му.)
Ако е възможно, раздайте на учениците копие на следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете някой ученик да прочете изявлението на глас.
Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар
„Характерът се разкрива … в силата да разпознаваме страданието на другите хора, когато ние самите страдаме; в способността да забелязваме глада на другите, когато ние сме гладни; и силата да помагаме и да оказваме състрадание за духовната агония на другите, когато ние страдаме от духовно безпокойство. Следователно, характерът се проявява, като гледаме и помагаме навън, когато естественият и инстинктивният отклик е да бъдем погълнати в себе си и да се обърнем навътре. Ако такава способност действително е върховният критерий за нравствен характер, тогава Спасителят на света е съвършеният пример за такъв постоянен и милосърден характер“ („The Character of Christ“ (Религиозен симпозиум, Университет Бригъм Йънг – Айдахо, 25 ян. 2003 г.), с. 2–3).
Въз основа на наученото от Йоан 18-19 за характера на Спасителя, какво можем да правим, за да следваме Неговия пример? (След като учениците отговорят, запишете следната истина на дъската: Можем да следваме примера на Спасителя, като избираме да помагаме на другите, дори когато ние самите се нуждаем от помощ.)
Как можем да преодолеем желанието да бъдем загрижени основно за себе си и да избираме да помагаме на другите, дори когато ние самите може да сме в нужда?
Кога сте виждали някой да следва примера на Спасителя, като е избирал да помага на другите, дори когато самият той е в нужда?
Може да споделите свидетелството си за Исус Христос и съвършения пример, който дава Той за поставяне на нуждите на другите пред нашите собствени. Помолете учениците да напишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията какво ще правят, за да следват примера на Спасителя.
Обобщете Йоан 19:28-42, като обясните, че след като Исус умира, Йосиф от Ариматея моли Пилат за тялото на Исус. След това Йосиф и Никодим подготвят тялото на Спасителя и го полагат в гробница, дарена от Йосиф.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
„Тези думи („Аз съм“) са преведени от гръцкия израз egō eimi, използван на много места в Йоан във връзка с божествеността на Исус Христос. … След като Спасителят изрича тези думи, хората и войниците „се отдръпнаха назад и паднаха на земята“ (Йоан 18:6), очевидно неспособни да упражнят сила над Исус, освен ако това не им бъде позволено“ (Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 1:780). „Простото достойнство и нежната, но и въздействаща сила на присъствието на Христос, се оказват по-силни от силните ръце и оръжия“ (Джеймз Е. Талмидж, Jesus the Christ, 3-то изд. (1916 г.), с. 615). Тази подробност показва, че Спасителят има способността да надвие дошлите да го пленят, но доброволно позволява да бъде заловен и разпънат на кръст“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 256).
Йоан 19:12, 16. Защо Пилат взема решение, за което знае, че е погрешно?
Старейшина Джеймз Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли предоставя следното полезно обяснение защо Пилат взема решение, за което знае, че е погрешно:
„В какво се състои причината за слабостта на Пилат? Той е представителят на императора, имперският наместник със силата да разпъва на кръст или да спасява; официално той е автократ. Неговата убеденост за невинността на Христос и желанието му да Го спаси от кръста са неоспорими. Защо Пилат се двоуми, колебае, не се решава и накрая се съгласява с нещо противно на съвестта и волята му? Защото, в крайна сметка, той е повече роб, отколкото свободен човек. Той е в плен на миналото си. Той знае, че ако за него бъде подадено оплакване в Рим, неговата поквара и жестокости, неговите преувеличения и неоправданото клане, което бил причинил, щели да се обърнат срещу него. Той бил римският владетел, но хората, над които упражнявал официална власт, се радвали да го гледат как се свива, когато размахвали със злобно изплющяване над главата му бича на потенциалното оплакване от него към неговия имперски господар, Тиберий“ (Jesus the Christ, 3-то изд. (1916 г.), с. 641).
Старейшина Талмидж отбелязва също, че „Пилат знаел кое било правилно, но му липсвал куража да го извърши“ (глава 34, бележка 7 в Jesus the Christ, с. 648).
Йоан 19:31–36. „Юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите“
Жертвите на разпъването на кръст понякога живеели в мъки в продължение на няколко дни, преди да умрат. След като разпънатите хора починели, римляните имали традицията да оставят телата на кръстовете, за да разубеждават други потенциални престъпници. Обаче, законът на Моисей забранява оставянето на телата на престъпниците да висят на дърво до следващия ден (вж. Второзаконие 21:22-23). Също така, в случая при разпъването на Исус на кръста, следващият ден е Господният ден. Следователно, юдейските ръководители, желаейки телата да бъдат свалени от кръстовете преди започването на Господния ден при залез слънце, се стремили да ускорят смъртта на тримата мъже на кръстовете, като помолили пищялите им да бъдат счупени. Това щяло да причини на жертвите спазъм в гръдния кош и ограничено дишане, тъй като нямало да могат вече да използват краката си, за да поддържат тежестта си. След като счупили пищялите на другите двама разпънати мъже, римските войници намерили Исус вече мъртъв и така не се наложило да чупят пищялите Му.
Този важен момент на кръста изпълнява едно старозаветно пророчество: „Той пази всичките му кости; нито една от тях не се строшава“ (Псалми 34:20). Освен това, Господ нарежда на Израил на пасхалните агнета, които предвещават жертвата на Исус като Божия Агнец, да не се чупят костите (вж. Изход 12:46).