1 Солуняните 1–2

Въведение

Павел пише на светиите в Солун, след като научава, че те са били верни на Евангелието, въпреки преследването. Той ги хвали за тяхната вярност и готовност да преподават Евангелието. Павел описва причината да проповядва на светиите в Солун.

Предложения за преподаване

1 Солуняните 1–2

Павел хвали светиите в Солун за тяхната вярност по време на нещастия

Поканете учениците да споделят положителни преживявания, които са имали, докато са споделяли Евангелието с други хора.

Кои са някои от трудностите, които можем да срещаме, когато се опитваме да споделяме Евангелието?

Докато изучават 1 Солуняните 1–2, поканете учениците да търсят истини, които могат да им помагат в усилията им да споделят Евангелието.

Поканете учениците да намерят Солун в Ръководство към Писанията, карта 13, „Мисионерските пътувания на апостол Павел“. Помолете един ученик да прочете на глас следното описание на светиите в Солун:

Светиите в Солун са едни от първите членове на Църквата в Европа. Павел, Сила и Тимотей за пръв път проповядват там по време на второто мисионерско пътуване на Павел, но са прогонени от града от някои от юдейските ръководители (вж. Деянията 17:5–15). Светиите в Солун продължават да бъдат преследвани, дори след като Павел и спътниците му напускат града. По-късно Павел пише посланието си до светиите, за да ги насърчи, докато са подложени на преследване.

Поканете един ученик да прочете на глас 1 Солуняните 1:2–4. Помолете останалите да следят текста и да намерят защо Павел се радва за светиите в Солун.

Защо Павел се радва за светиите в Солун?

Поканете един ученик да прочете на глас 1 Солуняните 1:5–6. Помолете останалите да следят текста, като търсят по какъв начин Павел проповядва Евангелието на солуняните по време на предишното си посещение.

Според стих 5, по какъв начин Павел проповядва Евангелието на солуняните? (С думи и с Божията сила.)

Поканете един от учениците да прочете на глас даденото по-долу изказване на старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли. Поканете останалите да слушат за какво се отнасят словото и силата на Евангелието.

„Истинното Евангелие се състои от две неща: Словото и силата. Всеки може да има словото – книгите, в които е написано, са достъпни за всички. Но силата трябва да дойде от Бог, тя е и трябва да бъде разпространявана съгласно Неговия промисъл и воля до онези, които спазват закона, позволяващ им да я приемат.

Словото на Евангелието е устният или писменият разказ за това какво трябва да правят хората, за да бъдат спасени. …

Но истинското спасение идва само, когато Божията сила бъде приета и използвана, а тази сила е силата на свещеничеството и силата на Светия Дух“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., том 3, с. 42–43).

Според старейшина Макконки какво е словото на Евангелието? Какво представлява силата на Евангелието?
Според стих 6, какво правят солуняните, след като са били учени на Евангелието чрез словото и силата на Бог? (Те стават последователи на Господ и Негови служители.)
Как бихте обобщили в принцип ученията на Павел в стихове 5–6? (Макар че учениците могат да използват различни изрази, те трябва да разпознаят следния принцип: Когато преподаваме Евангелието на Исус Христос чрез словото и силата на Бог, можем да помагаме на другите да стават последователи на Господ и Негови служители.)
Какво можем да правим, за да се подготвяме да преподаваме Евангелието чрез словото и силата на Бог?

Поканете един ученик да прочете на глас 1 Солуняните 1:7–9. Помолете останалите да следят текста и да намерят какво още правят светиите в Солун, след като приемат Евангелието.

Какво още правят светиите в Солун, след като приемат Евангелието? Как техният пример повлиява на другите вярващи хора около тях?
Каква истина можем да научим от тези стихове относно начина, по който можем да споделяме Евангелието? (Учениците могат да използват различни изрази, но трябва да разпознаят следната истина: Можем да споделяме Евангелието чрез личния си пример.)

За да помогнете на учениците да разберат тази истина, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство:

„Най-ефективният начин да проповядваме Евангелието е чрез пример. Ако живеем според вярванията си, хората ще го забележат. Ако образът на Исус Христос грее в живота ни (вж. Алма 5:14), ако ние сме радостни и в мир със света, хората ще искат да знаят причината. Една от най-великите проповеди, произнасяна някога за мисионерската работа, е следната обикновена мисъл, приписвана на св. Франциск от Асизи: „Проповядвайте Евангелието по всяко време и ако е необходимо, използвайте думи“ (в William Fay and Linda Evans Shepherd, Share Jesus without Fear (1999 г.), с. 22)“ („Чакайки по пътя за Дамаск“, Лиахона, май 2011 г., с. 77).

Как това да бъдем пример може да бъде по-ефективен начин да споделяме Евангелието, отколкото ако само говорим за Евангелието?

По какъв начин примерът на някой човек ви е помогнал да приемете Евангелието или да живеете по-отдадено според него?

1 Солуняните 2

Павел описва как той и спътниците му служат на солуняните

Обяснете, че след като Павел хвали светиите в Солун за техния праведен пример, той им напомня за това, че ги обича и за примера, който им е дал предишния път, когато им е проповядвал Евангелието.

Напишете на дъската следния въпрос и препратки към Писанията:

1 Солуняните 2:1–13

Какви думи или изрази описват праведния пример, който Павел и неговите спътници дават на солуняните?

Поканете няколко ученика да се редуват да четат на глас 1 Солуняните 2:1–13, докато останалите следят текста. Или, вместо да каните учениците да четат на глас, можете да ги поканите да търсят в тези стихове на малки групи, по двойки или самостоятелно. Помолете учениците да търсят думи или изрази, които описват праведния пример, който Павел и неговите спътници дават на солуняните. Можете да предложите на учениците да отбелязват това, което намират.

След като сте предоставили достатъчно време, поканете учениците да напишат на дъската една или две думи или изрази, които са открили. Помолете ги да обяснят как тези думи или изрази могат да насочват усилията ни да бъдем праведен пример за другите.

Обобщете 1 Солуняните 2:14–18, като обясните, че Павел казва, че светиите в Солун са преследвани заради това, че са приели Евангелието. Той казва на светиите, че се е опитал да ги посети, но Сатана му е „попречил“ (стих 18).

Поканете един ученик да прочете на глас 1 Солуняните 2:19–20. Помолете останалите да следят текста, като търсят какво Павел описва като своята „надежда или радост или… хвал(ба)“ (стих 19).

Какво Павел описва като своята „надежда или радост или… хвал(ба)“?
По какъв начин надеждата, радостта и хвалбата на Павел могат да отразяват надеждата, радостта и хвалбата на Небесния Отец за нас?

Приключете със свидетелството си за истините, открити в този урок. Поканете учениците да си помислят как могат да споделят Евангелието, като говорят за него и дават пример за праведност. Насърчете ги да действат според получените подтици.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

1 Солуняните 1:1, 3. „Бога Отца и Господ Исус Христос“

Павел често започва посланията си със заявления за Бог Отец и Господ Исус Христос, потвърждавайки учението, че Отец и Сина са отделни личности.

1 Солуняните 1:4. „Той ви е избрал“

Думата избрал в 1 Солуняните 1:4 се отнася за това, че хора са избрани от Господ да бъдат сред Неговия заветен народ въз основата на достойнството им в доземния живот. На избраните „са дадени специални благословии и задължения, така че те могат да благославят всички народи по света“ (Ръководство към Писанията, „Избиране“, scriptures.lds.org).

1 Солуняните 1:6–9. „Станахте пример на всички вярващи“

Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли описва защо Павел се радва за светиите в Солун:

„Павел се радва на факта, че това, което е казал на солуняните, за тях не са били безсмислени слова, защото са ги слушали с голям интерес и това, на което ги е учил, е създало в тях силно желание за праведност в живота им. … Павел е доволен, че евангелското послание е прието с такава радост и щастие, въпреки многото трудности. И последно, той отбелязва това, което трябва да е било върховното им постижение – фактът, че са вдъхновяващ пример за всичките си съседи и че от тях Господните слова са достигнали и до други хора, далеч от техните граници. Павел ги хвали, като им казва, че където и да е пътувал, е намирал хора, които са му казвали за техните забележителни добри дела и вяра в Бог“ („There Am I in the Midst of Them“, Ensign, май 1976 г., с. 56–57).