Урок 108

1 Коринтяните 11

Въведение

Павел говори относно спорове сред светиите в Коринт, свързани с религиозните традиции. Той подчертава, че мъжете и жените имат вечна и божествена роля и са важни един за друг в Господния план. Той също така учи членовете на Църквата относно правилната подготовка за вземане от причастието.

Предложения за преподаване

1 Коринтяните 11:1-16

Павел говори относно спорове, свързани с традициите по негово време

Покажете една снимка на брачна двойка (например Млада двойка отива в храма, Евангелски произведения на изкуството (2009 г.), № 120; вж. също LDS.org). Прочетете на глас следните твърдения, които показват какво мислят някои хора относно брака:

1. „Успехът в кариерата ми е най-важен за мен. Не искам да раздвоявам вниманието си между целите в кариерата ми и моя брак“.

2. „Не искам да се обвързвам в дългосрочна връзка. Притеснявам се, че може да взема решение, за което по-късно ще съжалявам“.

3. „Бракът ще ме върже. Няма да мога да върша каквото си искам“.

4. „Знам, че решението за брак е най-важното решение, което някога ще взема и го очаквам с нетърпение“.

Поканете учениците да си помислят какво чувстват относно брака. Докато изучават 1 Коринтяните 11:1-16, помолете учениците да потърсят една истина, която може да помогне на тях и на другите да разберат важността на брака.

Поканете един ученик да прочете 1 Коринтяните 11:13 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво учи Павел относно отговорностите на съпруга. Може да обясните, че в този стих думата, преведена като „мъж“ може да се преведе и като „съпруг“, а думата, преведена като „жена“, може да се преведе и като „съпруга“.

• Каква е ролята на съпруга? (Може да обясните, че изразът „глава на жената е мъжът“ означава, че съпругът има свещената отговорност да председателства в дома си. Да председателства означава праведно да ръководи и напътства другите за духовните и материалните неща.)

• Кой трябва да председателства и да напътства съпруга, докато той председателства в семейството си?

Обобщете 1 Коринтяните 11:4-16, като обясните, че Павел отговаря на въпроси, свързани с традициите за мъжете и жените, когато те се молят и пророкуват по време на богослуженията си.

Помогнете на учениците да разберат, че читателите на Новия завет понякога погрешно разбират ученията на Павел, че означават, че ролята на мъжа е по-важна от ролята на жената или че мъжът превъзхожда или е по-ценен от жената. Прочетете на глас следното изказване от старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Мъжете и жените са равни в Божиите очи и в очите на Църквата, но равни не означава, че са еднакви. Отговорностите и божествените дарове на мъжете и жените се различават по своето естество, но не и по тяхната важност или влияние. Нашето църковно учение поставя жените наравно с мъжете, но и ги различава от тях. Бог не счита нито един от половете за по-добър или по-важен“ („Men and Women in the Work of the Lord“, New Era, апр. 2014 г., с. 4).

Поканете един ученик да прочете на глас 1 Коринтяните 11:11. Помолете класа да следят текста, като търсят на какво учи Павел относно връзката между съпруг и съпруга.

• Какво учи Павел относно връзката между съпруг и съпруга?

Обърнете внимание на израза „в Господа“. Обяснете, че този израз се отнася за Господния план да ни помогне да станем подобни на Него и да получим вечен живот.

• На какво учение учи този стих относно мъжа и жената в Господния план? (Като използвате думите на учениците, напишете на дъската следната истина: В Господния план мъжете и жените не могат да получат вечен живот един без друг. (Вж. У. и З. 131:1-4.)

За да помогнете на учениците да разберат истината, посочена по-горе, покажете една ножица и започнете да режете лист хартия. Помолете учениците да си представят, че двете половини на ножицата са разделени.

• Доколко ще се справи човек, ако се опита да отреже лист хартия само с едната половина на ножицата? По какъв начин ножицата е подобна на това как съпругът и съпругата работят заедно?

Използвайте предмети, за да помагате на учениците да разбират духовни истини

Може да е трудно да се преподават нематериалните аспекти на Евангелието. Използването на предмети, с цел стимулиране на обсъждане, може да помага на учениците да анализират и разбират учения и принципи и може да подобри учебната среда, като насърчи дух на любопитство.

Помолете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли:

„По божествен проект се очаква мъжете и жените заедно да напредват към съвършенство и пълнота на слава. Поради различията им в характера и способностите, мъжете и жените допринасят за брачните отношения с уникални гледна точка и изживявания. Мъжът и жената допринасят по различен начин, но равноправно за единството и цялостта, които не могат да бъдат постигнати по никой друг начин. Мъжът допълва и усъвършенства жената, а жената допълва и усъвършенства мъжа, докато двамата се учат един от друг, укрепват се и се благославят“ („Marriage Is Essential to His Eternal Plan“, Ensign, юни 2006 г., с. 83-84).

• По какъв начин различните черти и отговорности на мъжете и жените се допълват в семейството?

Напомнете на учениците за различните отношения относно брака, описани в изявленията, които прочетохте в началото на урока. Поканете няколко ученика да споделят мислите си и свидетелствата си относно важността на брака в Господния план. Вие също можете да споделите свидетелството си.

1 Коринтяните 11:17-34

Павел учи светиите в Коринт да не се отнасят лекомислено към причастието

Напишете следните изрази на дъската: наистина духовно преживяване, обновяване за душата, най-важното в моя Господен ден.

Помолете учениците да си помислят за последния път, когато взеха от причастието и да си помислят дали ще използват някой от изразите на дъската, за да опишат преживяването си. Докато изучават 1 Коринтяните 11:17-34, помолете учениците да потърсят истини, които могат да им помогнат да направят вземането на причастието едно по-духовно и значимо преживяване.

Обяснете, че по времето на Павел членовете на Църквата имали една традиция, подобна на тайната вечеря. Те сядали да се хранят заедно на трапезата и после вземали причастието. Обобщете 1 Коринтяните 11:17-22, като обясните, че Павел отбелязва една вест, която е получил, че при събирането на светиите в Коринт за причастието имало спорове или раздори сред тях. Павел заклеймява светиите за това, че са превърнали тези събрания в обикновени хранения, вместо да опазят светостта на обреда на причастието.

Поканете един ученик да прочете 1 Коринтяните 11:23-26 на глас. Помолете класа да следят текста и да потърсят какво насърчава Павел членовете на Църквата, че трябва да запомнят относно причастието. Може да обясните, че думата възвестявате в стих 26 означава прогласявате, обявявате или свидетелствате за (вж. 1 Corinthians 11:26, бележка под линия b).

Покажете картината Тайната вечеря (Евангелски произведения на изкуството 2009 г., № 54; вж. също LDS.org).

• Какво казва Павел, че Спасителят учи учениците Си да помнят, докато вземат от причастието?

• По какъв начин припомнянето за тялото и кръвта на Спасителя по време на причастието би могло да помогне на тези членове на Църквата, които имали раздори?

Поканете един ученик да прочете 1 Коринтяните 11:27-30 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят предупреждението, което Павел дава на светиите в Коринт относно причастието.

• Според стихове 27 и 29, какво е предупреждението на Павел към светиите в Коринт?

• Каква истина можем да научим от тези стихове относно това какво се случва, когато вземаме недостойно причастието? (Учениците могат да използват различни думи, но трябва да разпознават следната истина: Хората, които вземат недостойно причастието, навличат проклятие върху си.)

Обяснете, че ние „не е нужно да (сме) съвършени, за да взема(ме) причастието, но в сърцето си трябва да има(ме) дух на смирение и покаяние“ (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., с. 140-141). Ако вземаме причастието, докато живеем в сериозен грях или сме с неразкаяно сърце, без желание да помним и следваме Спасителя, ние вземаме недостойно причастието. Насърчете учениците да се молят на техния Небесен Отец и да говорят с епископите си (вж. 3 Нефи 18:26-29), ако имат въпроси относно това дали са достойни да вземат причастието.

• Защо вземането на причастието, когато сме недостойни, ще навлече проклятие върху душите ни?

• Според 1 Коринтяните 11:28, какъв съвет дава Павел на членовете на Църквата? (Като използвате думите на учениците, напишете на дъската следната истина: Когато вземаме от причастието, трябва да направим оценка на живота си.)

Отбележете, че целта да правим тази самооценка на живота си е не само да помислим дали сме достойни да вземем от причастието, но и да помислим доколко се стремим да спазваме нашите завети с Господ и как може да се стремим да се покайваме и усъвършенстваме.

Помолете един ученик да прочете следното изказване на президент Хауърд У. Хънтър:

„Зададох си следния въпрос: „Поставям ли Бог над всички други неща и спазвам ли всички Негови заповеди?“ След което последваха размисли и решение. Да сключиш завет с Господ винаги да спазваш Неговите заповеди предполага сериозно задължение и да подновиш този завет чрез взимане на причастие е също толкова сериозно. Моментите на задълбочен размисъл, докато се раздава причастието, имат огромно значение. Това са моменти за самоизследване, интроспекция и самоосъзнаване – време за размисъл и вземане на решения“ („Thoughts on the Sacrament“, Ensign, май 1977 г., с. 25).

За да помогнете на учениците да си помислят как могат да прилагат истината, която откриха в 1 Коринтяните 11:28, ги поканете да си помислят за въпроси, които може да обмислят, докато се подготвят да вземат причастието. Например, могат да се запитват: „Как мога да съм по-добър ученик на Исус Христос?“ Помолете учениците да споделят други въпроси, които могат да си задават. Вие също можете да предложите няколко ваши въпроси. Поканете учениците да изброят в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията въпроси, които могат да си задават по време на събранието за причастието, докато преглеждат своето достойнство.

Свидетелствайте, че когато учениците преглеждат достойнството си преди и по време на вземането на причастието, Господ може да им помага да узнаят как по-добре могат да изпълняват заветите си и да заслужат да получават благословиите, които Той желае да им дава. Тези благословии включват да бъдат пречистени от греховете им и да получат повече от силата на Светия Дух в живота си. Поканете учениците да си поставят цел относно това как ще се подготвят по-добре за следващата си възможност да вземат причастието.

Обобщете 1 Коринтяните 11:33-34, като обясните, че Павел дава допълнителни насоки на светиите в Коринт относно храната, която консумират във връзка с отслужването на причастието.

Приключете урока, като свидетелствате за истините, посочени в 1 Коринтяните 11.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

1 Коринтяните 11:11. „Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа“

Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва, че мъжете и жените имат равнопоставени, но различни роли.

„Във великия план на Нашия Небесен Отец, според който мъжете могат да получат свещеничеството, те имат уникалната възможност да използват свещеничеството, но не те са свещеничеството. Мъжете и жените имат различни, но еднакво значими роли. Тъкмо както една жена не може да зачене дете без мъж, така и мъжете не могат пълноценно да използват свещеническата сила за изграждане на вечно семейство без жена. … Във вечна перспектива, както силата за създаване на потомство, така и свещеническата сила се споделят от съпруг и съпруга“ („Това е делото Ми и славата Ми“, Лиахона, май 2013 г., с. 19).

„Семейството: прокламация към света“ изброява отговорностите, възложени от Бог на съпрузите и съпругите:

„По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори“ („The Family: A Proclamation to the World“, Ensign, ноем. 2010 г., с. 129).

Президент Хауърд У. Хънтър учи един важен урок относно споделената отговорност на мъжете и жените при ръководенето на семейството:

„Носителят на свещеничеството приема съпругата си за партньор в ръководството на дома и семейството, като тя има пълно знание и пълно участие при всички решения, свързани с тях. По необходимост в Църквата и у дома следва да има председателстващ служител (вж. У. и З. 107:21). Според Божията повеля отговорността за ръководството на дома се пада на носителя на свещеничеството (вж. Моисей 4:22). Господ е предвидил жената да бъде помощник на мъжа – което значи равностоен спътник и задължително пълноправен партньор. Праведното ръководство се нуждае от споделена отговорност между съпруг и съпруга; вие действате заедно, запознати и участвайки във всички семейни дела. Мъж, който действа независимо и без да се съобразява с чувствата и съвета на своята съпруга при ръководството на семейството, упражнява неправедно господство“ („Being a Righteous Husband and Father“, Ensign, ноем. 1994 г., с. 50–51).

1 Коринтяните 11:27-29. Какво означава да вземаме от причастието недостойни?

Президент Спенсър У. Кимбъл учи, че „когато не спазваме заповедите, когато сме в грях, когато изпитваме гняв и омраза и горчивина, сериозно трябва да си помислим дали трябва да вземем причастието“ (The Teachings of Spencer W. Kimball, ред. Edward L. Kimball (1982 г.), с. 225).

Старейшина Джон Х. Гроубърг от Седемдесетте обяснява, че отношението е основен елемент от нашето достойнството, за да вземем причастието:

„Ако желаем да се усъвършенстваме (което е да се покаем) и не сме под свещеническа забрана, тогава, според мен, сме достойни. Ако обаче нямаме желание да се подобрим, ако нямаме намерение да следваме напътствията на Духа, трябва да се запитаме: Достойни ли сме да вземем от причастието или се подиграваме на самата цел на причастието, която е да действа като катализатор за лично покаяние и усъвършенстване? Ако си припомняме Спасителя и всичко, което Той е направил за нас, ще подобрим действията си и така ще се доближим до Него, което ще ни задържи на пътя към вечния живот.

Ако обаче откажем да се покайваме и усъвършенстваме, ако не си Го припомняме и не спазваме Неговите заповеди, тогава ще сме спрели нашия растеж, а това е проклятие за душите ни“ („The Beauty and Importance of the Sacrament“, Ensign, май 1989 г., с. 38).

1 Коринтяните 11:27-32. Никога не трябва да се отнасяме лекомислено към причастието

Причастието е свещен обряд, към който никога не трябва да се отнасяме лекомислено. Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че „обрядът на причастието прави събранието за причастие най-святото и важно събрание в Църквата“ („Събранието за причастие и причастието“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 17).

Президент Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли заявява, че причастието „е най-важната част от освещаването ни на Господния ден“ („Worshiping at Sacrament Meeting“, Ensign, авг. 2004 г., с. 26).

Старейшина Мелвин Дж. Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че редовното вземане от причастието може да ни донесе духовна безопасност:

„Ние искаме всеки светия от последните дни да дойде до масата за причастие, защото това е мястото за самоизучаване, за самоинспекция, където можем да научим да поправяме грешките си и да сложим в ред живота си, да бъдем в хармония с ученията на Църквата и с нашите братя и сестри. Това е мястото, където ставаме сами съдии на себе си. …

… Нещото, което ще осигури безопасността на всеки мъж и жена е да бъдат пред масата за причастие всеки неделен ден. За една седмица не можем да отидем твърде далеч в погрешната посока – не чак толкова, че чрез процеса на самоанализ да не можем да поправим грешните неща, които може да сме извършили. … Пътят до масата с причастие е пътят към безопасността за светиите от последните дни“ (Брайънт С. Хинкли, Sermons and Missionary Services of Melvin Joseph Ballard, 1949 г., с. 150–151).