Исус Христос говори за светостта на брака. Той подчертава важността да изберем вечен живот, вместо светски богатства и разказва притчата за работниците в лозето. Исус също предрича смъртта Си и учи учениците Си да служат на другите.
Покажете снимка на щастливи младоженци, които са запечатани в храма. Отбележете, че Господното учение относно брака и развода се различава от много от светските схващания.
Кои са някои от светските схващания за брака и развода? (Внимание: Избягвайте да отделяте твърде много време на странични теми, като например еднополовия брак, които може да отнемат времето за други важни принципи в днешния урок.)
Поканете учениците, докато изучават Матей 19:1-12, да потърсят Господните учения за брака и развода и да помислят за важността на тези учения за тях.
Помолете един ученик да прочете Матей 19:1-3 на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят въпроса, който фарисеите задават на Исус. Поканете учениците да споделят това, което са открили.
Обяснете, че изразът „да напусне жена си“ (Матей 19:3) се отнася за мъж, който се развежда с жена си поради каквато и да е причина, дори и да е незначителна или егоистична.
Поканете един ученик да прочете Матей 19:4–6 на глас и помолете класа да потърсят какво казва Спасителят за брака и развода.
Какви истини за брака научаваме от отговора, който Спасителят дава на фарисеите? (Учениците може да открият няколко истини, но трябва да подчертаете, че бракът между един мъж и една жена е свещена връзка, определена и постановена от Бог.)
Поканете един ученик да прочете Матей 19:7 на глас и помолете класа да потърсят още един въпрос, който фарисеите задават на Спасителя.
Какъв въпрос задават фарисеите на Спасителя?
Поканете един ученик да прочете Матей 19:8-9 на глас и помолете класа да открият отговора на Спасителя.
Според Спасителя, защо Моисей позволява да има разводи сред израилтяните? (Поради безсърдечието на хората.)
За да помогнете на учениците да разберат как това учение се отнася за наши дни, поканете един ученик да прочете следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„Типът брак, необходим за възвисяване – вечен по продължителност и божествен по качество, не предвижда развод. В храмовете на Господ двойки се женят за цялата вечност. Но някои бракове не се развиват в тази посока. Поради „коравосърдечието на (нашите) сърца“ (Матей 19:8), сега Господ не налага последиците на селестиалния стандарт. Той позволява разведените лица да се оженят отново без опетняване от неморалността, определена по по-висшия закон“ („Развод“,Лиахона, май 2007 г., с. 70).
Може да поканите ученици да споделят свидетелствата си, че Бог е определил и постановил брака като свещена връзка между един мъж и една жена.
Исус учи за вечния живот и учи на притчата за работниците в лозето
Поканете един ученик да застане пред класа. Кажете на ученика, че ако може да направи 10 лицеви опори, ще получи малка награда (например 10 малки бонбона). След като ученикът направи 10 лицеви опори, дайте му наградата и после помолете за още един доброволец. Помолете втория ученик да направи една лицева опора и после попитайте класа каква награда мислят, че трябва да получи той и защо. Кажете на двамата ученика да се върнат на местата си. Уведомете класа, че по-нататък в часа вторият ученик ще получи награда, основаваща се на това, което ще научи класът от Писанията.
Обобщете Матей 19:13-27, като обясните, че Исус насърчава Своите последователи да търсят вечен живот, а не светски богатства. Петър задава въпрос какво ще получат учениците, тъй като те са се отказали от светските си притежания, за да следват Спасителя. (Забележка: Събитията, обсъдени в тези стихове, ще бъдат разгледани по-задълбочено в урока върху Марк 10.)
Помолете един ученик да прочете Матей 19:28-30 на глас. Нека останалите следят стиховете и да потърсят какъв отговор дава Спасителят на Петър.
Според стих 29, какво ще наследят всички, които изоставят всичко, за да следват Спасителя?
Обяснете, че Спасителят тогава казва на учениците Си една притча, за да им помогне да разберат желанието на Небесния Отец да предостави на всичките Си чеда възможността да получат вечен живот. В тази притча един човек наема работници през различни части на деня, за да работят в лозето му. Нормалният работен ден в новозаветни времена е от 6:00 до 18:00 ч., като това леко варира, в зависимост от годишния сезон.
Начертайте следната таблица на дъската или я раздайте на учениците:
Работници (време на започване)
Договорена надница
Изработени часове
Заплатена сума
Рано сутринта (6:00)
3-тия час (9:00)
6-тия час (12:00)
9-тия час (15:00)
11-тия час (17:00)
Помолете учениците да работят на малки групи. Помолете ги да прочетат Матей 20:1-7 в групите си, като търсят колко дълго работи всяка от групите работници и надницата, за която са се договорили. („Динарий“ е римска монета, приблизително равна на надницата на един работник за един работен ден.)
След като измине достатъчно време, поканете няколко ученика да излязат на дъската и да попълнят първите две колони на таблицата (или ги поканете да ги попълнят в таблиците, които сте им раздали).
Коя от групите според вас трябва да бъде с най-високо заплащане?
Поканете един ученик да прочете Матей 20:8-10 на глас и помолете класа да потърсят заплащането, получено от всяка от групите работници.
Какво заплащане получава всяка от групите работници? (След като учениците отговорят, напишете 1 динарий във всяко от полетата в колоната, озаглавена „Заплатена сума“.)
Ако бяхте един от работниците, работили цял ден, какво бихте си помислили или чувствали, ако получехте същата надница като хората, които са работили само един час?
Помолете един ученик да прочете Матей 20:11-14 на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят какво казват работилите цял ден на господаря на лозето и какво им отговаря той.
От какво се оплакват хората, които са работили цял ден?
Какъв е отговорът на господаря на лозето?
По какъв начин господарят на лозето проявява справедливост (или несправедливост) към хората, които са работили цял ден?
За да помогнете на учениците да открият една истина от тази притча, обяснете, че надница 1 динарий може да символизира вечен живот, както е споменато в Матей 19:29. Напишете следното недовършено твърдение на дъската: Бог дава вечен живот на всички хора, които …
Ако наградата в тази притча представлява вечен живот, какво символизира работата? (Учениците може да дадат различни отговори, но трябва да подчертаете, че трудът в тази притча може да символизира сключването и спазването на свещени завети с Бог. След като учениците отговорят, довършете изречението на дъската, по следния начин: Бог дава вечен живот на всички хора, които изберат да сключат и спазват свещени завети с Него.)
Отбележете, че тази истина ни помага да разберем милостта на Небесния Отец към хората, които не сключват или спазват завети в младостта си и към онези, които нямат възможността да направят това, докато не са вече умрели (вж. У. и З. 137:7-8).
Защо според вас е важно да знаем, че Бог дава вечен живот на всички хора, които изберат да сключат и спазват свещени завети с Него, независимо от това на каква възраст са те?
Напомнете на учениците за втория ученик, който прави само една лицева опора и попитайте:
Каква награда според вас трябва да получи този ученик за извършването на една лицева опора? (Дайте на ученика същата награда като тази, която дадохте на ученика, който направи 10 лицеви опори.)
Помолете един ученик да прочете Матей 20:15-16 на глас. Поканете класа да следят текста, като потърсят как отговаря господарят на лозето на хората, които се оплакват за неговата доброта към другите работници.
Какво според вас има предвид господарят на лозето, когато задава въпроса: „Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (стих 15).
Обяснете, че старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли перифразира този въпрос по следния начин: „Защо ти завиждаш, поради това, че аз избрах да съм добър?“ („Работниците в лозето“,Лиахона, май 2012 г., с. 31).
Какво означава в стих 16 (в Библията на англ. език), че „мнозина са призовани, а малцина са избрани“ (вж. Матей 22:14 за същия стих на бълг. език)? (Да бъдем призовани означава да бъдем поканени да участваме в делото на Небесния Отец. Да бъдем избрани означава да получим Неговите благословии – включително благословията на вечния живот.)
Какъв принцип можем да научим от стих 16? (Учениците може да открият различни принципи, включително следния: Ако изберем да завиждаме за благословиите от Небесния Отец, получени от други хора, тогава може да изгубим благословиите, които Той желае да ни даде.)
Прочетете следното изказване на старейшина Джефри Р. Холанд и поканете учениците да помислят как биха могли да се изкушат да завиждат за благословиите, които Небесният Отец дава на другите:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Ще има моменти в живота ни, когато някой друг ще получи неочаквана благословия или специално признание. Умолявам ви да не се обиждате – и особено да не завиждате – когато късметът се усмихне на някой друг. От нас не се отнема, когато на някой друг му се добави. Ние не се състезаваме един с друг, за да разберем кой е най-богатият, най-талантливият, най-красивият или дори най-благословеният. Състезанието, в което всъщност сме се включили, е състезанието срещу греха. …
… Ламтежът, цупенето и усилията да почерним нечие щастие неви издигат, нито пък оронването на нечий друг авторитет подобрява вашия собствен. Затова бъдете добри и бъдете благодарни, че Бог е добър. По този начин можете да бъдете щастливи“ („Работниците в лозето“, с. 31, 32).
Споделете свидетелството си за истините, които откриха учениците, докато изучаваха притчата за работниците в лозето.
Напишете следното твърдение на дъската. Предоставете на учениците време, за да завършат изречението в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията: Въз основата на това, което научих от тази притча, аз ще …
След като измине достатъчно време, помолете няколко ученика да споделят с класа това, което са написали.
Исус предрича смъртта Си и учи учениците Си да служат на другите
Обобщете Матей 20:17-34, като обясните, че Спасителят предрича, че ще бъде предаден и осъден на смърт, когато се завърне в Ерусалим. Той учи учениците си, че вместо да се борят за позиции и власт, те трябва да следват примера Му и да служат на другите.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Старейшина Ф. Бъртън Хауърд от Седемдесетте обяснява, че пророците от много време говорят за ролята на брака в Божия план:
„Вечният брак е принцип, който е установен преди основаването на света и е действал на тази земя преди смъртта да дойде на нея. Адам и Ева са дадени преди Падението един на друг от Бог в Едемската градина. Светите Писания казват: „В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; създаде ги мъж и жена, благослови ги“ (Бит. 5:1-2; курсив добавен).
Пророците непрекъснато са учили, че вечният брак е достигане до съвършенството и връхна точка във великия план на Бог за благославяне на Неговите чеда“ („Вечен брак“Лиахона, май 2003 г., с. 92).
Сестра Джули Б. Бек, която служи като обща президентка на Обществото за взаимопомощ, казва следното относно причината бракът да е постановен от Бог:
„Знаем, че във великия доземен конфликт ние сме застанали редом с нашия Спасител Исус Христос, за да защитим своята възможност да принадлежим към вечни семейства. … Вярваме в създаването на вечни семейства. Това означава, че ние вярваме в сключването на брак“ („Какво правят най-добре жените, светии от последните дни: да стоят силни и непоклатими“,Лиахона,ноем. 2007 г., с. 110).
Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на Дванадесетте апостоли коментира относно влиянието на развода върху семействата:
„Има много добри членове на Църквата, които са разведени. … Ние знаем, че много от вас са невинни жертви – членове, чийто предишен брачен партньор упорито не е спазвал свещените завети или е изоставил, или се е отказал да изпълнява брачните отговорности за продължителен период от време. …
… Всички, които са разведени, познават болката и се нуждаят от изцелителната сила и надежда, идещи от Единението. Тази изцелителна сила и надежда са налице за тях, както и техните деца. …
… Ние не можем да контролираме и не сме отговорни за изборите на другите, дори когато ни засягат толкова болезнено. …
Какъвто и да е резултатът и без значение колко са трудни вашите преживявания, вие имате обещанието, че ако обичате Господ, спазвате Неговите заповеди и просто давате най-доброто от себе си, няма да загубите благословиите на вечното семейство“ („Развод“,Лиахона, май 2007 г., с. 70–71, 73).
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че в древността някои хора имали погрешното вярване, че безбрачният живот е нещо, към което да се стремят:
„Очевидно, хората, които са направили себе си евнуси, са мъже, които поради фалшиви езически вярвания, умишлено са се осакатили, очаквайки, че това ще им донесе спасение. Ясно е, че няма такова истинско евангелско изискване. В Евангелието не съществува съзнателно премахване на мъжествеността; тази идея нарушава истинските принципи на сътворението на живот и на селестиалния брак“ (Mormon Doctrine, 2-ро изд. (1966 г.), с. 241).
Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли споделя един важен урок, който да научим от притчата за работниците в лозето:
„Подобно на останалите притчи, тази може да ни научи на няколко различни и ценни принципа. За днешното време нейният урок е, че наградата от Господаря по време на Страшния съд няма да е основана на това колко дълго сме се трудили в лозето. Не получаваме небесната си награда, като валидираме картата си, за да се знае от кога сме на работа. Важното е делата ни в Господната работа да са ни накарали да станем нещо. За някои от нас това изисква повече време, отколкото за други. В крайна сметка, важното е какви сме станали поради труда си“ („The Challenge to Become“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 34).