Библиотека
Урок 125: Филипяните 4


Урок 125

Филипяните 4

Въведение

Павел казва на светиите във Филипи да се молят и да се стремят към всичко, което е праведно. Той също така заявява своята убеденост относно силата на Исус Христос. Павел приключва своето послание с още една благодарност към светиите във Филипи за подкрепата, която са му оказвали в мигове на нужда.

Предложения за преподаване

Филипяните 4:1–14

Павел казва на светиите във Филипи да се молят и да се стремят към всичко, което е праведно

Преди урока напишете следните твърдения на отделни листи хартия и дайте всеки лист на различен ученик:

„Притеснявам се за това дали ще издържа един предстоящ изпит“.

„Притеснявам се за един близък, който е болен“.

„Притеснявам се да отстоявам вярванията си“.

„Притеснявам се дали мога да имам успех като мисионер“.

Започнете този урок, като напишете на дъската думата притеснявам се. Отбележете, че през целия си живот ще имаме трудности или обстоятелства, които могат да ни притесняват. Поканете учениците, които са получили листи, да станат и да прочетат твърденията си един по един. Помолете учениците да си помислят за случаи, когато са имали подобни притеснения.

  • Кои са някои други притеснения, които можем да имаме поради трудности или трудни обстоятелства?

Помолете учениците да напишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията за трудност, за която те или техен близък се притесняват. Докато изучават Филипяните 4, поканете учениците да търсят истина, която може да им помага, когато са притеснени.

Напомнете на учениците, че в посланието на Павел към членовете на Църквата във Филипи той хвали членовете на Църквата за тяхната вярност (вж. Филипяните 2:12) и ги учи относно вечните награди, приготвени за хората, които правят жертви за Исус Христос и са Му верни. Обобщете Филипяните 4:1–5, като обясните, че Павел съветва светиите да бъдат непоклатими във своята вярност към Господ, да се радват в Господа и да показват своята кротост пред другите. Обяснете, че гръцката дума, преведена като кротост, означава също благост или доброта.

Поканете един ученик да прочете на глас началото на Филипяните 4:6. Помолете останалите да следят текста, като търсят съвета на Павел към светиите. Обяснете, че изразът „не се безпокойте за нищо“ означава да не се безпокоим твърде много.

Напишете следния израз на дъската: Като верни последователи на Исус Христос, ако…

Поканете един ученик да прочете на глас останалата част от Филипяните 4:6. Помолете останалите да следят текста, като търсят какво Павел съветва светиите да правят вместо да се притесняват. Може да обясните, че молба е смирено, искрено искане.

  • Как бихте обобщили указанията на Павел в стих 6? (Напишете на дъската отговорите на учениците под формата на твърдение с „ако“, подобно на следното: Като верни последователи на Исус Христос, ако се молим с молба и благодарност,…)

Добавете думата то към твърдението на дъската. Поканете един ученик да прочете на глас Филипяните 4:7. Помолете останалите да следят текста, като търсят благословията, която Павел обещава, ако се молим с молба и благодарност. Обяснете, че думата пази в този стих означава предпазва.

  • Как бихте обобщили благословията, която Павел обещава? (Напишете отговорите на учениците на дъската след то. Учениците трябва да открият принцип, подобен на следния: Като верни последователи на Исус Христос, ако се молим с молба и благодарност, то Бог ще ни благословя с Неговия мир.)

  • Когато сме обезпокоени, как това да изразяваме благодарност в молитвите си може да ни помага да получаваме мир?

  • От какво Божият мир пази сърцата и умовете ни?

Помолете един ученик да прочете на глас даденото по-долу изказване на старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли. Помолете останалите да слушат и да открият допълнителни начини, по които Божият мир може да ни помага:

Изображение
Старейшина Ричард Г. Скот

„Небесният Отец никога няма да ви принуди да Му се молите, защото Той уважава свободата ви на избор. Упражнявайки свободата си на избор и включвайки Бог във всеки аспект на ежедневния си живот, вашето сърце ще започне да се изпълва мир, с освежаващ мир. Този мир ще просветли трудностите ви с вечна светлина. Той ще ви помага да се справяте с тези трудности, гледайки на тях с вечна перспектива“ („Превърнете упражняването на вяра във ваш най-важен приоритет“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 93).

  • Според старейшина Скот, как Божият мир може да ни помага при трудностите, които имаме?

  • Кога се е случвало да се молите с молба и благодарност в мигове на безпокойство и сте били благославяни с Божия мир?

Помолете учениците да си припомнят за трудностите, за които писаха по-рано през този урок. Насърчете ги да се молят с молба и с благодарност, вместо да се безпокоят. Ако учениците са написали нечие друго безпокойство, насърчете ги да споделят този принцип със съответния човек.

За да подготвите учениците да открият един допълнителен принцип, който Павел преподава на светиите във Филипи, разделете класа на три групи. Възложете на учениците от първата група да помислят за любимата си храна, на тези от втората група да мислят за смешна картинка или история, а на останалите да мислят за храм или преживяване в храма. Поканете учениците да съсредоточат умовете си върху тази мисъл в продължение на 30 секунди.

  • Какъв ефект имаше (ако имаше изобщо) върху вас това да се съсредоточите върху тази мисъл?

Отбележете, че това, за което си мислим, може да влияе на желанията и поведението ни. Поканете един ученик да прочете на глас Филипяните 4:8–9. Помолете останалите да следят текста, като търсят за какво Павел съветва светиите във Филипи да зачитат и да вършат. Можете да обясните, че да „зачитат“ означава внимателно и продължително да обмислят нещо.

Поканете учениците да отбележат всяко от нещата, за които Павел казва на светиите, че трябва да си мислят.

  • Освен да мислят за тези неща, какво още Павел съветва членовете на Църквата да правят?

  • Каква благословия обещава Павел на светиите, ако следват неговите учения и пример?

  • Какъв принцип можем да научим от това, на което Павел учи верните светии във Филипяните 4:8–9? (Учениците могат да използват различни думи, но трябва да разпознаят следния принцип: Ако верните светии съсредоточават мислите си над всичко, което е праведно и ако следват апостолите и пророците, то Богът на мира ще бъде с тях.)

  • Как това да съсредоточаваме мислите си над всичко, което е праведно, може да влияе на желанията и поведението ни?

Помолете учениците да отворят на Символът на вярата в Скъпоценен бисер. Поканете един ученик да прочете на глас тринадесетата точка от Символът на вярата. Помолете останалите да следят текста, като търсят прилики с Филипяните 4:8.

  • Какви сходства забелязахте между тези два стиха?

Отбележете, че когато Пророкът Джозеф Смит цитира това „поучение на Павел“ от Филипяните 4:8 в тринадесетата точка от Символът на вярата, той променя „това зачитайте“ на по-активното „ние го търсим“.

  • Защо според вас е важно да търсим неща, които са честни, истинни, непорочни (или чисти), добродетелни, хубави и достойни за похвала?

  • Как това да търсим такива неща ни помага да съсредоточаваме мислите си над такива неща?

Разделете учениците на групи по трима или четирима. Раздайте на всяка група екземпляри на За укрепването на младежите, брошура, 2011 г.) и материалите с инструкции по-долу. Възложете на всяка група две от следните теми от За укрепването на младежите: „Излизане на срещи“, „Облекло и външен вид“, „Образование“, „Забавления и информационни средства“, „Приятели“, „Език“ и „Музика и танци“. (Съобразете размера на групите и броя на темите в зависимост от броя на учениците.) Кажете на учениците да следват указанията от получените листи.

Изображение
материал за раздаване

Филипяните 4:8–9

Ръководство за учителя в Семинара: Новият завет – Урок 125

Напишете тук темите, които са ви възложени:

За всяка от тези теми обсъдете следните въпроси:

  • Как можем да използваме напътствията на Павел във Филипяните 4:8–9, при вземане на решеният, свързани с тази тема?

  • Ако се стремим да следваме указанията на Павел, какви трудности можем да имаме във връзка с тази тема?

След това обсъдете следния въпрос:

  • Защо си заслужава да полагаме усилия да търсим праведни неща и да следваме апостолите и пророците, за да имаме Бога на мира с нас?

След като сте предоставили достатъчно време, поканете един ученик от всяка група да сподели с останалите какво е обсъдила групата му относно всеки от въпросите.

  • Като сте съсредоточавали мислите си върху праведни неща, по какъв начин Богът на мира ви е показвал, че е с вас?

Насърчете учениците да запишат в своите дневници за изучаване на Писанията или в тетрадките си един от начините, по които могат да полагат повече усилия да съсредоточават мислите си върху праведни неща и да следват Божиите апостоли и пророци.

Обобщете Филипяните 4:10, като обясните, че Павел благодари на светиите във Филипи за подкрепата и грижите, които са му оказали по време на изпитанията му.

Поканете един ученик да прочете на глас Филипяните 4:11–12. Помолете останалите да следят текста, като търсят какво казва Павел на светиите, че е научил.

  • Какво е научил Павел да прави във всички ситуации?

Поканете един ученик да прочете на глас Филипяните 4:13–14. Помолете останалите да следят текста, като търсят кой е източникът на силата на Павел.

  • Според Павел, кой е източникът на силата му?

Обяснете, че твърдението на Павел в стих 13 се отнася за неговата способност, чрез предоставена от Исус Христос сила да върши всички неща, които са угодни на Бог или изисквани от Него, включително да бъде доволен при всички обстоятелства.

  • Каква истина можем да научим от стих 13? (Учениците трябва да посочат със свои думи следната истина: Можем да вършим всички неща чрез Исус Христос, Който ни дава сила (виж също Алма 26:12.)

  • Какво можем да правим, за да получаваме от силата, която Исус Христос дава?

Поканете един от учениците да прочете на глас даденото по-долу изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство. Помолете останалите да слушат какво тази сила може да ни помага да вършим:

Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф

„Бог излива благословии от сила и мощ, които ни помагат да постигаме неща, които иначе щяха да са невъзможни за нас. Чрез удивителната Божия благодат Неговите чеда могат да преодоляват подводните течения и плаващите пясъци на измамника, да се издигнат над греха и станат „съвършени в Христа“ (Мороний 10:32)“ („Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 108).

  • По какъв начин можем да изпитваме тази сила или благодат? (Възможните отговори включват увеличена способност да се възстановяваме, решителност, кураж, търпение, упоритост и физическа, умствена или духовна издържливост и сила.)

  • Кога се е случвало Исус Христос да ви дава силата да правите нещо добро? (Бихте могли да споделите и лично преживяване.)

Филипяните 4:15–23

Павел приключва посланието си към Филипяните с израз на благодарност

Обобщете Филипяните 4:15–23, като обясните, че Павел отново благодари на светиите във Филипи за това, че са го подкрепяли в мигове на нужда. Даровете на светиите са жертви благоугодни на Бога и Павел обещава, че Бог ще задоволява и техните нужди.

Завършете, като споделите свидетелството си за истините, обсъдени в този урок.

Изображение
икона за овладяване на стихове от Писанията
Овладяване на стихове от Писанията: Филипяните 4:13

Помогнете на учениците да научат наизуст Филипяните 4:13, като напишат стиха на дъската и го кажат заедно на глас. Изтрийте една дума и кажете отново на глас стиха. Продължавайте да правите това, докато всички думи не бъдат изтрити от дъската.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Филипяните 4:6. Изразяване на благодарност насред трудности

Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство учи относно това как да имаме дух на благодарност може да ни благославя при всяко едно трудно обстоятелство, което може да имаме, включително и онези, които могат да ни причиняват безпокойства:

„В действителност, в повечето препратки към Писанията не се говори за благодарност за неща, а по-скоро се има предвид едно общо чувство или отношение, изпълнено с благодарност. …

Независимо от всичко, можем да изберем да бъдем благодарни.

Този вид благодарност си проличава, независимо от случващото се около нас. Тя е по-голяма от разочарованието, отчаянието и безнадеждността. …

Когато сме благодарни на Бог в нашите обстоятелства, можем да усетим нежен мир сред изпитанията. Ако изживяваме мъка, винаги можем да издигнем сърцата си във възхвала. Ако изпитваме болка, можем да се радваме в Христовото Единение. В студенината на горчива скръб можем да чувстваме близостта и топлината на прегръдката на Небесата. …

Благодарността към нашия Небесен Отец разширява нашето разбиране и избистря нашето зрение“ („Благодарни при всякакви обстоятелства“, Лиахона, май 2014 г., с. 75–77).

Филипяните 4:6–7. Божият мир

Президент Томас С. Монсън учи относно мира, който може да дойде, ако се молим:

„Ще има моменти, когато ще вървите по пътека, застлана с тръни и пълна с трудности. Може да има моменти, когато се чувствате откъснати, дори изолирани, от Дарителя на всеки добър дар. Боите се, че вървите сами. Страх измества вярата.

Когато се озовете в такива обстоятелства, умолявам ви да не забравяте да се молите. Обичам казаното от президент Езра Тафт Бенсън относно молитвата. Той казва:

„През целия ми живот съм ценил най-много от всички други съвета да разчитам на молитвата. Тя се е превърнала в неотменна част от мен, котва, постоянен източник на сила и основата на познанието ми за божествените неща. …

… Макар и да има обрати, в молитвата можем да намерим утеха, защото Бог ще дава мир на душата. Този мир, този дух на спокойствие, е най-голямата благословия в живота“ (Езра Тафт Бенсън, „Pray Always“, Ensign, фев. 1990 г., с. 4–5).

Апостол Павел предупреждава:

„Изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяните 4:6–7).

Какво славно обещание! Мирът е това, към което се стремим, това, за което копнеем.

Ние не сме поставени на тази земя, за да вървим сами. Какъв удивителен източник на мощ, сила и утеха е на разположение на всички нас“ („Никога не вървим сами“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 121).

Филипяните 4:8. Предупреждението на Павел

„Павел предупреждава светиите да „зачитат“ (да размишляват сериозно над) неща, които са истинни, праведни, чисти, любезни и похвални (Филипяните 4:8). Когато Пророкът Джозеф Смит… цитира „поучението на Павел“ в тринадесетата точка от Символът на вярата, той променя „това зачитайте“ на по-активното „ние го търсим“ (Символът на вярата 1:13, курсив добавен). Старейшина Джозеф Б. Уъртлин (1917–2008) от Кворума на дванадесетте апостоли обсъжда увещанието да „търсим тези неща“:

„Думата търсим означава да се опитваме да намерим, да се опитваме да придобием. Това изисква активен, утвърждаващ подход към живота. … Това е обратното на пасивното чакане нещо добро да ни се случи, без да полагаме никакви усилия.

Можем да изпълваме живота си с добро, като не оставяме място за нищо друго. Имаме толкова много добро, от което да избираме, че не е нужно някога да опитваме от злото. …

Ако търсим неща, които са добродетелни и любезни, определено ще ги намираме. И обратното, ако търсим зло, такова и ще намерим“ („Seeking the Good“, Ensign, май 1992 г., с. 86)“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 437–438).

Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли по подобен начин съветва членовете на Църквата: „Във всичко търсете това, което е добро и назидателно. …

Предвид всичко, което надделява в света, може да е лесно да съсредоточаваме вниманието си върху злите неща или да хабим енергията си за каузи и дейности със съмнителна стойност и продуктивност. …

Мисля, че светиите от последните дни имат голяма отговорност да се радват в Господа, да Го славят за Неговата доброта и благодат, да размишляват в сърцата си над вечните Му истини и да насочат сърцата си към праведността. …

Съществува един вечен закон, постановен от самият Бог преди основаването на света, че всеки човек ще жъне това, което сее. Ако имаме зли мисли, езиците ни ще изричат нечисти думи. Ако изричаме нечестиви думи, в крайна сметка ще започнем да вършим нечестиви дела. Ако умът ни е съсредоточен върху плътското и злото в света, то светското и неправедното ще ни изглеждат като да са нормалният житейски път. Ако обмисляме неща, свързани със сексуална неморалност, скоро ще започнем да мислим, че всеки е неморален и нечист и това ще разчупи бариерата между нас и света. …

От друга страна, ако обмисляме в сърцата си праведни неща, ще ставаме праведни“ („Think on These Things“, Ensign, ян. 1974 г., с. 46–48).

Филипяните 4:13. Исус ни дава силата да вършим всички добри неща

Силата, която Исус Христос ни дава да вършим всички добри неща, се нарича благодат (вж. Bible Dictionary, „Grace“). Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство учи на следното относно тази сила, която Исус Христос ни дава да вършим всички добри неща:

„Мощен израз на тази (Христова) любов е това, което Писанията често наричат благодатта Божия – божествената помощ и надаряване със сила, чрез които израстваме от несъвършените и ограничени същества, каквито сме сега, във възвисени същества на „истина и светлина, докато не (бъдем) прославен(и) в истина и не познае(м) всички неща“ (Учение и завети 93:28). …

… Бог излива благословии от сила и мощ, които ни помагат да постигаме неща, които иначе щяха да са невъзможни за нас. Чрез удивителната Божия благодат Неговите чеда могат да преодоляват подводните течения и плаващите пясъци на измамника, да се издигнат над греха и станат „съвършени в Христа“ (Мороний 10:32).

Макар че всички имаме слабости, ние можем да ги преодоляваме. Наистина, чрез благодатта Божия, ако се смирим и имаме вяра, слабите ни страни могат да стават силни (вж. Етер 12:27).

През целия ни живот Божията благодат ни дарява материални благословии и духовни дарове, които увеличават способностите ни и обогатяват живота ни. Неговата благодат ни усъвършенства. Тя ни помага да станем най-доброто, което можем да бъдем. …

Разбираме ли нашата задлъжнялост към Небесния Отец и умоляваме ли с цялата си душа за Божията благодат? („Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 107–109).

Старейшина Джон Х. Гроубърг от Седемдесетте споделя един пример за това как Бог дава на един верен човек сила, която му позволява да изпълни една праведна задача (вж. „The Lord’s Wind“, Ensign, ноем. 1993 г., с. 26–28).