След пасхалната вечеря, Исус измива нозете на апостолите Си и посочва Юда като Своя предател. Въпреки тежката последна седмица на земното Му служение, Исус набляга в ученията Си на подчинение, служба и обич – качества, които характеризират живота Му и които трябва да характеризират живота на учениците Му във всички епохи.
Прочетете на глас следните въпроси и поканете учениците да помислят как биха отговорили (обяснете, че не е необходимо да отговарят на глас):
Къде бихте се поставили на тази линия?
Искате ли да сте по-щастливи, отколкото сте сега?
Можете ли да се сетите за някой, на когото искате да помогнете да стане по-щастлив?
Поканете учениците да потърсят един принцип, докато изучават Йоан 13, който ще им помогне да узнаят какво могат да направят, за да бъдат по-щастливи.
За да помогнете на учениците да разберат контекста на Йоан 13, напомнете им, че Исус отпразнува Пасхата с апостолите Си. Обобщете Йоан 13:1-3, като обясните, че докато Исус яде тази последна вечеря с апостолите Си преди разпъването Си, Той знае, че скоро ще бъде убит и ще се завърне при Небесния Си Отец.
Поканете един ученик да прочете Йоан 13:4-5 на глас и помолете класа да следят текста, като потърсят какво прави Исус, след като Той и апостолите Му приключват вечерята си. Обяснете, че изразът „свали горните си дрехи“ в стих 4 означава, че Исус сваля връхната Си дреха, подобно на свалянето на яке в днешно време.
Каква служба извършва Спасителят за Неговите ученици?
Обяснете, че „в новозаветни времена хората носели отворени сандали, вървели основно по непавирани пътища, които събирали мръсотията от животните и имали нередовен достъп до вода за къпане. Стъпалата им ставали много мръсни и измиването на стъпалата на някого би било много неприятна задача. … Този обичай за оказване на гостоприемство обикновено се изпълнявал от най-ниското ниво сред слугите“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 242). По време на тази последна вечеря „Христос тихо става, запасва престилката си, както би го направил един роб или слуга и коленичи да мие нозете на апостолите“ (Джефри Р. Холанд, „He Loved Them unto the End“, Ensign, ноем. 1989 г., с. 25).
Изображение
Исус мие нозете на апостолите Си
Покажете картината Исус мие нозете на апостолите (Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., № 55; вж. също LDS.org).
Ако бяхте там, когато Исус измива нозете на апостолите Си, как бихте реагирали, ако Исус започнеше да мие вашите нозе?
Какво разкрива относно характера на Исус това, че Той измива нозете на апостолите Си?
Помолете един ученик да прочете на глас Превода на Джозеф Смит, Йоан 13:8 (в Ръководство към Писанията). Помолете класа да следят текста и да намерят какво казва Петър, когато Спасителят започва да мие нозете Му.
Помолете един ученик да прочете на глас Превода на Джозеф Смит, Йоан 13:9-10 (в Ръководство към Писанията). Нека останалите следят текста, като потърсят как му отговаря Господ.
Какво научаваме относно Петър от отговора му, записан в стих 9, на това, което му казва Господ? (Петър уважава Господ и иска да Го следва изцяло.)
Обяснете, че като измива нозете на апостолите Си, Спасителят не само извършва един мил жест на служба, но също изпълнява закона на Моисей и постановява един свещен обряд (вж. Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома (1965–1973), 1:708–709). Този обряд е възстановен в нашата диспенсация чрез Пророка Джозеф Смит (вж. У. и З. 88:74-75, 137-141)
Поканете ученик да прочете на глас Йоан 13:11 и помолете останалите да следят текста, като потърсят защо Исус казва на апостолите: „не всички сте чисти“.
За кого намеква Спасителят, когато казва за апостолите: „не всички сте чисти“? (Юда Искариот, който скоро след това ще Го предаде.)
Поканете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Йоан 13:12-17. Помолете класа да следят текста и да намерят на какво учи апостолите Си Спасителят, след като измива нозете им.
Според стихове 13-16, какъв пример дава Спасителят, като кани апостолите да го следват? (Въпреки че Спасителят е „Учител и Господ“ (стих 13) и е най-великият от всички, Той служи на другите.)
Въз основа на обещанието на Спасителя към Неговите апостоли, записано в стих 17, каква благословия ще получим, ако следваме Неговия пример, като служим на другите? (Учениците трябва да кажат със свои думи принцип, подобен на следния: Ако следваме примера на Спасителя, като служим на другите, ще бъдем по-щастливи.)
Защо според вас ще бъдем по-щастливи, ако служим на другите подобно на Спасителя?
Помолете учениците да си припомнят случай, когато са били по-щастливи, защото са следвали примера на Спасителя, като са служили на другите. Помолете няколко ученика да споделят своите истории с класа. Вие също може да споделите лично преживяване.
За да помогнете на учениците да научат един начин, по който да могат да прилагат този принцип, поканете един ученик да прочете на глас следното твърдение на старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина М. Ръсел Балард
„Във вашата сутрешна молитва през всеки нов ден, молете Небесния Отец да ви напътства да се възползвате от възможностите да служите на някое от Неговите скъпоценни чеда. След това изживейте деня със сърце, изпълнено с вяра и обич, търсейки човек, на когото да помогнете. Ако правите това, вашата духовна чувствителност ще се изостря, и ще откривате такива възможности да служите, каквито преди това не сте смятали за възможни“ („Да бъдем ревностно заети“,Лиахона, ноем. 2012 г., с. 31).
Според старейшина Балард, как можем да намираме възможности да служим на другите?
Насърчете учениците да следват примера на Спасителя като служат на другите. Може да поканите учениците да се подготвят да споделят в следващите уроци какви случаи на служба към другите са имали.
Обобщете Йоан 13:18-30 като обяснява, че след като Исус учи апостолите Си, че ще бъдат щастливи, ако служат на другите, Той казва, че един от тях ще Го предаде. Когато Йоан запитва Исус кой ще Го предаде, Исус посочва, че един от Неговите апостоли (Юда) ще Го предаде.
Попитайте учениците дали някой ги е обвинявал, че не са християни или истински ученици на Исус Христос, защото са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Ако някои ученици вдигнат ръце, попитайте ги как са отговорили на обвинението, че не са християни. Ако никой не е имал такова преживяване, попитайте:
Как бихте реагирали, ако някой ви каже, че не сте християни?
Поканете един ученик да прочете Йоан 13:34-35 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво казва Спасителят, че ще помогне на другите да разпознаят, че апостолите са ученици на Христос.
Според стих 34, каква заповед дава Исус на апостолите Си?
Според стих 35, какво биха научили другите, ако апостолите се обичат един другиго както Исус ги обича?
Какъв принцип можем да научим от ученията на Спасителя към Неговите апостоли? (Учениците трябва да кажат със свои думи принцип, подобен на следния: Когато се обичаме един другиго както Исус Христос ни обича, другите ще познаят, че сме Негови ученици.)
Според изученото тази година за Исус Христос, по какви начини Той показва, че обича хората?
За да помогнете на учениците да почувстват истинността и важността на принципа, който откриха сега, поканете един ученик да прочете на глас следната история, разказана от старейшина Пол Е. Коеликър от Седемдесетте:
Изображение
Старейшина Пол Е. Коеликър
„Двама млади мисионери почукали на една врата, надявайки се да открият човек, който да чуе посланието им. Вратата се отворила и един доста едър мъж ги посрещнал с далеч не дружелюбен глас: „Мисля, че ви казах да не идвате отново на вратата ми. Предупредих ви преди, че ако някога отново дойдете, може да стане неприятно. Сега ме оставете на мира“. Той бързо затворил вратата.
Докато старейшините се отдалечавали, по-възрастният, по-опитен мисионер сложил ръка на рамото на по-младия, за да го утеши и окуражи. Без те да знаят, мъжът ги наблюдавал през прозореца, за да е сигурен, че са разбрали предупреждението му. Той напълно очаквал да ги види да се отнесат несериозно към краткия му отговор на опита им за разговор. Обаче когато видял проявата на доброта между двамата мисионери, сърцето му внезапно се смекчило. Той отворил вратата и ги поканил да се върнат и да споделят своето послание с него.
… Този принцип да имаме любов помежду си и да развиваме способността си да сме съсредоточени върху Христос в начина ни на мислене, говорене и действие, е съществен принцип в превръщането ни в ученици на Христа“ („Той наистина ни обича“,Лиахона, май 2012 г., с. 17).
По какъв начин описаните в тази история мисионери следват съвета на Господ да се обичаме един друг?
Поканете учениците да изпеят „В обич живейте“ (Химни, № 193), и ги помолете да си помислят за някой, който лесно може да бъде разпознат като ученик на Исус Христос поради обичта, която проявява към другите. След като изпеете химна, поканете учениците да кажат имената на хората, за които са си помислили и да обяснят конкретни начини, по които тези хора показват любовта си към другите. Може да кажете на класа за някой, за който сте си помислили.
Насърчете учениците да напишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията какво ще направят, за да обичат по-добре другите, както ги обича Спасителят.
Обобщете Йоан 13:36-38, като обясните, че след като Петър заявява, че ще жертва живота си за Исус Христос, Исус казва на Петър, че той ще се отрече от Исус три пъти преди да изкукурига петелът.
Изображение
икона за овладяване на стихове от Писанията
Преглед за овладяване на стихове от Писанията
Поведете учениците към гонене из Писанията, като използвате жокери, които да им помагат да упражнят бързото намиране на откъси в Писанията им. Жокери могат да бъдат ключови думи, контекст, учения, принципи и идеи за приложение от картите за овладяване на стихове. Можете да им давате ваши лични жокери. Дейности за гонене из Писанията, през които учениците се състезават да намерят откъси, им помагат да бъдат активно въвлечени в научаването на стихове за овладяване. Когато провеждате дейности за гонене из Писанията, за да помогнете на учениците да овладяват стиховете, правете го по начин, който не поражда накърнени чувства и не оскърбява Духа. Помогнете на учениците да се отнасят с благоговение към Писанията и да не се съревновават прекалено много. Нека учениците се състезават по отношение на определено ниво, а не едни срещу други. Например, учениците могат да се съревновават с учителя или да проведат състезание, за да видят дали даден процент от класа може да открие конкретен откъс за определено време.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Йоан 13:1-17. Спасителят измива нозете на учениците Си
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че измиването на нозете на апостолите от страна на Спасителя показва Неговата неотменна отдаденост към учениците Му:
„Насред (тайната вечеря) Христос тихо става, запасва Си престилката както би го направил един роб или слуга, и коленичи, за да измие нозете на апостолите. (Вж. Йоан 13:3-17). Този малък кръг вярващи в това едва основано царство съвсем скоро ще преминат през най-тежкото си изпитание, така че Той оставя настрана нарастващото Си безпокойство, за да може още веднъж да им служи и да ги укрепи. Няма значение, че никой не измива Неговите нозе. С върховно смирение той продължава да ги учи и да ги пречиства. Той до последния час – и след това остава техен подкрепящ ги слуга“ („He Loved Them unto the End“, Ensign, ноем. 1989 г., с. 25).
Йоан 13:4-12. Измиването на нозе е обряд на Евангелието
Превод на Джозеф Смит предоставя допълнително прозрение относно измиването на нозете на учениците: „Това е обичаят на юдеите съгласно техния закон; затова Исус го върши, за да може законът да бъде изпълнен“ (Превод на Джозеф Смит, Йоан 13:10 (в Ръководство към Писанията).
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„Пълната значимост на това не е очевидна за небрежния читател, нито и трябва да бъде, защото измиването на нозете е свят обряд, запазен за извършване на свети места за онези, които са достойни. Очевидно е обаче, че юдеите също извършвали свещени обреди в техния храм, знание, което не е опазено, нито е могло да бъде опазено в текстове, които да достигнат до нас“ (The Mortal Messiah, 4 тома, 1979–1981, 4:38–39).
Едно предупреждение: Не е необходимо да задълбавате повече от казаното от старейшина Макконки относно свещения обряд измиване на нозе, извършван в храмовете „за онези, които са достойни“. Запомнете следното предупреждение от президент Спенсър У. Кимбъл:
„Понякога човек задава въпроси или се опитва да говори за обредите, за които не знае и не са негова отговорност. Учителят върши магарешка услуга на учениците си, когато подбужда любопитство или насърчава обсъждане на онези неща, които не са част от живота им или от техния опит – конкретни благословии, които са споменати в Писанията, конкретни благословии, които се ограничават и се дават само от онези, които имат специална власт и при специални обстоятелства. … Определено би било разумно нашите учители да оставят настрана тези теми и да не се безпокоят за тях, нито да безпокоят учениците за тях“ („The Ordinances of the Gospel“ (реч към преподаватели в Семинара и Института по религия, 18 юни 1962 г., с. 2–3).
Президент Томас С. Монсън казва, че щастието идва от службата към другите:
„За да намерим истинско щастие, ние трябва да го търсим, като се съсредоточим извън себе си. Никой не е научавал значението на живота, докато не е предавал егото си на службата към ближния. Службата към другите е подобна на задължението, чието изпълнение носи истинска радост“ („Guideposts for Life’s Journey“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 13 ноем. 2007 г., с. 4, speeches.byu.edu).
Йоан 13:23. Един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус“
„В новозаветни времена хората, които се хранели на тържествени трапези, често се излягали на ниски дивани, разположени около маси, като се облягали на лявата си ръка, с глава доближена до масата и крака, отдалечени от масата. Следователно, гостът, седнал вдясно от домакина, се накланял към домакина. Изглежда точно така е бил седнал апостол Йоан, „облегна(т) на скута на Исус“ или наклонен към Исус по време на яденето (сравни с Лука 16:22). Тази позиция би позволила на Йоан, ученикът, „когото Исус обичаше“, да има лични разговори със Спасителя, които няма да бъдат чути от всички на трапезата, като например относно предателството от Юда (вж. Йоан 13:23–28)“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 242).
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли говори за важността на любовта и ученичеството:
„Любовта е началото, средата и края на пътеката на ученичеството. … Накрая любовта ни води до славата и величието на вечния живот. …
Когато Исус дава на своите ученици нова заповед да „се люб(ят) един другиго (както Той ги възлюбил)“ (Йоан 13:34), Той им дава големия ключ за щастие в този живот и слава в следващия.
Любовта е най-голямата от всички заповеди – всички останали се основават на нея. Тя е център на нашето внимание като ученици на живия Христос“ („Голямата заповед“,Лиахона, ноем. 2007 г., с. 28–29, 30–31).
След като цитира Йоан 13:34-35, старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли казва:
„Описаната от Спасителя обич е една активна обич. Тя не се проявява чрез велики и героични деяния, а по-скоро чрез прости действия на доброта и служба“ („Намиране на радост в изпълненото с обич служение“,Лиахона, май 2011 г., с. 47).
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство казва:
„Любовта е определящата черта на един ученик на Христос“ („Любовта Божия“,Лиахона, ноем. 2009 г., с. 22).
