Въведение към Първото съборно послание на Петър
Защо да изучаваме тази книга?
Из цялото Първо съборно послание на Петър се говори, че чрез Единението на Исус Христос учениците на Спасителя могат с вяра да устояват и да реагират на страдание и преследване. Всяка глава в 1 Петър говори за изпитания или страдание и Петър учи на това, че търпеливото устояване на изпитанията е „по-скъпоценно от златото“ и ще помогне на вярващите да придобият „спасението на душите (им)“ (1 Петър 1:7, 9). Петър също напомня на светиите за тяхната същност като „избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“ (1 Петър 2:9). Като изучават съветите, които Петър дава в това послание, учениците могат да получат надежда, кураж и сила, които могат да им помагат в трудностите, пред които се изправят.
Кой написва тази книга?
Авторът на това послание е „Петър, апостол на Исус Христос“ (1 Петър 1:1). „Петър бил първоначално известен като Симеон или Симон (2 Пет. 1:1). Бил рибар от Витсаида и живеел в Капернаум с жена си. … Петър бил призован заедно с брат си Андрей за ученик на Исус Христос (Мат. 4:18–22; Марк 1:16–18; Лука 5:1–11). …
… Господ избрал (Петър) да държи ключовете на небесното царство (Мат. 16:13–18). …
Петър бил главният апостол на своето време“ (Ръководство към Писанията, „Петър“, scriptures.lds.org).
Писанията на Петър демонстрират неговото израстване от обикновен рибар до велик апостол.
Кога и къде е написана книгата?
Петър вероятно написва Първото си послание между 62 и 64 г. сл. Хр. Той пише от „Вавилон“ (1 Петър 5:13), вероятно символично наричайки така Рим.
Общоприето е, че Петър умира по времето на управлението на римския император Нерон – вероятно след 64 г. сл. Хр., когато Нерон започва да преследва християните (вж. Ръководство към Писанията, „Петър“).
За кого е написана тази книга и защо?
Петър адресира това послание към членовете на Църквата, живеещи в петте римски провинции в Мала Азия, намиращи се в днешна Турция (вж. 1 Петър 1:1). Петър счита читателите си за „избрани(те)“ на Бог (1 Петър 1:2). Той пише, за да укрепи и насърчи светиите в „изпитанието на (тяхната) вяра“ (1 Петър 1:7) и да ги подготви за едно бъдещо „огнено изпитание“ (1 Петър 4:12). Посланието на Петър ги учи и как да реагират на преследване (вж. 1 Петър 2:19–23; 3:14–15; 4:13).
Съветът на Петър идва тъкмо навреме, защото членовете на Църквата са на прага на един период на усилено преследване. До около 64 г. сл. Хр., когато Петър пише това послание, римските управители принципно толерират християнството. През юли на същата година един пожар унищожава по-голямата част от Рим и мълвата твърди, че самият император Нерон е наредил запалването на пожара. Опитвайки се да отклонят вината за бедствието, някои видни римляни обвиняват християните, че са започнали пожара. Това довежда до тежко преследване на християните из цялата Римска империя. Петър посочва, че когато светиите „страда(т) като християни“ (1 Петър 4:16), могат да изпитват радост, знаейки, че следват примера на Исус Христос (вж. 1 Петър 2:19–23; 3:15–18; 4:12–19).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Насред страданието и преследването, което търпят светиите по негово време, Петър ги увещава да се обръщат един към друг с любов и нежност (вж. 1 Петър 1:22; 3:8–9). Освен това, в 1 Петър 5 четем, че Петър обяснява как църковните ръководители трябва да укрепват конгрегациите си.
Това послание съдържа вероятно най-ясните библейски споменавания на света на духовете и делото за спасение, което се извършва там. Петър накратко споменава, че Исус Христос посещава света на духовете, за да проповядва на непокорните духове, които са живели по времето на Ной (вж. 1 Петър 3:18-20). Той допълва, че Евангелието е проповядвано на мъртвите, за да се предостави на починалите хора възможност да бъдат съдени наравно с живите (вж. 1 Петър 4:5-6). В нашата диспенсация президент Джозеф Ф. Смит обмисля значението на 1 Петър 3:18-20 и 1 Петър 4:6, когато получава откровение, поясняващо учения относно света на духовете (вж. У. и З. 138).
Изложение
1 Петър 1:1–2:10 Петър пише за необходимостта светиите да израстват духовно, за да получат вечни награди. Обещанието за спасение става възможно чрез скъпоценната кръв на Исус Христос. Светиите са „избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“ (1 Петър 2:9), които са придобили Божието благоволение.
1 Петър 2:11–3:12 Учениците на Исус Христос се стремят да почитат всички хора и да се покоряват на гражданските власти и закони. Петър се обръща към конкретни групи светии: свободните граждани, слугите, съпругите и съпрузите.
1 Петър 3:13–5:14 Когато преследването носи страдание на светиите, те трябва да помнят примера на Исус Христос, Който страда и после придоби възвисяване. Исус Христос проповядва Евангелието на мъртвите, за да може да има справедлив съд за тях. Ръководителите на Църквата следват примера на Исус Христос в грижите за Божието стадо. Светиите трябва да се смиряват и да прехвърлят грижите си на Бог.