Спасителят е съден от Пилат Понтийски и Ирод Антипа. Никой от тези мъже не счита Спасителя за виновен за престъпленията, за които Го обвиняват юдеите, но Пилат въпреки това Го предава да бъде разпънат. Исус прощава на римските войници, които Го разпъват и говори на крадеца, когото също разпъват на кръст. След като Исус умира, Йосиф от Ариматея полага тялото Му в гробница.
Кога ви се е случвало да се чувствате онеправдани поради нечии думи или действия?
Как реагирахте в тази ситуация?
Започнете часа, като поканите учениците да помислят върху въпросите на дъската.
Докато изучават Лука 23, поканете учениците да потърсят една истина, която ще им помогне да знаят как да реагират, когато чувстват, че другите се държат зле с тях.
Напомнете на учениците, че след като Исус е страдал в Гетсиманската градина, първосвещениците Го залавят и осъждат на смърт. Обяснете, че от този момент до смъртта Му, Исус говори със следните личности: Пилат Понтийски, Ирод Антипа, група верни жени, римски войници и двама крадци, които биват разпънати на кръст от двете Му страни. Пилат Понтийски е римски управител в територията Юдея, която включва столицата Йерусалим; Ирод Антипа (който заповядва да бъде убит Йоан Кръстител) управлява под римска власт териториите Галилея и Перея (вж. Лука 3:1).
Разделете учениците по двойки и поканете всяка двойка да прочете Лука 23:1-11 заедно, като потърсят различията между отговорите на Спасителя пред Пилат Понтийски и отговора му на Ирод Антипа. За да им помогнете да разберат отговора на Спасителя пред Пилат, поканете ги да прочетат и Joseph Smith Translation, Mark 15:4 (в Mark 15:2, бележка под линия b).
Поканете учениците да обсъдят с партньорите си отговорите на следните въпроси:
По какво се различава отговорът на Исус към Пилат, от този към Ирод?
Защо Пилат вероятно е изненадан от отговора на Спасителя към него?
Защо Ирод вероятно е изненадан от мълчанието на Спасителя към него?
Обобщете Лука 23:12-25, като обясните, че нито Пилат, нито Ирод намират вина в Исус, затова Пилат казва на тълпата, че ще накаже Исус и ще Го освободи. Хората се провикват към Пилат да освободи Варава вместо Него и изискват Исус да бъде разпънат на кръст. Пилат освобождава Варава и предава Исус да бъде разпънат на кръст. (Забележка: Разказът за изправянето на Исус пред Пилат ще бъде преподадено по-подробно в урока за Йоан 18-19.)
Обобщете Лука 23:26-31, като обясните, че една голяма група верни жени, които са били с Него от времето на служението Му в Галилея, ридаят, като следват Исус, докато Го водят до мястото на разпъването Му на кръст. Исус им казва да не ридаят за Него, а да ридаят за предстоящото разрушение, което ще връхлети Йерусалим, тъй като юдеите са отхвърлили своя Цар.
Помолете един ученик да прочете Лука 23:32-34 на глас. Поканете го да прочете и Превода на Джозеф Смит, Лука 23:35 (в Ръководство към Писанията ). Поканете учениците да следят текста, като търсят какво прави Спасителят, докато Го приковават към кръста.
Какво прави Спасителят, докато Го приковават към кръста? (Може да предложите на учениците да отбележат думите на Спасителя, записани в стих 34.)
Защо молитвата на Спасителя в този момент е толкова удивителна?
Какъв принцип можем да научим от примера на Спасителя относно това как трябва да реагираме, когато другите се държат зле с нас? (Учениците могат да използват различни думи, но се уверете, че разпознават следния принцип: Можем да следваме примера на Исус Христос, като избираме да прощаваме на онези, които се държат зле с нас.)
Какво означава да простиш?
Може да обясните, че прощаването на другите не означава, че онези, които съгрешават спрямо нас, не трябва да бъдат държани отговорни за действията си. Нито че трябва да се поставяме в ситуации, в които хората могат да продължават да се държат зле с нас. Напротив, прошката означава да се отнасяме с любов към хората, които са се отнасяли зле с нас и да не таим омраза или гняв към тях (вж. Ръководство към Писанията, „Прощавам“, scriptures.lds.org).
Помолете учениците да си помислят дали има някой, на когото трябва да простят. Признайте, че в някои случаи е трудно да се прости на друг човек. Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Гордън Б. Хинкли. Помолете класа да открият какво могат да направят, ако им е трудно да простят на някого.
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„Умолявам ви да помолите Господ за силата да простите. … Може да не е лесно и да не стане бързо. Но ако се стремите към това искрено и го развиете, ще стане“ („Of You It Is Required to Forgive“, Ensign, юни 1991 г., с. 5).
Какво ни съветва президент Хинкли да правим, ако ни е трудно да простим на някого?
По какъв начин молитвата за сила може да ни помага да прощаваме?
Помолете учениците да си спомнят за случай, когато са простили на някого. Помолете няколко ученика да споделят преживяванията си с класа. (Помолете ги да не казват имена пред класа и им напомнете да не споделят нищо твърде лично.)
Насърчете учениците да следват примера на Исус Христос и да прощават на онези, които са се отнасяли зле с тях. Поканете ги да се молят за силата и способността да правят това.
Обобщете Лука 23:35-38, като обясните, че юдейските ръководители и римските войници осмиват Спасителя, докато Той виси на кръста.
Изображение
Разпъването на кръста
Покажете картината „Разпъване на кръста“ (Евангелски произведения на изкуството, 2009 г., № 57; вж. също LDS.org). Поканете един ученик да прочете на глас Лука 23:39-43 и помолете класа да следят текста, като потърсят как се отнасят към Спасителя двамата злодеи, които висят от двете Му страни.
Как се отнасят към Спасителя двамата злодеи?
Какво вероятно има предвид злодеят, когато казва: „получаваме заслуженото за това, което сме сторили“ (стих 41)?
Как отговаря Спасителят на този злодей, когато той моли Спасителя да Го помни в Божието царство?
За да помогнете на учениците да разберат по-добре какво има предвид Спасителят, когато казва на злодея, че той ще бъде с Него в рая, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване:
„В Писанията думата рай е използвана по различни начини. Първо, тя обозначава едно място на покой и щастие в духовния свят след смъртта, запазено за хора, които са приели кръщението и са останали верни (вж. Алма 40:12; Мороний 10:34). …
Второ значение на думата рай може да бъде открито в разказа на Лука за разпъването на Спасителя. … Пророкът Джозеф Смит обяснява, че … Господ казал, че разбойникът щял да бъде с Него в света на духовете“ (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник 2004 г., с. 149; вж. също History of the Church, 5:424–425).
Според Пророка Джозеф Смит, къде ще отиде злодеят, след като умре? (Светът на духовете (вж. Алма 40:11-14.)
Каква истина можем да научим от твърдението на Спасителя, че злодеят ще бъде с Него в рая (Лука 23:43)? (Учениците могат да използват различни думи, но трябва да разпознават следната истина: Духовете на всички хора влизат в света на духовете при смъртта си.)
Обяснете, че други стихове могат да ни помогнат по-добре да разберем какво ще се случи в света на духовете на злодея и на другите като него. Може да предложите на учениците да запишат в Писанията си Учение и завети 138:28-32, 58-59 като препратка в полето до Лука 23:43.
Обяснете, че Учение и завети 138 съдържа откровение, дадено на президент Джозеф Ф. Смит, в което Спасителят разкрива истини относно света на духовете. Тези истини могат да ни помогнат да разберем какво има предвид Спасителят, когато казва: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43).
Поканете няколко ученика да се редуват и прочетат на глас Учение и завети 138:11, 16, 18, 28-32. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво прави Спасителят, след като отива в света на духовете.
Какво прави Спасителят, когато отива в света на духовете?
Според стих 29, къде не отива Спасителят, докато е в света на духовете?
Какво казва Спасителят на праведните Си посланици, че трябва да правят?
Каква истина можем да научим от тези стихове? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да разпознават следната истина: Под ръководството на Исус Христос праведни посланици проповядват Евангелието на онези в света на духовете.)
Поканете един от учениците да прочете следното изказване на брат Ален А. Петион, бивш областен седемдесетник. Помолете класа да чуят какво може да е направило за престъпника на кръста посланието на Спасителя.
Изображение
Ален А. Петион
„Спасителят благосклонно отговаря и му дава надежда. Този престъпник вероятно не разбира, че в света на духовете ще му се проповядва Евангелието или че ще му бъде предоставена възможност да живее според Бог в духа (вж. 1 Петрово 4:6; У. и З. 138:18–34). Спасителят действително е загрижен за крадеца, висящ до Него; определено Той е силно загрижен за онези, които Го обичат и се стремят да спазват Неговите заповеди!“ („Words of Jesus: On the Cross“, Ensign, юни 2003 г., с. 34).
Каква надежда ни дават думите в У. и З. 138:29-32 относно всички онези, които са починали без знание за Евангелието?
Обяснете, че въпреки че Евангелието ще бъде проповядвано на този злодей, той няма автоматично да бъде спасен в Божието царство.
Помолете един ученик да прочете Учение и завети 138:58-59 на глас и помолете класа да следят текста, като потърсят какво ще трябва да направят злодеят и останалите в духовния затвор, за да бъдат изкупени.
Какво ще трябва да направи злодеят, а също и всички останали духове в духовния затвор, за да бъдат изкупени?
Какво ще се случи с онези духове, които се покаят и приемат храмовите обреди, извършени за тях? (Духовете, „които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в (храма)“, ще бъдат пречистени чрез Единението и ще „получат (своята) награда“ (У. и З. 138:58-59.)
Какво можем да направим, за да помогнем на онези духове, които, подобно на злодея, имат нужда да бъдат изкупени? (Можем да извършим работата по семейната история и да участваме в храмови обреди за мъртвите.)
Обобщете Лука 23:44-56, като обясните, че Спасителят умира на кръста, след като казва: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (стих 46). Йосиф от Ариматея после увива тялото на Спасителя в платно и Го полага в гробница.
Приключете урока, като свидетелствате за истините, които обсъдихте в този урок.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство казва една от причините ние също да трябва да прощаваме на онези, които прегрешават спрямо нас:
„Ние трябва да прощаваме и да не таим злоба към онези, които са прегрешили спрямо нас. Спасителят дава пример от кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Не знаем какво е в сърцата на онези, които са прегрешили спрямо нас“ („That We May Be One“, Ensign, май 1998 г., с. 68).
Докато служи като член на Президентството на седемдесетте, старейшина Дейвид Е. Соренсен казва, че когато прощаваме на другите, ние забравяме за миналото и продължаваме напред с вяра и любов към бъдещето:
„Когато някой нарани нас или някой, за който ни е грижа, болката може да е непреодолима. Може да почувстваме, че сякаш болката или несправедливостта са най-важното нещо в света и че нямаме друг избор освен да потърсим отмъщение. Но Христос, Князът на мира, ни учи на един по-добър път. Може да е много трудно да простим на някого вредата, която ни е причинил, но когато го направим, ние откриваме пред себе си достъп до едно по-добро бъдеще. Злодеянието на някой друг вече не контролира начина ни на действие. Когато простим на другите, това ни освобождава да изберем как да живеем собствения си живот. Прошката означава, че проблемите от миналото не определят повече съдбата ни и можем да се концентрираме върху едно бъдеще с Божията любов в нашите сърца“ („Прошката ще превърне горчивината в любов“,Лиахона, май 2003 г., с. 12).
Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли пише за разговора между Спасителя и Ирод:
„Ирод започва да разпитва Затворника, но Исус мълчи. Първосвещениците и книжниците мощно изразяват обвиненията си, но Господ не промълвява и дума. … Доколкото знаем, Ирод е … единственият човек, който вижда Христос лице в лице и Му говори, но никога не чува гласа Му. … За лукавия Ирод Той има само презрително и царствено мълчание. Силно засегнат, Ирод преминава от обидни въпроси към действия на злобно презрение. Той и неговите войници се подиграват със страдащия Христос, „отнесе (се) към Него с презрение и Го подигра“; после прави пародия от Него, като „(Го) облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат“ (Лука 23:11). Ирод не намира нищо в Исус, което да заслужи осъждане“ (Jesus the Christ, 3-то изд. (1916 г.), с. 636).
Лука 23:7-34. Реакцията на Спасителя към онези, които Го малтретират
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли споделя следните мисли относно това как можем да следваме примера на Спасителя, когато други хора ни критикуват или преследват:
„Когато отвръщаме на нашите обвинители, по начина, по който го правел Спасителят, ние не само ставаме по-подобни на Христос, но и приканваме околните да почувстват Неговата любов, както и да Го следват.
Отговорът по Христовия начин не може да бъде предписан, за него няма формула. Спасителят отговарял по различен начин във всяка ситуация. Когато се изправил срещу нечестивия цар Ирод, Той останал безмълвен. Когато застанал пред Пилат, Той дал просто и силно свидетелство за Своята божественост и цел. Изправяйки се срещу среброменителите, които осквернявали храма, Той упражнил божествената си отговорност да пази и защитава онова, което е свещено. Вдигнат на кръста, Той изрекъл безподобният християнски отговор: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).
Някои хора погрешно приемат отговори като мълчание, кротост, прошка и даване на смирено свидетелство за пасивни или слаби. Но заповедта „обичайте неприятелите си, благославяйте тия, които (ни) кълнат, правете добро на тия, които (ни) мразят и се молете за тия, които (ни) гонят“ (Матей 5:44) изисква вяра, сили и най-вече християнска смелост“ („Християнска смелост: цената на ученичеството“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 72).
„Суровото дърво“, описано в Лука 23:31, представлява времето на земното служение на Исус Христос. Думите на Спасителя означават, че ако потисниците на юдейския народ могат да извършват такива зли дела (вж. Лука 23:28–30), докато Исус е сред тях, те ще правят много по-лоши неща на юдейския народ след като Него Го няма – това е времето, символизирано от „сухото дърво“. The Joseph Smith Translation добавя едно изречение към този стих (вж. Luke 23:31, бележка под линия b), което описва унищожението, което ще се случи след смъртта на Спасителя“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 188).
Лука 23:46. „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява важността на последните думи на Спасителя на кръста:
„Когато и за последния грях било платено, когато решителността на Христос да бъде верен била толкова явна, колкото и напълно непобедима, тогава, най-накрая, милостиво, било свършено (вж. Йоан 19:30). Противно на всякакви очаквания и без помощта и подкрепата на никого, Исус от Назарет, живият Син на живия Бог, възстановил физическия живот, когато смъртта го отнела, и донесъл радостно и духовно изкупление от греха, мрака и отчаянието на ада. С вяра в Бога, за Когото знаел, че съществува, Той можел да възкликне триумфално „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46) („Никой не бил с Него“,Лиахона, май 2009 г., с. 88).
