Въведение към Посланието на Павел към колосяните
Защо да изучаваме тази книга?
Павел пише своето Послание към колосяните заради вест, че те са започнали да допускат сериозна грешка (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). Лъжливите учения и практики в Колос повлияват на светиите там и застрашават вярата им. Подобен културен натиск е проблем за членовете на Църквата и днес. Част от ценността на това послание е в това как то определя и излага лъжеученията, като същевременно подчертава божествеността и спасителното дело на Исус Христос. Като изучават Колосяните, учениците могат да задълбочат обръщането си към Спасителя и да получат защита срещу заблуди и грехове.
Кой написва тази книга?
Посланието към колосяните е изпратено от Павел и Тимотей (вж. Колосяните 1:1, 23, 4:18). Павел очевидно собственоръчно написва приветствието си в края на посланието (вж. Колосяните 4:18), посочвайки, че един писар, вероятно Тимотей, му е помагал при написването на основната част на посланието.
Кога и къде е написана книгата?
Павел написва това послание около 60–62 г. сл. Хр. по време на първото си пленничество в Рим (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). Павел вероятно написва Послание към колосяните приблизително по същото време, когато написва Филипяните, Ефесяните и Филимон.
За кого е написано посланието и защо?
Това послание е написано до верните светии в Колос, област в днешна Турция. Павел казва на светиите от Колос да споделят това послание с членовете на Църквата в близката Лаодикия (вж. Колосяните 4:16).
Павел пише това послание, „след като е посетен от Епафрас, мисионер от Църквата в Колос (вж. Колосяните 1:7–8). Епафрас казва на Павел, че колосяните допускат сериозна грешка – те мислят, че са по-добри от другите хора, защото внимателно спазват някои външни обреди (вж. Колосяните 2:16), отричат се от определени физически желания и почитат ангели (вж. Колосяните 2:18). Тези действия карат колосяните да се чувстват осветени. Освен това, те чувстват, че разбират тайните на вселената по-добре от другите членове на Църквата. В своето писмо Павел им показва правилния път, като ги учи, че изкуплението идва единствено чрез Христос и че ние трябва да бъдем мъдри и да Му служим“ (Guide to the Scriptures, „Colossians, Epistle to“, scriptures.lds.org).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
В Послание към колосяните Павел оборва погрешните учения в Колос, като подчертава божествеността, спасителната мисия и величието на Исус Христос (вж. Колосяните 1:15–23). Той учи, че Христос е точно подобие на Бог Отец, Творецът, Главата на Църквата, първият, който възкръсва и Изкупителят. Той е „глава на всяко началство и власт“ (Колосяните 2:10) и изпълнява божествената Си мисия под ръководството на Отца (вж. Колосяните 1:19, 3:1).
Павел предупреждава хората да не се вслушват в онези, които учат, че истинската духовност се придобива чрез специални ритуали, празненства и ограничения по отношение на храната (вж. Колосяните 2:16–18, 20, 23). Той учи, че вместо това духовната зрялост и познанието за Бог се изявяват чрез насочване на нашите мисли „за горното“ (Колосяните 3:2), отричане от неправедните действия (вж. Колосяните 3:5–9) и развиването на Христови качества (вж. Колосяните 3:12–17). Павел съветва читателите да станат „основани и твърди“ в Евангелието (Колосяните 1:23), а също и „вкоренени и назидавани в (Исус Христос), утвърждавани във вярата си“ (Колосяните 2:7).
Изложение
Колосяните 1:1–23 Павел поздравява светиите в Колос и заявява, че Исус Христос е Изкупителят, Първородният в цялото сътворение, Творецът и Господ на цялото божествено съвършенство, в когото е помирението на вселената. Павел увещава светиите да установят вярата си в Исус Христос.
Колосяните 1:24–2:23 Павел предупреждава да не се вярва в лъжливи философии или човешки предания, включително почитането на ангели и отиването до крайности при отричането от основни физически нужди като форма на духовна дисциплина.
Колосяните 3:1–4:18 Павел увещава светиите да насочат сърцата си към нещата свише, да изоставят греховете от досегашния си живот и да бъдат милостиви едни към други. Той дава указания относно това как светиите трябва да почитат Бог и после дава съвет на съпругите, съпрузите, децата, родителите, слугите и господарите. Той приключва Посланието към колосяните с похвали, поздрави и последни указания и благословии.