Яков насърчава светиите да помагат на угнетените и ги учи, че истинните последователи на Исус Христос не трябва да предпочитат богатите пред бедните. Яков също така учи за връзката между вяра и дела.
Яков учи последователите на Христос да не проявяват предпочитание към богатите
Изберете произволно един ученик и му дайте дребна почерпка. Кажете на класа, че сте дали на този ученик почерпка поради причина, която сте избрали произволно (например, защото ученикът е облечен в любимия ви цвят или защото е донесъл в час конкретен предмет).
Как се почувствахте всички вие заради отношението ми към този ученик?
Защо хората понякога проявяват пристрастие?
Помолете учениците да си помислят за други случаи, когато са виждали с някой да са се отнасяли по-добре, отколкото с другите и да си помислят как са се почувствали те.
Поканете един ученик да прочете Яков 2:1–4 на глас. Обяснете на учениците, че в Превода на Джозеф Смит на Яков 2:1 в бележка под линия a в James 2:1 се казва: „Братя мои, не може да имате вярата на прославения наш Господ Исус Христос и да сте пристрастни към личности.“ Помолете учениците да потърсят за какво Яков предупреждава светиите.
За какво предупреждава Яков светиите?
Отбележете, че „да сте пристрастни към личности“ (Превод на Джозеф Смит, Яков 2:1) означава да изказваме предпочитания към един човек или група хора, като същевременно се държим зле с другите поради техните обстоятелства или черти.
Какъв пример за предпочитания споделя Яков?
Кои са някои от примерите в днешно време за хора, които проявяват предпочитания към някои хора, като същевременно се отнасят лошо с други заради техните обстоятелства или черти?
Обобщете Яков 2:5–7, като обясните, че Яков продължава да укорява светиите, които проявяват предпочитания към богатите. Той ги учи, че Бог е избрал бедните да бъдат богати на вяра и наследници на Неговото царство. Яков също така напомня на светиите, че богатите са тези, които са ги потискали и са богохулствали.
Поканете учениците да прочетат Яков 2:8 наум, като потърсят какво според Яков ще помогне на светиите да прекратят проявата на предпочитания.
Какво напомня Яков на светиите, че трябва да правят?
Защо според вас тази заповед е наричана „царския закон“? (Яков 2:8).
Какъв принцип можем да научим от тези стихове относно това как верните ученици на Исус Христос се отнасят с хората? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да открият следния принцип: Верните ученици на Исус Христос обичат всички хора, независимо от техните обстоятелства. Запишете този принцип на дъската.)
По какъв начин Спасителят, по време на земното Си служение, е пример за любов към другите, независимо от обстоятелствата им.
Помолете учениците да си помислят за някой, който се стреми да обича всички хора. Нека няколко ученика прочетат пред класа за кого са си помислили и защо.
Помолете учениците да си помислят как се отнасят с другите. Насърчете ги да търсят възможности да следват примера на Спасителя, като обичат другите.
Поканете учениците да си представят, че след като чуват ученията на Яков относно това да обичат всички хора, те чуват някой да казва, че няма значение, ако изразяваме предпочитания към някои хора, а същевременно се отнасяме зле с други. Този човек казва и, че има много по-лоши неща, които може да правим.
Какви проблеми може да възникнат от такъв начин на мислене?
Поканете един ученик да прочете Яков 2:9–10 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят защо е голям проблем, ако не обичаме всички хора, независимо от обстоятелствата им.
Защо е голям проблем, ако не обичаме всички, независимо от обстоятелствата им?
Каква истина можем да научим от ученията на Яков в тези стихове? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да открият следната истина: Ако извършим дори само един грях, ние ставаме виновни пред Бог.)
Според Яков 2:10, кое е вечното последствие от нарушаването дори и на една от Божиите заповеди? (Ние ставаме като че „винов(ни) във всичко“ поради това, че сме нечисти и следователно неспособни да живеем с Бог (вж. също 1 Нефи 10:21.)
Защо все още може да имаме надежда, въпреки че неподчинението пред Бог ни прави нечисти, за да живеем с Бог?
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Не всичко е изгубено.
Благодатта Божия е нашата велика и вечна надежда.
Чрез жертвата на Исус Христос, планът на милостта задоволява изискванията на правосъдието (вж. Алма 42:15) и „доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние“ (Алма 34:15).
„Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг“ (вж. Исайя 1:18). Тъй като нашият възлюбен Спасител „отдаде Себе Си откуп за всички“ (1 Тимотей 2:6), на нас се предоставя начин да влезем в Неговото вечно царство (вж. 2 Петър 1:11) („Дарът на благодатта“,Лиахона, май 2015 г., с. 108).
Какво трябва да правим, за да бъдем достойни да влезем в Господното царство посредством Единението на Исус Христос?
Как принципът, който открихме в стих 10 може да ни помага да ценим по-цялостно Единението на Исус Христос?
Обобщете Яков 2:11–13, като обясните, че Яков предоставя пример за принципа, преподаван в стих 10. След това насърчава вярващите да се отнасят милостиво с другите, защото онези, които се отнасят с другите безмилостно, ще бъдат съдени безмилостно.
Яков учи за ролята на вярата и делата за нашето спасение
Поканете учениците да си представят, че един млад мъж е осъзнал, че е съгрешил. Той вярва в Единението на Исус Христос и в способността на Спасителя да го спаси. Той казва, че е достатъчно да вярва и Господ ще му прости, без той да полага усилия от своя страна.
Помолете учениците да си помислят дали само вярата на този млад мъж е достатъчна, за да бъдат опростени греховете му.
Поканете един от учениците да прочете Яков 2:14 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят въпроса, който задава Яков на светиите относно вярата.
Какъв въпрос задава Яков на светиите относно вярата?
За какъв вид дела според вас говори Яков?
Обяснете, че Яков коригира едно погрешно схващане за вярата. Някои хора погрешно са мислели, че вярата е просто устно изразяване на вярване. В контекста на Яков 2:14 Яков използва думата дела по различен начин от този на апостол Павел. Когато Павел използва думата дела, той говори за делата на закона на Моисей. Когато Яков използва думата дела, той говори за дела поради отдаденост или дела на праведност.
Както е записано в Яков 2:15–16, Яков използва аналогия, за да илюстрира отговора на своя въпрос в стих 14. Нека двама ученика излязат пред класа. Помолете един от учениците да играе ролята на просяк, който моли за храна, облекло и подслон, от които той се нуждае. Поканете другия ученик да изиграе ролята на човек, който може да помогне на просяка. Поканете трети ученик да прочете Яков 2:15–16 на глас, докато другите двама ученика изиграят описаното в тези стихове.
Какво не е наред при отговора, даден на просещия ученик? Отговорът на другия ученик ще бъде ли достатъчен, за да спаси просяка?
Поканете един ученик да прочете Яков 2:17–18 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво учи Яков относно вярата.
Какво според вас означава изразът „вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (стих 17)?
Как ни помага аналогията на Яков със просяка, за да разберем какво означава този израз?
Според стих 17, на каква истина учи Яков относно истинската вяра в Исус Христос? (Учениците може да използват различни думи, но трябва да открият истина, подобна на следната: Истинската вяра в Исус Христос се проявява чрез нашите праведни дела. Напишете тази истина на дъската.)
Поканете един ученик да прочете Яков 2:19–20 на глас. Обяснете на учениците, че според Превода на Джозеф Смит на Яков 2:19 (в James 2:19, бележка под линия a), текстът е: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят; оприличавайки се на тях, не си оправдан.“ Помолете учениците да потърсят примера, който Яков използва, за да покаже, че вярването в Бог не означава непременно притежаване на вяра в Бог.
Какъв пример използва Яков, за да покаже, че вярването в Бог не включва непременно притежаването на вяра в Бог?
Помолете ученик да прочете следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Дейвид А. Беднар
„Истинската вяра е съсредоточена върху Господ Исус Христос и винаги води до праведни действия. … Действието само по себе си не е вяра в Спасителя, но да се постъпва според правилни принципи е основна част от вярата“ („Искайте с вяра“,Лиахона, май 2008 г., с. 95).
Според старейшина Беднар какво е „основна част от вярата“?
Защо е важно да разбираме, че вяра в Исус Христос означава както да вярваме в Него, така и да действаме съгласно правилните принципи?
Напомнете на учениците за младия мъж в примерната ситуация от началото на този раздел на урока.
По какъв начин разбирането, че вярата включва както вярване, така и дела, може да помогне на човек, който търси прошка за греховете си?
Обобщете Яков 2:21–26, като обясните, че Яков говори за Авраам и Раав като за два примера за хора, чиято вяра в Исус Христос е изявена чрез делата им. (Историята на смелата жена Раав се намира в Исус Навин 2:1–22.)
Поканете учениците да използват тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията, за да напишат за случай, когато са показали вяра в Исус Христос чрез делата си и как са били благословени за това. Насърчете учениците да включват свидетелствата си за Спасителя и как ще показват това вярване чрез делата си. Поканете няколко ученика да споделят написаното от тях с класа.
Поканете учениците с молитва да обмислят как могат по-цялостно да упражняват вяра в Исус Христос, като Му се подчиняват. Насърчете ги да следват всеки подтик, който получат.
За да помогнете на учениците да прилагат истините, на които учат тези стихове за овладяване, раздайте ги на всеки от тях заедно с малко листче хартия. Поканете ги да напишат думите на тези стихове от едната страна на листа. После ги помолете да довършат следното изречение от другата страна на листа: Ще показвам на Господ вярата си в Него, като… Насърчете учениците да държат това листче в джобовете си през целия ден и да направят списък, където да добавят идеи за демонстриране на вярата им към Господ. Докато допълват списъците си, могат да преговарят стиховете за овладяване. Насърчете учениците да поставят листчето на място, където често ще го виждат и ще си припомнят за целите си.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Яков 2:10. Ако сме виновни за един грях, виновни ли сме за всички?
Важно е да се разбира учението на Яков, записано в Яков 2:10, но то може и лесно да бъде разбрано погрешно. Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи на следното относно този стих:
„Яков казва в посланието си: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко“ (Яков 2:10). За мнозина това изглежда много сурово, но е вярно. Законите, които ръководят селестиалното царство, са съвършени и преди да можем да влезем там, трябва да сме в хармония с всичките. Човек, който се бунтува с която и да е вечна заповед, не може да бъде оправдан и не може да влезе в селестиалното царство. Ако ни бъдеше позволено да го направим, щяхме да внесем смут в това царство, а такова състояние не може да бъде оправдано“ („The Standards of the Church“, Improvement Era, юли 1957 г., с. 506).
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство пояснява, че не подчинението ни на Божиите заповеди е това, което ни спасява:
„Спасението не може да бъде закупено с подчинение, то е закупено чрез кръвта на Божия Син (вж. Деянията 20:28). Ако си мислим, че можем да разменим добрите си дела за спасение, това е като да купим самолетен билет и после да си мислим, че притежаваме авиолинията. Или да си мислим, че след като платим наем за жилището си, сега притежаваме цялата планета земя“ („Дарът на благодатта“,Лиахона, май 2015 г., с. 109).
Яков 2:18–26. „Ще ти покажа вярата си от моите дела“
„Яков отговаря на думите на хора, които говорят опростено за вярата като за нещо отделно от „делата“ им (вж. Яков 2:14–26). …
… Яков не учи, че вярата няма силата да спасява; той учи на това, че пасивното вярване, което не води до действия, не е истинска, спасителна вяра. Когато Яков предизвиква читателите си: „покажи ми вярата си без дела“ (Яков 2:18), той отбелязва, че не е възможно да покажем вярата си, освен чрез делата си – истинската вяра не може да съществува самостоятелно от праведните дела“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 495).
Яков говори за Авраам и Раав като за два примера за хора, чиято вяра в Исус Христос е изявена чрез делата им. Яков обяснява, че Авраам и Раав са оправдани „чрез дела“. Да бъдеш оправдан означава „да бъдеш освободен от наказание за грях и обявен за невинен. Човек бива оправдан чрез благодатта на Спасителя, вярвайки в Него. Тази вяра се показва чрез покаяние и подчинение на законите и обредите на Евангелието“ (Ръководство към Писанията, „Оправдание“, scriptures.lds.org). Следователно, Авраам и Раав не са спасени поради делата си, а делата им и подчинението им на Господ показват, че те имат истинска вяра в Исус Христос и в силата Му да спасява.