Исус учи Своите ученици относно нуждата да прощаваме на другите. След това, апостолите молят Исус да увеличи вярата им. В отговор, Спасителят ги учи на притчата за ненужния слуга. По-късно Исус изцелява десет прокажени, но само един се връща, за да Му благодари. Фарисеите се надигат срещу Спасителя и Той ги учи за идването на царството Божие.
Поканете учениците да си помислят за конкретни ситуации, които може да изискват от тях да упражняват вяра (например да искат свещеническа благословия, да плащат десятък или да изнесат реч или урок в църквата). Нека учениците да споделят за какво са се сетили и да изредят отговорите си на дъската.
Поканете учениците мълчаливо да помислят над следните въпроси:
Някога искали ли сте да имате по-силна вяра? Ако отговоът е положителен, какво ви накара да поискате това?
Поканете учениците да търсят принципи, докато изучават Лука 17, които могат да им помогнат да усилят вярата си.
Обобщете Лука 17:1-2, като обясните, че Спасителят предупреждава, че хората, които отклонят други или ги убедят да съгрешават, ще бъдат държани отговорни за това.
Поканете учениците да прочетат Лука 17:3-4 наум, като потърсят една заповед, която Спасителят дава на учениците Си и която може да изисква вяра.
Според стих 3, какво заповядва Исус на учениците Си да правят, ако някой е постъпил несправедливо с тях?
Според стих 4, колко често трябва да прощават учениците? (Може да обясните, че отговорът на Спасителя е начин да се каже, че трябва да прощаваме, независимо от това колко пъти към нас се е отнесъл несправедливо някой, който се е покаял.)
Защо може да е трудно да простим на някой, който многократно е бил несправедлив към нас?
Поканете един ученик да прочете Лука 17:5 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво желаят апостолите от Спасителя, след като Той казва на учениците да прощават на онези, които ги обиждат.
Какво желаят апостолите от Спасителя? (Може да предложите на учениците да отбележат в Писанията си израза „прибави ни още вяра“.)
По какъв начин стремежът към по-голяма вяра в Господ може да помага на апостолите да се подчиняват на заповедта да прощават на другите?
Обобщете Лука 17:6, като обясните, че Спасителят след това казва на апостолите Си, че вяра, колкото мъничко синапено зрънце, може да направи чудеса. За да помогне на апостолите да узнаят как да увеличат вярата си, Исус им ги учи на една притча, описваща отношенията между един господар и един слуга.
Напишете следното недовършено твърдение на дъската: Вярата ни ще се увеличава, ако …
Поканете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Лука 17:7-10. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво очаква господарят от слугата си.
Какво очаква господарят от слугата си?
Обяснете, че в библейски времена господарите осигуряват всичко необходимо за живота на слугите си, ако те вярно изпълняват своите задължения. Поради това, няма нужда господарят специално да благодари на слугата си или да се чувства задължен пред него поради това, че той си е изпълнил задълженията.
По какъв начин Небесният ни Отец е подобен на господаря в тази притча? Какво очаква Той от нас? (Да вършим „всичко, което (ни) е заповядано“ (стих 10.)
Допълнете твърдението на дъската, така че то да гласи: Вярата ни ще се увеличава, ако се стремим да вършим всичко, което ни заповядва Небесният Отец.
За да помогнете на учениците да видят какво друго може да увеличава вярата им, попитайте:
Според стих 10, какво трябва да кажат слугите, след като са спазили заповедите на господаря си?
Какво означава да сме „ненужни слуги“? (Означава, че независимо от това колко добре хората спазват заповедите, те винаги са задължени на Бог.)
Защо винаги сме задължени на Небесния Отец, дори когато спазваме заповедите и живеем праведно? (Тъй като Небесният Отец винаги ни благославя, ние никога не можем да Му се отплатим (вж. Мосия 2:20-26.)
Довършете твърдението на дъската така, че да предава следния принцип: Вярата ни ще нараства, когато се стремим да вършим всичко, което заповядва Небесният Отец и когато помним, че винаги сме Му задължени. Може да насърчите учениците да запишат този принцип в своите Писания.
По какъв начин стремежът да вършим всичко, което ни заповядва Небесният Отец, увеличава вярата ни?
Помолете учениците да помислят за случай, когато са спазвали заповедите или послушно са изпълнили задължението си и в резултат на това са почувствали увеличение на вярата си. Поканете ги да запишат своите мисли в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията.
След като измине достатъчно време, поканете учениците да споделят с друг ученик какво са написали. Поканете няколко ученика да споделят своите мисли с класа.
Напишете следното недовършено твърдение на дъската: В библейските времена било голямо предизвикателство да си болен от проказа, защото…
Помогнете на учениците да преговорят всичко, което знаят за проказата, като ги помолите да споделят с класа как биха довършили твърдението. Например, учениците може да споменат, че проказата може да доведе до обезобразяване и смърт; че прокажените са били отделяни от обществото, за да се опази здравето на другите и че били задължени да викат „Нечист!“, за да предупредят всеки, който ги приближава (вж. Bible Dictionary, „Leper“).
Помолете един ученик да прочете Лука 17:11-12 на глас. Помолете класа да потърсят кого среща Исус, когато спира в едно село, на път към Йерусалим. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Ако бяхте един от тези прокажени, как бихте се чувствали, когато видехте Исус?
Помолете един ученик да прочете Лука 17:13-14 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво казват прокажените на Спасителя и какъв е отговорът Му към тях.
Какво искат прокажените от Исус?
Какво им казва Исус да направят?
Обяснете, че законът на Моисей изисква прокажените да се представят пред свещениците, след като са се излекували, за да бъдат приети отново в обществото (вж. Левит 14).
Какво се случва, когато прокажените си тръгват?
Какъв принцип можем да научим от стих 14 относно това, което трябва да правим, за да получаваме Господните благословии? (Учениците трябва да открият следната истина: Ние получаваме Господните благословии, когато вършим това, което Той изисква от нас.)
Помолете учениците да помислят какво би било да са един от излекуваните прокажени.
Какво мислите, че бихте направили, след като осъзнаете, че сте излекувани от проказата?
Поканете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Лука 17:15-19. Помолете класа да следят текста и да открият каква е разликата в реакцията на един от прокажените.
Какво от това, което прави прокаженият самарянин, показва благодарността му към Спасителя?
Защо Лука споменава, че благодарният прокажен е самарянин, човек, който повечето юдеи биха презирали? Какво добавя тази подробност към разбирането ни за тази история?
Каква истина можем да научим от прокажения, който се връща, за да благодари на Господ? (Учениците трябва да открият една истина, сходна със следната: Важно е да изразяваме благодарност за благословиите, които получаваме.)
Защо е важно да изразяваме благодарност към Бог за благословиите, които получаваме?
По какъв начин понякога може да сме като деветимата прокажени?
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Томас С. Монсън:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Мои братя и сестри, дали ние помним да отдаваме благодарности за получените благословии? Да благодарим искрено не само ни помага да разпознаем благословиите си, но също така отключва вратите на небесата и ни помага да усетим Божията любов“ („Божественият дар на благодарността“,Лиахона, ноем. 2010 г., с. 87).
Според стих 19, какво казва Спасителят, че се случва на този прокажен поради действията му? (Той бива изцелен.)
По какъв начин благодарността ни към Господ за нашите благословии може да ни помогне да се изцелим?
Помолете учениците да запишат в дневника си за изучаване на Писанията конкретни благословии от Небесния Отец, за които са благодарни. Помолете ги да напишат как могат да бъдат благодарни за тези благословии.
Исус проповядва относно идването на Божието царство
Обобщете Лука 17:20-37, като обясните, че Исус проповядва относно Второто Си пришествие. (Забележка: Подобни учения са засегнати в учебния материал за Матей 24 и Джозеф Смит – Матей.)
Бихте могли да завършите урока, като споделите своето свидетелство за истините, открити по време на урока. Насърчете учениците да прилагат тези истини в живота си.
Изображение
икона за овладяване на стихове от Писанията
Преглед за овладяване на стихове от Писанията
Тази дейност може да бъде използвана, за да помогне на учениците да наизустят стихове за овладяване от Писанията.
Разделете класа на групи от четири-пет души. Дайте на всяка група зарче и молив. (Ако не разполагате със зарчета, можете да поставите шест малки листчета хартия с номерата от 1 до 6, написани на тях в плик или кутийка.) Всеки ученик ще има нужда от празен лист хартия. Помолете всяка група ученици да седнат близо до масата или в кръг. Помолете ги да отворят Писанията си на стиха за овладяване, който желаете да наизустят. Обяснете, че целта на тази дейност е някой от групата пръв да напише изцяло стиховете за овладяване. Обаче, учениците трябва да използват единствения молив, даден на всяка група. Може да вземе молива този, който при хвърлянето на зарчето има 1 (или избере листчето, на което пише 1). Нека учениците от всяка група се редуват и хвърлят зарчето (или да вземат листче хартия и след това да го връщат). Когато някой ученик хвърли 1, този човек взема молива и започва да пише думите на стиха на листа си, като казва всяка дума на глас. Междувременно останалите ученици в групата продължават да хвърлят зарчето. Когато някой хвърли 1, този ученик взема молива и започва да пише стиха на своя лист хартия, като казва думите на глас. Ученикът, който досега е писал на своя лист хартия, се включва към хвърлянето на зарчето. Когато учениците хвърлят 1 и вече са написали част от стиха на листа хартия, те трябва да прочетат досега написаното на глас, преди да продължат да пишат. (По такъв начин учениците ще повтарят стиха и ще го запомнят наизуст.) Дейността свършва, когато един ученик от всяка група напише изцяло стиховете за овладяване.
Помолете класа да повтори заедно стиха след края на дейността.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Лука 17:15-16. „А един от тях … падна … и Му благодареше“
Президент Гордън Б. Хинкли говори за важността на благодарността:
„Навикът да се казва благодаря е белег на образованите мъже и жени. …
… Нека дух на благодарност ви води и благославя дните и нощите ви. Работете върху това. Ще откриете, че това ще доведе до прекрасни резултати“ („Пророчески съвет и молитва за младежите“,Лиахона, апр. 2001 г., с. 32).
Президент Дейвид О. Маккей казва как трябва да изразяваме благодарност:
„Благодарността е много по-дълбока от простото казване на благодаря. Казването на благодаря е началото на благодарността. Благодарността е довършването на казването на благодаря. Казването на благодаря се състои само от думи. Благодарността се показва с действия“ („The Meaning of Thanksgiving“, Improvement Era, ноем. 1964 г., с. 914).
Превод на Джозеф Смит, Лука 17:21. „Божието царство вече е дошло при вас“
Пророкът Джозеф Смит учи на следното относно „царството Божие“:
„Някои казват, че царството Божие не било установено на земята до деня на Петдесятница и че Йоан (Кръстител) не проповядвал кръщението с покаяние за опрощение на греховете, но аз казвам, в името на Господа, че царството Божие е било установявано на земята от времето на Адама до ден днешен. Всеки път, когато на земята е имало праведен мъж, на когото Бог откривал Своето слово и му давал сила и власт да служи в Негово име, … там е имало царство Божие“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 88).