Исус Христос преподава на учениците Си принципи, които да им помагат да ръководят Неговата Църква след Възнесението Му. Господ учи и на притчата за безмилостния слуга, в отговор на въпроса на Петър за прошката.
Исус Христос преподава на учениците Си принципи, които да им помагат да ръководят Неговата Църква
Избройте на дъската следните прегрешения: да те излъжат; да ти откраднат нещо; да те предаде приятел. Помолете учениците да оценят наум всяко прегрешение по скалата от 1 до 10, като 1 е най-лесно за прошка, а 10 е най-трудно. Поканете няколко ученика, които имат желание, да кажат как са оценили всяко от прегрешенията.
Поканете учениците да помислят защо трябва да си прощаваме един на друг, дори когато е трудно.
Поканете учениците, докато изучават Матей 18, да търсят истини, които могат да им помогнат да разберат защо трябва да прощаваме на другите.
Обобщете Матей 18:1-14, като обясните, че Исус казва на учениците Си да се смирят и да станат като малки деца. Той обяснява и че хората, които „съблазнят“ малки деца, отклонят ги или ги накарат да се препъват във вярата, ще бъдат наказани от Бог (вж. стихове 6-7, включително стих 6, бележка под линия а. След това Спасителят съветва учениците Си да премахнат от живота си нещата, които могат да ги съблазнят или да ги объркат (вж. стих 9). (Забележка: Ученията на Спасителя в Матей 18:1-14 ще бъдат разгледани по-задълбочено в урока върху Марк 9 и Лука 15.)
Обяснете, че след като Спасителят съветва учениците Си да премахнат от живота си нещата, които ще ги объркат, Той им казва какво трябва да прави човек, ако някой съгреши или прегреши спрямо него или нея. Той също учи апостолите на принципи за църковните наказания.
Поканете един от учениците да прочете Матей 18:15 на глас и помолете класа да потърсят какво казва Исус на учениците Си да правят, ако някой съгреши спрямо тях.
Какво можем да научим от този стих относно това, което трябва да правим, ако някой съгреши спрямо нас?
Обобщете Матей 18:16-17, като обясните, че Спасителят казва на апостолите Си, че ако човек откаже да признае прегрешенията си и да изповяда греха си, и двама или повече очевидци свидетелстват срещу него или нея, този човек ще бъде отлъчен от Църквата. Може също да обясните, че днес хората, които председателстват над църковните дисциплинарни съвети, където се вземат такива решения, винаги търсят Господната воля относно това дали даден човек да бъде отлъчен от Църквата.
Помолете един ученик да прочете Матей 18:18-20 на глас. Помолете учениците да следят текста, като търсят каква власт получават апостолите.
Каква власт получават апостолите? (Обяснете, че Спасителят дава на апостолите ключовете на свещеничеството, които им дават власт, под ръководството на Петър, да извършват запечатващите обреди и да взимат обвързващи решения относно Църквата, включително дали някой грешник да продължи членството си (вж. Матей 16:19).
Какво обещава Господ на Своите апостоли в стихове 19-20? (Може да им предложите да отбележат обещанието в стих 20.)
Поканете един ученик да прочете следната история, разказана от президент Томас С. Монсън, за едно семейство, чието двумесечно бебе е починало:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Бащата изработвал шкафове и направил красив ковчег за тялото на своя скъп син. Денят на погребението бил мрачен и по този начин се отразявала тъгата по тяхната загуба. Няколко приятели се били събрали, когато семейството пристигнало в сградата за събрания. Бащата носел малкия ковчег. Вратата на залата за причастието била заключена. Заетият епископ бил забравил за погребението. Опитите да се свържат с него били безуспешни. Без да знае, какво да прави, бащата хванал ковчега под мишница и заедно със семейството си го отнесъл вкъщи, вървейки в проливния дъжд“ („Hidden Wedges“, Ensign, май 2002 г., с. 19).
Ако бяхте член на това семейство, как бихте се почувствали, когато епископът не дойде на погребението?
Защо щеше да е трудно да простите на епископа?
Обяснете, че след като Спасителят говори на апостолите, Петър задава на Господ въпрос относно прошката. Поканете един ученик да прочете Матей 18:21 на глас и помолете учениците да потърсят въпроса на Петър.
Какъв въпрос задава Петър на Спасителя?
Обяснете, че някои религиозни ръководители по времето на Петър учат, че никой не трябва да прощава на друг повече от три пъти. Когато запитва Господ дали да прости на някого седем пъти, Петър може би си мисли, че Той проявява щедрост (вж. Брус Р. Макконки, The Mortal Messiah, 4 тома, (1979–1981), 3:91). Поканете учениците да прочетат Матей 18:22 наум, като търсят как Спасителят отговаря на Петър.
Колко пъти казва Спасителят, че трябва да прощаваме на хората, които съгрешат спрямо нас? (Обяснете, че „седемдесет пъти по седем“ е начин да се каже, че не трябва да поставяме ограничение на броя пъти, когато прощаваме на другите.)
Каква истина можем да научим от Спасителя относно прощаването на другите? (Учениците могат да използват различни думи, но трябва да разпознаят следната истина: Господ ни е заповядал да прощаваме на хората, които съгрешават спрямо нас.)
Какво означава да прощаваме на другите? (Обяснете, че да простим на другите означава да се отнасяме с любов към човека, който ни е обидил или наранил и да не таим лоши чувства към него/нея (вж. Ръководство към Писанията, „Прощавам“, scriptures.lds.org; У. и З. 64:9–11). Прощаването не означава, че трябва да продължим да позволяваме на другите да ни нараняват или че виновният не трябва да бъде държан отговорен за действията си, в правен смисъл или другояче.)
Обяснете, че след като отговаря на въпроса на Петър, Спасителят казва на учениците Си една притча, която може да ни помогне да разберем защо трябва да прощаваме на другите.
Разделете учениците по двойки и поканете всяка двойка да прочете Матей 18:23-35 заедно, като търсят защо трябва да прощаваме на другите. След като мине достатъчно време помолете учениците да споделят какво са открили.
Вместо да каните учениците да четат Матей 18:23–35, може да покажете видео материала „Forgive Every One Their Trespasses: The Parable of the Unmerciful Servant“ (6:06). Докато учениците гледат видеото, поканете ги да потърсят защо трябва да прощаваме на другите. След приключването на видеото, поканете учениците да споделят какво са открили. Това видео се намира на LDS.org.
За да помогнете на учениците да задълбочат разбирането си за тази притча, напишете следните думи на дъската.
Господар
Слуга
Съслужител
Колко дължи слугата на господаря? (Напишете дължи на господаря 10 000 таланта под Слуга.)
Обяснете, че по времето на Исус „10 000 таланта са равни на 100 000 000 динарии (римска валута). Един динарий е типичната дневна надница за обикновен работник“ (Jay A. Parry and Donald W. Parry, Understanding the Parables of Jesus Christ (2006 г.), с. 95). Помолете учениците да изчислят колко години ще отнеме на слугата, за да изплати този дълг, като разделите 100 000 000 динарий на 365 дни (100 000 000:365 = 273 973). Напишете на дъската 273 973 години под дължи на господаря 10 000 таланта.
Колко дължи съслужителят на слугата? (Напишете дължи на слугата 100 динарии под Съслужител.)
Обяснете, че 100 динарии са равни на 100 пенита. Следователно, съслужителят дължи на слугата приблизително надницата за 100 дни или близо една трета от годишната му надница. Напишете на дъската 100 дни под дължи на слугата 100 динарии.
Защо мислите, че господарят казва на слугата, че е лукав поради това, че не опрощава на съслужителя си дълга му?
Попитайте учениците кого символизират всеки от тримата души в тази притча. След като учениците отговорят, напишете следните възможни отговори на дъската: Господар = Небесният Отец, Слуга = Ние, Съслужител = Хората, които са съгрешили спрямо нас.
Какъв принцип според вас се опитва да преподаде Спасителят на учениците Си относно това защо трябва да прощаваме на другите? (Учениците трябва да посочат следния принцип: Ако искаме Бог да ни прощава, тогава трябва да желаем да прощаваме на другите. Запишете този принцип на дъската.)
Какво може да направи човек, ако му е трудно да прости на някого?
За да помогнете на учениците да разберат какво можем да правим, за да сме по-склонни да прощаваме на другите, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване от президент Джеймс Е. Фауст от Първото президентство. Ако е възможно, раздайте това изказване на всеки ученик.
Изображение
Президент Джеймз Е. Фауст
„Трябва да признаем и осъзнаем гневните чувства. Необходимо е смирение да направим това, но ако коленичим и помолим Небесния Отец за чувство на опрощение, Той ще ни помогне. Господ изисква от нас да „прощава(ме) на всички човеци“ (У. и З. 64:10) за наше собствено добро, защото „омразата забавя духовния растеж“ (Орсън Ф. Уитни, Gospel Themes 1914 г., с. 144). Единствено като се освободим от омразата и горчивината, Господ може да ни даде утеха в сърцата. …
… Когато се случи трагедия, ние не трябва да реагираме, като търсим лично отмъщение, а по-скоро да оставим справедливостта да свърши своето и да забравим. Не е лесно да забравим и изчистим сърцата си от натрупаната обида. Спасителят е предоставил на всички нас ценен мир чрез Своето Единение, но можем да го получим само ако сме готови да отхвърлим отрицателните чувства на гняв, огорчение и отмъщение. За всички нас, които прощават на „онези, които прегрешават срещу нас“ (Преводът на Джозеф Смит, Матей 6:13), дори онези, които са извършили сериозни грехове, Единението дава мир и утеха“ (Джеймс Е. Фауст, „Изцеляващата сила на опрощението“,Лиахона, май 2007 г., с. 69).
Какво ни казва президент Фауст да правим, за да ни стане по-лесно да прощаваме на другите?
Според президент Фауст, какво може да се случи, когато прощаваме на другите?
Напомнете на учениците за историята на президент Монсън, разказана в началото на часа, и помолете един ученик да прочете края на историята:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„Ако семейството било слабохарактерно, те биха обвинили епископа и биха таили лоши чувства. Когато епископът си дал сметка за трагедията, той посетил семейството и се извинил. С все още видима болка на своето лице, но със сълзи в очите си, бащата приел извинението и двамата се прегърнали в дух на разбирателство“ („Hidden Wedges“, Ensign, май 2002 г., с. 19 ).
По какъв начин Господ ви помогна да простите на човек, който е съгрешил спрямо вас или ви е обидил?
Какво ви е помагало да прощавате на другите? (Може да поканите учениците да отговорят на този въпрос в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията.)
Поканете учениците да помислят на кого не са простили. Поканете ги да се помолят за желанието да простят и способността да забравят за обидата и гнева, за да може Исус Христос да им помогне да почувстват мир и утеха чрез Неговото Единение.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Maтей 18:20. „Където двама или трима са събрани в Мое име“
Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли казва, че това обещание за събиране в името на Исус Христос се отнася за нас, когато събранията са председателствани от правилната власт:
„Господ ни казва: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“. (Матей 18:20; вж. също У. и З. 6:32.)
Има безопасност в научаването на учение по време на събрания, които са провеждани чрез правилната власт“ („Reverence Invites Revelation“, Ensign, ноем. 1991 г., с. 21).
„Отговорът „седемдесет пъти по седем“ (хиперболизирано количество, означаващо безкрайност) е за онези, които съгрешат спрямо нас, но се покаят. А за хората, които съгрешават спрямо нас и отказват да се покаят, първите три пъти все още сме длъжни да простим, но четвъртият път свидетелствата срещу съгрешилия трябва да бъдат отнесени пред Господ. Ако последва искрено покаяние и възстановяване, прошката е задължителна; но ако няма покаяние, съгрешилият трябва да бъде предаден на Божия съд. Цялото това допълнително указание е дадено в Учение и завети 98:39–48, законът за прошката“ (D. Kelly Ogden and Andrew C. Skinner, Verse by Verse: The Four Gospels (2006 г.), с. 371–372).
Обърнете внимание, че изразът „не му прощавай“ в Учение и завети 98:44 означава, че неразкаялите се нарушители трябва да бъдат държани изцяло отговорни за действията си. Не означава, че трябва да лишаваме от прошка или да изпитваме враждебност към тях (вж. Учение и завети и история на Църквата: ръководство на учителя (наръчник на Образователната система на Църквата, 2013 г.), с. 349).
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи как Матей 18:22 се отнася за ситуации, засягащи църковни наказания:
„Няма ограничение на броя случаи, когато братята трябва да си прощават един на друг личните си прегрешения, при условие, че има пълно покаяние. Това, обаче, не е предвидено да означава, че самата Църква ще продължава до безкрай да прощава и да предлага общение на съгрешилите си членове. Има случаи, в които съгрешилите трябва да бъдат отлъчени от царството, независимо от това колко съжаляват за неправедните си дела“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, (1965–1973 г.), 1:423).
Матей 18:23-30. Господ ни е заповядал да прощаваме на хората, които съгрешават спрямо нас
Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли ни помага да разберем как сме благославяни, когато прощаваме на другите:
„Прошката изцелява ужасните, трагични рани, защото позволява на Божията любов да пречисти сърцето и ума ви от отровата на омразата. Тя пречиства съзнанието ви от желанието за отмъщение. Тя отстъпва място на пречистващата, изцеляваща, възстановяваща любов на Господ“ („Healing the Tragic Scars of Abuse“, Ensign, май 1992 г., с. 33).
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство ни учи на следното относно прошката:
„Помнете, небесата са пълни с онези, които имат следното общо нещо: те са опростени. И са простили“ („На милостивия ще се покаже милост“,Лиахона, май 2012 г., с. 77).