Юда заговорничи с юдейските ръководители, които желаят да убият Исус
Преди урока подгответе една маса, като я покриете с покривка и поставите върху нея няколко броя арабски хляб (или крекери) и една чаша. След духовното послание обяснете, че по времето на Христос тези неща, а също и други били поставяни на юдейските трапези по време на Пасхата.
Каква била целта на пасхалната вечеря? (Пасхата е постановена по времето на Моисей, за да напомня на чедата Израилеви, че унищожителният ангел е отминал къщите им и е покосил първородните деца в Египет (вж. Изход 12:21-28; 13:14-15). Като част от Пасхата, израилтяните принасяли в жертва агне и напръсквали кръвта му над вратите си. Това агне символизира идването на Месията, чиято изкупителна жертва ще спаси човечеството от смърт и грях (вж. Ръководство към Писанията, „Пасха“, scriptures.lds.org.)
Поканете един ученик да прочете Матей 26:1-2 на глас. Поканете учениците да следят текста, като потърсят какво казва Спасителят, че ще се случи след Пасхата.
Какво казва Исус, че ще се случи след Пасхата?
Поканете един ученик да прочете Матей 26:3-5 на глас. Помолете класа да следят текста и да открият кой планира да убие тогава Исус.
Защо книжниците и главните свещеници решават да изчакат до Пасхата, за да убият Исус?
Обобщете Матей 26:6-13, като обясните, че докато Исус е във Витания, една жена идва при Него и Го помазва с много скъпо масло, за да признае предстоящите Му смърт и погребение. Някои от учениците Му, включително Юда, един от дванадесетте апостоли и ковчежник на групата, се оплаква, че маслото е трябвало да се продаде, за да се помогне на бедните. Обаче, Юда не е истински загрижен за бедните, а е крадецът, който иска парите за себе си (вж. Йоан 12:4-6). (Забележка: Помазването на Исус във Витания е обсъдено по-подробно в урока върху Марк 11-14.)
Поканете един ученик да прочете Матей 26:14-16 на глас. Помолете класа да следят текста, като търсят какво прави Юда, след като Спасителят го сгълчава за оплакванията му.
Какво прави Юда? (Той заговорничи с главните свещеници, за да им помогне да намерят и арестуват Исус.)
Колко заплащат главните свещеници на Юда, за да им предаде Исус?
Обяснете, че „според закона на Моисей, тридесет сребърника е компенсацията, която се заплаща на господаря, за да се компенсира смъртта на роб (вж. Изход 21:32). … Цената на предателството отразява колко малко Юда и главните свещеници ценят Спасителя“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 81). Това изпълнява и старозаветно пророчество за това как Юда ще предаде Спасителя (вж. Захария 11:12).
Кои са някои от начините, по които огледалата могат да са ни от полза?
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Често се опитваме да избегнем задълбочения поглед в нашите души, за да видим ясно нашите слабости, ограничения и страхове. …
Но да можем да видим себе си ясно е особено важно за нашия духовен растеж и благосъстояние. …
Нека предложа, че Светите писания и речите на общите конференции са ясно огледало, в което можем да видим себе си за такъв преглед“ („Да не съм аз, Господи?“Лиахона, ноем. 2014 г., с. 58).
По какъв начин Писанията и речите, произнесени на обща конференция, може да са подобни на огледало?
Докато учениците изучават Матей 26:17-25, поканете ги да потърсят принцип, който може да им помогне да открият слабостите си и да работят по тяхното преодоляване.
Обобщете Матей 26:17-19, като обясните, че Исус казва на учениците Си да намерят една стая в Ерусалим за Пасхата.
Поканете един ученик да прочете Матей 26:20-21 на глас. Поканете учениците да следят текста, като потърсят какво казва Исус на апостолите Си по време на Пасхата.
Какво казва Исус на Своите апостоли?
Ако бяхте един от апостолите, какво щяхте да си мислите в този момент?
Поканете един ученик да прочете Матей 26:22 на глас. Помолете останалите да следят текста и да потърсят как апостолите отговарят на Исус.
Какъв въпрос задават апостолите?
На какво ни учи въпросът „Да не съм аз, Господи?“ относно единадесетте верни апостоли?
Въз основа на този разказ, какъв принцип можем да научим относно това как трябва да реагират учениците на Исус Христос, когато чуят Господните слова? (След като учениците отговорят, напишете следния принцип на дъската: Когато учениците на Исус Христос чуват Господните слова, те преглеждат живота си, за да видят по какъв начин те се отнасят за тях.)
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изявление на президент Ухтдорф:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Учениците не поставят под въпрос истинността на казаното от (Исус). Нито пък се огледали, посочвайки някой друг с думите: „Да не би да е той?“
Вместо това те, „много наскърбени, започнаха един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?“ (Матей 26:22).
Чудя се как би реагирал всеки от нас. … Бихме ли погледнали хората около нас, казвайки в сърцата си: „Сигурно има предвид брат Джонсън. Винаги ми е бил подозрителен“ или „Радвам се, че брат Браун е тук. Да, има нужда да чуе тези думи“. Или като древните ученици бихме погледнали навътре и бихме си задали пронизващия въпрос: „Да не съм аз?“ („Да не съм аз, Господи?“ с. 56).
Кои са някои от примерите за това как можем да бъдем изкушени да пренебрегнем Господните слова и да предположим, че те се отнасят за някой друг?
Поканете още един ученик да прочете на глас следното изказване на президент Ухтдорф и помолете класа да чуят какво ни приканва президент Ухтдорф да правим, когато чуем Господните слова:
„В тези прости думи, „Да не съм аз, Господи?“, се съдържа началото на мъдростта и пътеката към лично обръщане във вярата и трайна промяна. …
Трябва да оставим настрана нашата гордост, да погледнем отвъд нашата суета и със смирение да попитаме: „Да не съм аз, Господи?“
И ако Господният отговор се окаже „Да, сине Мой, има неща, които да подобриш, неща, които мога да ти помогна да преодолееш“, моля се ние да приемем този отговор, със смирение да осъзнаем своите грехове и слабости, след което да променим себе си, за да станем по-добри“ („Да не съм аз, Господи?“ с. 56, 58).
По какъв начин сте били благословени, като сте прилагали Господните слова и сте извършвали промени в живота си?
Свидетелствайте за принципа, който учениците вече откриха. Поканете учениците да преценят живота си всеки път, когато чуват или прочитат Господните слова и да действат бързо съгласно подтиците, които получават.
Поканете един ученик да прочете Матей 26:23-25 на глас. Помолете класа да следят текста и да потърсят отговора на Спасителя на въпросите на апостолите.
Обяснете, че веднага след като Исус посочва, че Юда е този, който ще Го предаде, Юда излиза (вж. Йоан 13:30).
Исус Христос въвежда причастието по време на Пасхата
Изображение
Тайната вечеря
Покажете картината Тайната вечеря (Евангелски произведения на изкуството 2009 г., № 54; вж. също LDS.org). Уведомете учениците, че докато Спасителят яде Пасхата с апостолите Си, Той въвежда обреда на причастието.
Поканете учениците да напишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията отговорите си на следните въпроси (може да напишете тези въпроси на дъската преди да започне урока):
Какво правехте, когато за последен път взехте от причастието? Какво си мислехте? Какво почувствахте?
Вдигнете чашата и хляба, изложени на масата. Поканете един ученик да прочете Матей 26:26-29 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво прави Господ с хляба и съдържанието на чашата.
Какво прави Господ с хляба и съдържанието на чашата?
Според тези стихове, какво символизират тези символи на причастието? (Учениците трябва да разпознаят следното учение: Символите на причастието символизират тялото и кръвта на Исус Христос, които Той пожертва за нас.)
Обяснете на учениците, че Преводът на Джозеф Смит предоставя допълнително прозрение относно тези стихове. Поканете учениците да прочетат наум откъса от Превода на Джозеф Смит, Матей 26:22, който се намира в Ръководство към Писанията. Поканете ги и да прочетат Превода на Джозеф Смит, Матей 26:24-25 (в Ръководство към Писанията). Помолете учениците да потърсят какви вдъхновени промени са направени на тези стихове, които ни помагат да разберем една важна цел на причастието.
Защо Исус Христос въвежда причастието? (След като учениците отговорят, запишете следната истина на дъската: Исус Христос въвежда причастието, за да помним Него и Неговото Единение за нашите грехове.)
Кои са някои от нещата, които можем да правим, за да може причастието да ни помага да помним Исус Христос и Неговото Единение за нашите грехове?
По какъв начин вашето старание да помните Спасителя и Неговото Единение е повлияло на чувствата и преживяванията ви, докато сте вземали от причастието?
За да помогнете на учениците да открият още един принцип, попитайте:
Според стихове 27-28, какво ни позволява да получим проливането на Христовата кръв, когато вземаме от причастието? (Опрощение на нашите грехове.)
Отбележете, че просто яденето на хляба и пиенето на водата по време на причастието не ни подготвя автоматично да получим опрощение на нашите грехове. Ние трябва да упражняваме вяра в Исус Христос, да се покайваме и да вземаме от причастието с истинско намерение, като винаги Го помним и се стремим да спазваме Неговите заповеди. Като вземаме достойно от причастието, ние подновяваме нашите кръщелни завети. Напишете следната истина на дъската: Когато се покайваме и вземаме от причастието с истинско намерение, можем да получаваме опрощение за греховете си.
Поканете учениците да напишат в своите тетрадки или дневници за изучаване на Писанията как ще прилагат истините относно причастието, които откриха в Матей 26. Поканете няколко ученика, които нямат нищо против, да споделят отговорите си пред класа.
Помолете един ученик да прочете Матей 26:29 на глас. Помолете класа да следят текста, като потърсят какво казва Спасителят относно това кога ще бъде следващият път, когато Той ще вземе от причастието. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Обяснете, че „причастието не само че символизира Единението на Спасителя, но и очакването на времето, когато Той ще се завърне на земята в слава (вж. 1 Коринтяни 11:26)“ (New Testament Student Manual,с. 83). Ако спазваме нашите завети и издържим до края, можем да сме сред онези, които вземат от причастието със Спасителя в този бъдещ момент (вж. У. и З. 27:4-14).
Завършете, като споделите свидетелството си за истините, открити в този урок.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Матей 26:16. „Той търсеше удобен случай да им Го предаде“
Преводът на Джозеф Смит на Марк 14:10 пояснява една от причините, поради които Юда предава Исус: „И Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус; защото той се отвърна от Него и бе обиден поради Неговите слова“ (Превод на Джозеф Смит, Марк 14:31 (в Mark 14:10, бележка под линия а).
Старейшина Вон Дж. Федърстоун от Седемдесетте казва какво означава да вземаме достойно от причастието, за да можем да получим опрощение на греховете си:
„Важно е да подновяваме заветите си, като вземаме от причастието. Когато го правим с искрено сърце, с истинско намерение, изоставяйки греховете си и подновявайки нашата отдаденост към Бог, Господ ни предоставя начин, по който греховете ни могат да бъдат опрощавани от седмица на седмица. Просто яденето на хляба и пиенето на водата няма да донесе това опрощение. Ние трябва да се подготвим и после да вземем със съкрушено сърце и разкаял се дух. Духовната подготовка, която извършваме, за да вземем от причастието, е важна за получаването на опрощение на греховете ни“ („Sacrament Meeting and the Sacrament“, Ensign, септ. 2001 г., с. 24–25).
