Библиотека
Урок 129: 2 Солуняните


Урок 129

2 Солуняните

Въведение

Скоро след като написва първото си послание към светиите в Солун, Павел им пише второ послание, в което пояснява истини относно Второто пришествие. Той ги учи, че Спасителят няма да дойде пак, докато не настъпи вероотстъпничество. След това Павел проповядва против мързела и съветва светиите да „не (им) дотяга да върш(ат) добро“ (2 Солуняните 3:13).

Предложения за преподаване

Солуняните 1–2

Павел насърчава светиите, като пророкува за Второто пришествие на Исус Христос

Помолете един ученик да прочете на глас следното заявление на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд

„Казвам на всички и особено на младежите в Църквата, че, ако вече не ви се е случило, един ден ще бъдете призовани да защитавате вярата си и дори да изтърпите насилие, само защото сте член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ („Цената и благословиите на ученичеството“, Лиахона, май 2014 г., с. 6).

Помолете учениците да вдигнат ръка, ако някога е трябвало да защитят вярата си или да изтърпят противопоставяне заради това, че са членове на Църквата. Поканете няколко ученика да споделят преживяванията си.

Обяснете, че Павел пише второ послание към светиите в Солун и засяга няколко теми, включително противопоставянето, на което са изложени светиите. Докато изучават 2 Солуняните 1, поканете учениците да търсят принцип, който може да им помага да устояват на противопоставянето и изпитанията, които могат да имат като членове на Църквата.

Поканете един ученик да прочете на глас 2 Солуняните 1:3–5. Помолете останалите да следят текста, като търсят защо Павел хвали светиите в Солун.

  • Защо Павел хвали светиите в Солун?

  • Според стих 5 каква награда ще получат светиите, ако устояват на противопоставянето и изпитанията с „търпение и вяра“?

  • Какъв принцип можем да научим от тези стихове относно това как ще бъдем благославяни, ако устояваме на противопоставянето и изпитанията с търпение и вяра? (Макар че учениците могат да използват различни думи, те трябва да открият подобен на следния принцип: Ако устояваме на противопоставянето и изпитанията с търпение и вяра, можем да бъдем счетени за достойни за Божието царство.)

Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство. Помолете останалите да обърнат внимание на това какво означава да устояваме с търпение:

Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф

„Търпението не е пасивно примирение, нито пък отказ да действаме заради страховете ни. Търпението означава активно изчакване и устояване. Означава да продължаваме и да правим всичко, което можем – да работим, да се надяваме и да упражняваме вяра, да понасяме трудностите с твърдост, дори когато отлагаме желанията на сърцата ни. Търпението не е просто устояване, а успешно устояване!“ („Продължете с търпение“, Лиахона, май 2010 г., с. 57).

  • Какво според президент Ухтдорф означава да устояваме с търпение?

  • Защо се нуждаем от вяра, за да устояваме с търпение на противопоставянето или изпитанията?

Поканете учениците да си помислят за човек, който познават или за когото са чели в Писанията, който с вяра и търпение е устоял на противопоставяне и изпитания.

  • За кого си мислите и как той или тя устоява с вяра и търпение на противопоставяне и изпитания?

Поканете учениците да си помислят за противопоставянето или изпитанията, които могат да имат в момента и да преценят как могат да устояват на тези предизвикателства с търпение и вяра. Насърчете ги да се молят за помощ.

Обяснете, че във 2 Солуняните 1:6–10 е записано пророчеството на Павел за Второто пришествие на Исус Христос. Разделете учениците на групи по двама или трима. Поканете учениците от всяка група да прочетат заедно 2 Солуняните 1:6–10 и да обсъдят въпросите по-долу. (Може да напишете въпросите на дъската или да ги раздадете на листи.) Помолете учениците да напишат отговорите си в своите тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията.

  • Какви думи и изрази използва Павел, за да опише Второто пришествие?

  • Какво ще се случи с праведните при Второто пришествие?

  • Какво ще се случи на нечестивите при Второто пришествие?

След като сте предоставили достатъчно време, помолете няколко ученика да споделят с останалите какво са открили с групата си. Напишете следната истина на дъската: При Второто пришествие на Исус Христос праведните ще намерят покой, а нечестивите ще бъдат унищожени.

  • От какво според вас ще намерят покой праведните?

  • Как това учение може да носи утеха на онези, които в момента имат трудности поради своята отдаденост на Исус Христос?

Помолете учениците да вдигнат ръка, ако някога са се чудили кога ще се настъпи Второто пришествие на Исус Христос. Обяснете, че светиите в Солун също се чудели за това и че Павел бил обезпокоен, че може да са били заблудени.

Поканете един ученик да прочете на глас 2 Солуняните 2:1–2. Помолете останалите да следят текста и да намерят какво вероятно си е мислел Павел, че са решили светиите в Солун относно това кога ще настъпи Второто пришествие.

  • Какво не иска Павел да вярват солуняните относно това кога ще настъпи Второто пришествие? (Че ще бъде скоро.)

Помолете учениците да прочетат 2 Солуняните 2:3 наум, като търсят какво казва Павел, че ще се случи преди Второто пришествие. Обяснете, че думата „това“ се отнася за Второто пришествие и „отстъплението“ се отнася за вероотстъпничество.

  • Каква истина можем да научим от тези стихове за това какво ще се случи преди Второто пришествие? (Макар че учениците могат да използват различни думи, те трябва да открият следната истина: Преди Второто пришествие ще настъпи вероотстъпничество.)

Отбележете, че в тези стихове Павел предлага на членовете на Църквата в неговите дни да бъдат по-загрижени за вероотстъпничеството, което вече е започнало сред тях, отколкото за това кога ще настъпи Второто пришествие на Господ.

За да помогнете на учениците по-добре да разберат какво е Вероотстъпничеството, помолете един ученик да прочете на глас следното обяснение:

„След смъртта на Исус Христос нечестиви хора преследват апостолите и членовете на Църквата и убиват много от тях. Със смъртта на апостолите ключовете на свещеничеството и председателстващата свещеническа власт били отнети от земята. Апостолите пазили ученията на Евангелието чисти и поддържали реда и стандартите на достойнство за членовете на Църквата. Без апостолите след време ученията били изопачени и в организацията на Църквата и в свещеническите обреди като кръщението и даването на дара на Светия Дух, били направени неправомерни промени“ (Проповядвайте Моето Евангелие: Ръководство за мисионерска служба, 2004 г., с. 37).

  • Въз основата на това разбиране за Вероотстъпничеството, защо е необходимо възстановяване на Евангелието на Исус Христос и Неговата Църква?

Обяснете, че изразът „синът на погибелта“, използван във 2 Солуняните 2:3, е отнася за Сатана. Възстановяването на Евангелието, включително излизането наяве на Книгата на Мормон, „яв(ява)“ (стих 3) лъжите на Сатана и неговите последователи.

Обобщете 2 Солуняните 2:4–17, като обясните, че Павел пророкува, че Господ ще позволи на Сатана да заблуждава жителите на земята до Второто пришествие. Павел насърчава светиите да „сто(ят) твърдо“ в това, на което ги е учил (стих 15).

2 Солуняните 3

Павел предупреждава онези, които са недисциплинирани и проповядва, че трябва да разчитат на собствените сили

Обяснете, че по времето, когато Павел пише второто си послание към солуняните, членовете на Църквата редовно организират пиршества, свързани с вземането на причастието. Обаче, някои членове в Солун посещавали пиршествата, за да се угощават, но отказвали да помагат при осигуряването или подготовката на храната.

  • Какви проблеми може да са възникнали поради това?

Обобщете 2 Солуняните 3:1–9, като обясните, че Павел хвали светиите, които са верни и ги предупреждава да не се сближават с човек, който „постъпва нередно“ или е недисциплиниран (стих 6). Павел пише също, че той и спътниците му са дали пример на другите как да разчитат на собствените си сили в материално отношение, като са работили, за да се издържат.

Поканете един ученик да прочете на глас 2 Солуняните 3:10–13. Помолете останалите да следят текста и да намерят какво казва Павел на светиите да правят с хората, които отказват да работят.

  • Според стих 12, какво указание дава Павел на онези, които отказват да работят? (Да „работят тихо и да ядат своя си хляб“ или да разчитат на собствените си сили, като сами се грижат за нуждите си.)

  • Според стих 13, какво допълнително указание дава Павел на верните светии?

  • Какво означава да „не ви дотяга да вършите добро“?

  • Каква истина можем да научим от тези стихове? (Макар че учениците могат да използват различни думи, те трябва да открият следната истина: Заповядано ни е да се стремим да разчитаме на собствените си сили и да помагаме на другите.)

Помолете един ученик да прочете на глас следния откъс от За укрепването на младежите. Помолете останалите да слушат как можем да се стремим да сме способни да разчитаме на собствените си сили.

„Една от благословиите на труда е да развиваме разчитането на собствените си сили. Когато разчитате на собствените си сили, вие използвате благословиите и способностите, дадени ви от Бог, за да се грижите за себе си и за семейството си и да намирате решение на собствените си проблеми. Разчитане на собствените сили не означава, че трябва да сте в състояние да вършите сами всичко. За да разчитате наистина на собствените си сили, вие трябва да се научите как да работите с другите и да се обръщате към Господ за помощ и сила.

Помнете, че Бог има една велика работа, която да свършите вие. Той ще ви благословя в усилията ви да свършите тази работа“ (За укрепването на младежите, брошура, 2011 г., с. 41).

  • Как можем да се стремим да разчитаме на собствените си сили?

  • Кои са някои от благословиите от това да разчитаме на собствените си сили?

Свидетелствайте, че когато се стремим да можем да разчитаме на собствените си сили, Господ ще ни помага да посрещаме нуждите си и да намираме решения на проблемите си.

Помолете учениците да си помислят какво могат да правят, за да започнат повече да разчитат на собствените си сили сега и в бъдеще. Поканете ги да си поставят цел, която да им помага да могат повече да разчитат на собствените си сили и ги насърчете да търсят Господната помощ при нейното осъществяване.

Обобщете 2 Солуняните 3:14–18, като обясните, че Павел завършва посланието си, като съветва светиите да не насърчават мързела и да се отдръпват от мързеливите и нарушаващите реда хора. Обаче, светиите не трябвало да се отнасят с тях като с врагове, а да ги укоряват като братя и сестри в Евангелието.

Приключете, като свидетелствате за истините, преподадени в този урок.

Изображение
икона за овладяване на стихове от Писанията
Овладяване на стихове от Писанията: 2 Солуняните 2:1–3

Поканете всеки ученик да използва учебните помагала към Писанията (например Ръководство към Писанията), за да открият и друг стих, освен 2 Солуняните 2:1–3, който учи относно Вероотстъпничеството. След като сте предоставили достатъчно време, помолете няколко ученика да споделят стиховете, които са открили и да обяснят какво учим за Вероотстъпничеството от тези стихове. Можете да изброите на дъската стиховете, които са открили. Поканете учениците да изберат един стих за препратка към 2 Солуняните 2:1–3. Можете да предложите на учениците да напишат тази препратка в полето на Писанията до 2 Солуняните 2:1–3. Обяснете, че този стих за овладяване е най-често използван, за да се преподава относно Вероотстъпничеството и необходимостта от Възстановяване. Поканете учениците да използват 2 Солуняните 2:1–3 и един от изброените на дъската стихове, за да учат друг ученик относно Вероотстъпничеството.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

2 Солуняните 2:3. Вероотстъпничеството

„Отстъпление“ е превод на гръцката дума апостасия, дума, която е по-близка по значение на „бунт“ или „метеж“. Следователно Павел говори за умишлена борба срещу Евангелието на Исус Христос, вместо постепенно отдръпване от него. В Книгата на Мормон, видението на Нефи за бъдещето го учи, че „домът Израилев“ се присъединява към хората в голямото и обширно здание, „да се бори срещу дванадесетте апостоли на Агнеца“ (1 Нефи 11:35). Вероотстъпничеството често не е просто пасивно отдръпване от истината, а активен бунт срещу това, което произлиза от самата заветна общност“ (New Testament Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 453).

Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че Вероотстъпничеството настъпва, защото хората отхвърлят Христос и Неговите апостоли:

„В относително кратката времева рамка на Новия завет… хората се обърнали срещу Христос и Неговите апостоли. Разрухата била толкова голяма, че ни е известна като Голямото вероотстъпничество, довело до вековете духовен застой и невежество, наречени Средновековие.

Сега, трябва да бъда много ясен относно тези повтарящи се в историята периоди на вероотстъпничество и духовна тъмнина. Нашият Небесен Отец обича всички Свои деца и желае всички те да имат благословиите на Евангелието в живота си. Духовната светлина се губи не защото Бог обръща гръб на Своите деца. По-скоро това се получава, когато Неговите деца колективно Му обърнат гръб“ („Усвояване уроците на миналото“, Лиахона, май 2009 г., с. 32).

2 Солуняните 2:3. Реформацията и Възстановяването

Мнозина, които живеят след смъртта на апостолите, продължават да следват Господ. Тяхната отдаденост на Господ е толкова силна, че те с готовност изстрадват противопоставяне и дори смърт, заради убежденията си. По време на периода на Реформацията, много хора осъзнават, че някои учения на християнството са били променени и не съвпадат с ученията в Библията. Тези реформатори се опитват отново да направят християнството да е съобразено с Писанията. Президент Джон Тейлър казва следното относно онези, които търсят истината през Тъмните векове:

„В тези тъмни векове е имало хора, които са можели да общуват с Бог и които чрез силата на вярата са можели да отдръпват завесата на вечността и да виждат невидимия свят,… да имат служението на ангели и да виждат бъдещата съдба на света. Ако това са били тъмни векове, моля се Бог да ми даде малко тъмнина и да ме избави от светлината и познанието, които преобладават днес“ (в Journal of Discourses, том 16, с. 197). (За допълнителна информация относно изпълнените с вяра усилия на тези реформатори, вижте Томас С. Монсън, „The Way Home“, Ensign, май 1975 г., с. 15–16, Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба, 2004 г., с. 48–50.)

Поради усилията на тези реформатори и други верни последователи на Бог, истини за Небесния Отец и Неговия план оцеляват през Вероотстъпничеството и могат да бъдат намерени из религиите по света. Обаче, необходими за нашето спасение истините били изгубени, както и свещеническата власт и отслужването на обредите на спасение. Господ уверява хората от другите религии, че Възстановяването на Църквата и Книгата на Мормон не обявява всичко, на което са били учени, за лъжа: „Ето, Аз не я довеждам, за да разруша това, което те са получили, а за да го изградя“ (У. и З. 10:52). Поради тази причина президент Гордън Б. Хинкли кани всички хора по земята: „вземете с вас всичко добро и истинно, което имате, което сте получили от какъвто и да е източник, елате и нека видим, ако можем да прибавим към него“ („Чудната основа на нашата вяра“, Лиахона, ноем. 2002 г., с. 81).