172
Във Твоя път ще ходя, Отче мой
Непоколебимо
1. Във планина или в’долина,
или в’бурното море
ще бъда с’Тебе аз, Отче мой,
когато ме призовеш.
Във страшен и стръмен път, Отче мой,
извикай ме със нежен глас,
подай ми ръка и с’любов ме води,
във Твоя път ще ходя аз.
[Chorus]
Във Твоя път ще ходя, Отче мой,
във море, в’долина, в’планина.
Ще нося светите слова, Отче мой,
и верен син ще бъда аз.
2. О, има думи добри, аз знам,
които да споделя
със някой брат, който ходи днес
в’пътеките на греха.
Спасителю, Ти мой водач бъди,
макар в’тежък път и в’тъма.
В’гласа ми с’любов блага вест ще звучи,
ще нося светите слова.
[Chorus]
Във Твоя път ще ходя, Отче мой,
във море, в’долина, в’планина.
Ще нося светите слова, Отче мой,
и верен син ще бъда аз.
3. Знам, има място добро за мен
във слънчевите поля,
където своя труд, Господи,
за Тебе с’любов да дам.
Със обич и вяра ще се подпра
на Твоята силна ръка,
на Твоята воля ще се покоря
и верен син ще бъда аз.
[Chorus]
Във Твоя път ще ходя, Отче мой,
във море, в’долина, в’планина.
Ще нося светите слова, Отче мой,
и верен син ще бъда аз.
Текст: Мери Браун, 1856–1918 г.
Музика: Кари Е. Раунсефъл, 1861–1930 г.