Великият план на спасението

„Великият план на спасението е тема, която трябва да привлича нашето най-стриктно внимание и на него да се гледа като на един от най-добрите небесни дарове за човечеството”.

Из живота на Джозеф Смит

През септември 1831 г. Пророкът Джозеф Смит и семейството му се местят на около 50 км югоизточно от Къртлънд в Хайръм, Охайо, където близо 1 година живеят в дома на Джон и Алис (известна и като Елза) Джонсън. В този дом Пророкът извършва повечето работа по Превода на Джозеф Смит на Библията.

Това важно дело, което Пророкът нарича „едно разклонение на призованието ми” ¹ , значително допринася за разбирането ни на плана на спасението. Пророкът започва тази работа през юни 1830 г., когато Господ му заповядва да започне да прави чрез вдъхновение преглед на версията на Библията на крал Джеймз. Пророкът отдавна знаел, че Библията невинаги е ясна в някои важни неща. Той е забелязал, че Мороний му цитира някои библейски пасажи„с известна разлика от начина, по който (те са записани) в библиите ни” (Джозеф Смит – История 1:36). Докато превежда 1 Нефи 13:23–29, той научава, че много „неща, които са ясни и най-ценни”, са били премахнати от Библията, включително „много завети Господни” (1 Нефи 13:26).

По-късно Порокът казва: „Аз вярвам в Библията, както е записана от перото на най-ранните автори. Неуки преводачи, небрежни преписвачи или лукави и покварени свещеници са направили много грешки… Погледнете в (Евреите 6:1) за противоречия – „Поради това, нека оставим първоначалното учение на Христа и нека се стремим към съвършенство”. Ако човек остави първоначалното учение на Христа, как може да бъде спасен? Това е противоречие. Не вярвам в него. Ще го направя както би следвало да бъде – „Поради това, без да оставяме принципите на Христовото учение, нека продължаваме напред към съвършенството”. ²

Воден от Духа, Джозеф прекарва почти 3 години препрочитайки Библията, правейки хиляди корекции на текста и възстановявайки загубена информация. Тази възстановена информация пролива чудна светлина над много учения, които не са ясно представени в Библията, каквато съществува днес. Тези вдъхновени поправки на текста на Библията са известни като Превод на Джозеф Смит на Библията. Стотици пасажи от Превода на Джозеф Смит на Библията сега са включени в изданието на светиите на последните дни на версията на Библията на крал Джеймз.

Преводът на Библията на Пророка е важна част от собственото му духовно образование и разгръщащото се възстановяване на евангелската истина. Докато преработва Стария и Нов завет, той често получава откровения, поясняващи или разширяващи библейските пасажи. По този начин Пророкът получава много учения от Господ, включително онези, които сега се намират в Учение и Завети 74, 76, 77, 86 и 91 и в части от много други раздели на Учение и Завети.

Когато Пророкът почва своя превод на Библията през юни 1830 г., Господ му разкрива дълъг пасаж от писанията на Моисей. Той става глава 1 от Книгата на Моисей в Скъпоценен бисер. Описва видението, в което Моисей видял Бог и говорил с Него – видение тъй забележително, че Джозеф Смит го нарича „скъпоценно късче” и „приток на сила” ³ . В това видение Бог учи Моисей за основната цел на великия план на спасение:

„И Господ Бог говори на Моисей, казвайки: … Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека” (Моисей 1:37, 39).

Ученията, обредите и обещанията, които съставят плана на спасение, са разкрити на земята в тези последни дни чрез Пророка Джозеф Смит. Като човек, който ясно разбира важността на този план, Пророкът заявява: „Великият план на спасението е тема, която трябва да привлича нашето най-стриктно внимание и на него да се гледа като на един от най-добрите небесни дарове за човечеството” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

В доземния свят Исус Христос бия избран да бъде Спасителя и ние сме избирали да приемем плана на спасение.

„При първото организиране в небесата ние всички сме присъствали и сме видели Спасителя избран и определен, и планът на спасение изработен, и сме го одобрили” ⁵ .

„Господ (е) свещеник до века, според реда на Мелхиседек, и помазаният Син Божий отпреди основаването на света (вж. Псалми 110:4)” ⁶ .

„Спасението на Исус Христос бе извършено за всички човеци, за да победи над дявола… Всички ще страдат, докато те самите се подчинят на Христа.

„Спорът в небесата бил следния – Исус казал, че ще има някои души, които няма да бъдат спасени, а дяволът казал, че ще ги спаси всичките и изложил плановете си пред Великия съвет, който дал гласа си за Исус Христос. Тъй дяволът се разбунтувал против Бог и бил низвергнат заедно с всички, които го подкрепили” ⁷ .

Ние сме вечни същества; можем да напредваме към възвисяване, като се подчиняваме на законите на Бог.

Пророкът Джозеф Смит получава следното откровение от Господ през май 1833 г.; по-късно то е записано в Учение и Завети 93:29: „Човекът в началото също беше с Бога. Разумът или светлината на истината не беше сътворен или създаден, нито всъщност това може да стане”. През април 1844 Пророкът учи: „Имам друга тема за размишление, планирана да извиси човека… Тя е свързана с въпроса за възкресението на мъртвите, именно душата-разума на човека – безсмъртния дух. Откъде е дошъл той? Всички учени мъже и доктори по теология казват, че Бог го е създал в началото, но това не е така: самата идея по мое мнение подценява човека. Не вярвам в учението; имам по-добър източник. Чуйте, всички краища на света, защото Бог ми каза така; и ако не ми вярвате, от това истината няма да изчезне…

Спирам се върху безсмъртието на човешкия дух. Логично ли е да се каже, че разумът на духовете е безсмъртен и все пак има начало? Разумът на духовете няма начало, нито ще има край. Това е добра логика. Онова, което има начало, може да има край. Никога не е имало време, когато е нямало духове…

… Свалям пръстена си от своя пръст и го оприличавам на човешкия разум – безсмъртната част, понеже той няма начало. Да кажем, че го разрежете надве, тогава той ще има начало и край; но съединете го отново и той продължава да бъде един вечен кръг. Тъй е и с човешкия дух. Както е жив Господ, ако духът има начало, ще има и край. Всичките глупци и учени мъже и мъдреци от началото на сътворението, които казват, че човешкият дух има начало, доказват, че той трябва да има и край; и ако това учение е вярно, вярно трябва да бъде и учението за унищожението. Но ако аз съм прав, мога смело да обявявам от покривите на къщите, че Бог изобщо никога не е имал силата да създаде човешкия дух. Сам Бог не би могъл да създаде Себе Си.

Разумът е вечен и съществува на принципа на самостойността. Той е дух от век на век и за него няма сътворение. Всички умове и духове, които Бог някога е изпратил на света, се поддават на растеж.

Първите принципи на човека са самостоятелно съществуващи с Бог. Сам Бог, намирайки се сред духове и слава, понеже бил по-сведущ, счел за уместно да установи закони, чрез които останалите биха могли да имат привилегията да израстнат като Него Самия. Връзката, която имаме с Бог, ни поставя в положение да израстваме в знание. Той има силата да установи закони, за да обучава по-слабите интелекти, та те да могат да бъдат възвисени с Него, да имат една слава след друга и всичкото това знание, сила, слава и интелигентност, нужни за да бъдат те спасени в света на духовете” ⁸ .

„Ние считаме, че Бог е създал човека с разум, податлив на обучение, и способност, която може да нараства пропорционално на вниманието и усърдието, отделяни на светлината, предавана от небесата на съответния разум; и че колкото повече човек се доближава до съвършенството, толкова поясни стават идеите му и по-голяма радостта му, докато той преодолява злините в живота си и загуби всяко желание за грях; и подобно на древните светии той достигне до такъв момент на вяра, че да бъде обгърнат в силата и славата на своя Създател и възнесен да пребивава с Него. Но считаме, че това е състояние, до което още никой човек никога не е достигнал без продължителни усилия” ⁹ .

Ние сме дошли на земята да получим тяло, да добием знание и да побеждаваме чрез вяра.

„Всички хора знаят, че трябва да умрат. И е важно, че ние трябва да разберем причините и основанията за това да бъдем изложени на превратностите на живота и смъртта, и плановете и целите на Бог за това да дойдем на света, да страдаме в него и да отпътуваме тръгнем оттук. Каква е целта да се родим, после да умрем и да напуснем този свят и да ни няма повече? Единственото разумно нещо е да допуснем, че Бог ще открие нещо във връзка с въпроса и това е един въпрос, който трябва да изучаваме повече от всеки друг. Трябва да го изучаваме ден и нощ, защото светът е неук относно тяхното истинско състояние и взаимоотношение (с Бог)” ¹⁰ .

„Планът на Бог преди основаването на света бил, че ние трябва да вземем скинии (тела), та чрез вярност да победим и така да получим възкресение от мъртвите и по този начин да придобием слава, почит, сила и господство” ¹¹ .

„Дошли сме на тази земя, за да можем да имаме тяло и да го представим чисто пред Бога в селестиалното царство. Големият принцип на щастието се състои в това, да имаме тяло. Дяволът няма тяло и това е неговото наказание. Той е доволен, когато може да получи човешко тяло и когато бил низвергнат от Спасителя, помолил да отиде в едно стадо свине, което сочи, че той предпочита да има свинско тяло пред никакво. Всички създания с тяло имат власт над онези, които нямат такова” ¹² .

„Спасението съществува, за да може човек да бъде спасен от всичките си врагове; защото докато човек не може да триумфира над смъртта, той не е спасен…

Духовете във вечния свят са като духовете в този свят. Когато тия първите дойдат в този свят и получат скинии, после умрат и отново бъдат вдигнати в живот и получат славни тела, те ще имат превъзходство над духовете, които не са получили тела, или не са опазили своето първо състояние, подобно на дявола. Наказанието на дявола е, че той не ще има обиталище като човеците” ¹³ .

„Принципът на знание е принцип на спасението. Този принцип може да бъде разбран от верните и усърдните; и всеки, който не придобие достатъчно знание да бъде спасен, ще бъде осъден. Принципът на спасение ни е даден чрез знанието за Исус Христос.

Спасението не е нищо повече или по-малко от триумфа над всичките ни врагове и полагането им под нозете ни. И когато имаме силата да положим всички врагове под нозете си в този свят и знание да триумфираме над всички зли духове в идния свят, ние сме спасени, както в случая с Исус, Който трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си, а най-последният враг е смъртта (вж. 1 яните 15:25–26).

Вероятно тук има принципи, над които малцина са мислили. Никой не може да има такова спасение, освен чрез скиния (смъртно тяло).

Сега, в този свят човечеството е естествено егоистично, амбициозно и се стреми към превъзходство един над друг; при все това някои желаят да изграждат както другите, така и себе си. Също така в другия свят има различни духове. Някои се стремят да превъзхождат другите. И такъв бил случаят с Луцифер, когато бил низвергнат. Той се стремял към неща, които били непозволени. Затова той бил пратен долу и е казано, че повлякъл мнозина със себе си; и големината на наказанието му, че той няма да има скиния. Това е неговото наказание” ¹⁴ .

Бог ни е дай морална свобода на избор и силата да избираме добро вместо зло.

„Ако хората ще добият спасение, те би трябвало, преди да напуснат този свят, да бъдат подвластни на известни правила и принципи, определени в един неизменен закон отпреди сътворението на света… Организацията на духовния и небесния светове и на духовните и небесни същества била в съответствие с най-съвършения ред и хармония: техните граници и ограничения били неотменимо определени и доброволно приети от тях в небесното им състояние, и били приети на земята от първите ни прародители. Оттук важността всички хора на земята, очакващи вечен живот, да прегърнат и приемат принципите на вечна истина” ¹⁵ .

„Всички хора имат право на своята свобода на избор, защото Бог е заповядал така. Той е направил хората морално свободни и им е дал сила да избират добро или зло, да търсят онова, що е добро, като следват пътеките на светостта в този живот, което носи мир на ума и радост в Светия Дух тук и пълнота на радост и щастие до Неговата дясна страна в отвъдното; или да следват посока на нечестие, вървейки в грях и непокорство против Бог, донасяйки по този начин осъждане на душите си в този свят и вечна загуба в идния” ¹⁶ .

„Сатана не може да ни изкуши със своите съблазни, освен ако ние в сърцата си не сме узрели и съгласни. Нашата природа е такава, че можем да устояваме на дявола; ако не бяхме така устроени, не бихме били свободни да действаме” ¹⁷ .

„Дяволът има власт над нас само ако ние му позволим; в момента, в който се противопоставим на каквото и да е, идещо от Бог, минаваме във властта на дявола” ¹⁸ .

На 16 май 1841 г. Пророкът се обръща към светиите: „Президент Джозеф Смит… отбелязва, че общо взето Сатана е обвиняван за всички злини, които вършим, но ако той е причината за всичкото ни нечестие, хората няма да могат да бъдат осъждани. Дяволът не би могъл да застави човечеството да върши зло; всичко е доброволно. Онези, които се съпротивляват на Духа Божий, ще са уязвими да бъдат въвлечени в изкушение и сетне общуването с небето ще бъде оттеглено от тези, които откажат да бъдат сторени участници в такава велика слава. Бог не би използвал никакви принудителни мерки, не би могъл и дяволът; и подобни идеи, както биват приемани от мнозина (по тези теми), са абсурдни” ¹⁹ .

Илайза Р. Сноу пише: „(Джозеф Смит) казва, че не го е грижа колко бързо се движим по пътя на добродетелта. Устоявайте на злото и няма опасност; Бог, хора и ангели не ще осъдят онези, които устояват на всичко, що е нечестие, няма да могат и дяволите; дяволът би се опитвал да победи невинна душа, която устоява на всичко, що е зло, със същия успех, както и да се опита да свали Иехова от престола” ²⁰ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Кои са някои от конкретните истини за плана на спасение и целите на живота, които знаем благодарение на откровенията на Пророка Джозеф Смит? Как тези истини са ви помагали?
Джозеф Смит учи, че планът на спасение е „един въпрос, който трябва да изучаваме повече от всеки друг” (стр. 224) и „трябва привлича нашето най-стриктно внимание” (стр. 222). По какви начини можем да изучаваме плана на спасение? Като вършим всекидневните си дейности, какво можем да правим, за да отделяме най-стриктно внимание на плана на спасение? Кои са някои от начините, по които можем да преподаваме плана на околните?
Преговорете ученията на Джозеф Смит за Съвета в небесата и за вечното ни естество (стр. 222–224). Как знанието на тези учения би могло да бъде благословия за вас в живота ви на земята?
Пророкът Джозеф Смит свидетелства, „Всички умове и духове, които Бог някога е изпратил на света, се поддават на растеж” (стр. 223). Какво мислите, че значи това? Как тази истина може да повлияе на начина, по който посрещате предизвикателствата? Или начина, по който се чувствате във връзка със собственото ви достойнство и способности? Или начина, по който се отнасяме с другите хора?
Прочетете абзаца, който почва стр. 224. Помислете за благословиите, които получаваме, като отделяме „внимание и усърдие… на светлината, предавана от небесата на съответния разум”.
Преговорете ученията на Джозеф Смит за важността на това да имаме физическо тяло (стр. 224–225). Как това знание може да повлияе на начина, по който се грижим за телата си?
Прочетете последния абзац на стр. 225 и първия абзац на стр. 226. Помислете какво означават за вас тези учения, като упражнявате свободния си избор. Кои са някои от конкретните неща, които можем да направим, за да се съпротивляваме на влиянието на дявола?

Свързани с темата стихове: 2 Нефи 2:25; 9:6–12; Алма 34:31–33; У. и З. 76:25–32; 101:78; Авраам 3:22–25