Пазете се от горчивите плодове на вероотстъпничеството

„Във всичките ви изпитания, горести и болести, във всичките ви страдания, тъкмо до смъртта внимавайте да не предадете Бог, … внимавайте да не отстъпите от вярата”.

Из живота на Джозеф Смит

В седмиците преди и след завършването на храма Кърт-лънд през пролетта на 1836 г. светиите изживяват време на хармония и щедро изливане на даровете на Духа. Но Пророкът Джозеф Смит ги предупреждава, че ако не продължат да живеят праведно, радостта и единството им няма да траят. Дениъл Тейлър казва за това време: „Всички чувстваха, че са получили предусещане за небесата. Наистина, имаше няколко седмици, през които не бяхме изкушавани от дявола, чудехме се дали не е започнало Хилядолетието. На (събрание на братята от свещеничеството) Пророкът Джозеф се обърна към нас. Редом с други неща той каза: „Братя, за известно време Сатана не е имал сила да ви изкушава. Някои си мислят, че повече няма да има изкушения. Но ще се случи обратното; и ако не се доближавате до Господа, вие ще бъдете победени и ще отстъпите от вярата” ¹ .

По-късно през годината сред някои от къртлъндските све-тии нараства дух на отстъпничество. Някои членове стават горди, алчни и непокорни на заповедите. Някои обвиняват ръководителите на Църквата за икономическите проблеми, причинени от провала на една финансова институция в Кърт-лънд, основана от членовете. Това се случва през същата 1837 г., когато из САЩ преминава банкова паника, утежняваща икономическите проблеми на светиите. Между 200 и 300 членове отпадат от Църквата в Къртлънд, присъединявайки се понякога към противниците й да тормозят и дори физически да заплашват светиите. Някои отстъпници открито призовават Пророкът да бъде свален и се опитват да сложат на негово място свои хора. Сестра Илайза Р. Сноу си спомня: „Мнозина, които бяха смирени и верни в изпълнението на всяко задължение – готови да дойдат при всеки призив на свещеничеството – бяха станали високомерни в своя дух и издигнати в гордостта на сърцата си. Докато светиите попиваха от любовта и духа на света, Духът Господен се оттегли от сърцата им” ² .

През май 1837 г. Пророкът оплаква ситуацията в Църквата: „Изглеждаше сякаш всички сили на земята и пъкъла са се обединили по специален начин, за да отхвърлят Църквата едновременно… Враговете отвън и отстъпниците сред нас, се обединиха в своите планове, … и мнозина станаха зле настроени към мен, сякаш аз бях единствената причина за самите злини, срещу които най-енергично се борех” ³ .

Въпреки тези предизвикателства мнозинството от ръководителите и членовете на Църквата остават верни. Бригъм Йънг, член на Кворума на дванадесетте апостоли през този несигурен период, си спомня една среща, на която някои членове на Църквата обсъждали как да свалят от длъжност Пророка Джозеф: „Станах и по ясен и енергичен начин им казах, че Джозеф е Пророк, че знам това и че те могат да го ругаят и клеветят колкото искат, (но) не могат да унищожат назначаването на Божия Пророк; могат да унищожат само собствената си власт, да отрежат нишката, която ги свърза с Пророка и Бог и сами да затънат в пъкъла. Мнозина бяха крайно разгневени от решителното ми противопоставяне на мерките им …

Събранието се разтури, без отстъпниците да могат да се обединят около какви да е мерки за противопоставяне. Това бе една криза, когато земята и пъкъла сякаш се обединиха да свалят Пророка и Божията Църква. Колената на мнозина от най-силните мъже в Църквата омекнаха. По време на тази обсада на мрака аз стоях близо до Джозеф и с всичката мъдрост и сила, които Бог ми бе дал, действах с всички сили да подкрепя Божия служител и да обединя кворумите на Църквата” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

Загубата на доверие в ръководителите на Църквата, критиката към тях и пренебрегването на кое да е задължение, искано от Бог, водят до вероотстъпничество.

„Ще ви дам един от ключовете на тайнствата в царството. Това е един неизменен принцип, който е съществувал с Бог от вечността: ако човек се изправя да критикува другите, като търси недостатъци в Църквата, казвайки, че те са извън пътя, докато той сам е праведен – знайте със сигурност, че този човек е поел право към вероотстъпничеството; и ако не се покае, ще стане отстъпник, така както Бог е жив” ⁵ .

Докато служи като съветник на президент Бригъм Йънг, Ибър Ч. Кимбъл съобщава: „Ще ви дам един ключ, който брат Джозеф Смит обичаше да дава в Наву. Той казваше, че първата крачка към вероотстъпничеството е загуба на доверие в ръководителите на тази Църква и царство и че където и да разпознаете този дух, можете да знаете, че носещият го е на пътя към отстъпничеството” ⁶ .

Докато служи в Кворума на Дванадесетте, Уилфърд Ууд-ръф казва: „Брат Джозеф обичаше да ни дава следния мъдър съвет: „В момента, в който си позволите да сложите настрана кое да е задължение, което Бог ви призовава да изпълните, да задоволите собствените си желания, в момента, в който си позволите да сте небрежни, вие полагате основа за отстъпни-чество. Бъдете внимателни; разберете, че сте призовани на работа и когато Бог иска от вас да свършите тази работа, свършете я”. Друго нещо, което казваше: „Във всичките ви изпитания, горести и болести, във всичките ви страдания, тъкмо до смъртта внимавайте да не предадете Бог, да не предадете свещеничеството, внимавайте да не отстъпите от вярата” ⁷ .

Уилфърд Уудръф казва също: „Помня как брат Джозеф Смит посети мен, брат (Джон) Тейлър, брат Бригъм Йънг и още няколко други мисионери, малко преди да заминем на нашата мисия в Англия. Много от нас бяха болни и измъчени. В същото време чувствахме, че трябва да заминем. Пророкът ни благослови, също съпругите и семействата ни… Той ни преподаде някои много важни принципи, част от които споменавам тук. Брат Тейлър, аз, Джордж А. Смит, Джон Е. Пейдж и други бяха призовани да попълнят местата на онези (апостоли), които отпаднаха. Брат Джозеф изложи пред нас причината онези мъже да се отвърнат от Божиите заповеди. Той се надяваше да се научим на мъдрост от онова, което видим и чуем и да сме в състояние да разпознаваме духовете на другите хора, без да бъдем заставяни да се учим от нерадостен опит.

После той отбеляза, че всеки човек, всеки старейшина в Църквата и царството, който следва курс, при който би пренебрегнал или с други думи отказал да се подчини на кой да е знаен закон или заповед, или задължение – когато човек стори това, пренебрегне кое да е поискано от Бог задължение в посещаване на събрания, изпълнение на мисии или подчинение на съвет, той полага основа, която ще го отведе към отстъпничество и тази била причината онези мъже да отпаднат. Те злоупотребили със свещеничеството, запечатано върху главите им. Пренебрегнали задължението да увеличават призованията си като апостоли, като старейшини. Използвали това свещеничество, за да се опитат да преследват собствени интереси и да вършат някаква друга работа покрай това да изграждат царството Божие” ⁸ .

През 1840 г. една малка организирана група членове на Църквата продължава да живее в Къртлънд, Охайо, макар повечето светии да са се събрали в Наву, Илинойс. В отговор на вестта, че един член на Църквата в Къртлънд се опитва да разруши доверието на светиите в Първото Президентство и други ръководители, Пророкът пише до един от водачите на Църквата в Къртлънд: „За да се ръководят в праведност делата на царството, е изключително важно в сърцата на всички братя да има съвършена хармония, добро чувство, разбиране и доверие; всичките им действия да се характеризират с истинско милосърдие и любов един към друг. Ако съществува какво да е немилосърдно чувство, как-вато и да е липса на доверие, гордостта, надменността и завистта ще се проявят скоро; неизбежно ще преобладава объркването и ръководителите на Църквата ще бъдат считани за нищо …

Ако светиите в Къртлънд ме считат недостоен за молитвите им, когато са събрани заедно и пропускат да ме подкрепят пред престола на небесната милост, за мен това е силно и убедително доказателство, че те нямат Духа Божий. Ако откровенията, които сме получили, са верни, кой трябва да води тези хора? Ако ключовете на царството са били дадени в моите ръце, кой ще отваря неговите тайнства?

Докато моите братя стоят до мен и ме насърчават, мога да се боря с предразсъдъците на света и да понасям оскърбленията и малтретиранията с радост; но когато братята ми се дистанцират, когато започват да отпадат и се стараят да забавят напредъка и делата ми, тогава изпитвам печал, но съм не по-малко решен да продължавам своята задача, бидейки уверен, че макар моите приятели на земята могат да отпаднат и дори да се обърнат против мен, все пак моят Небесен Отец победоносно ще ме подкрепи.

Надявам се обаче, че дори в Къртлънд има някои, които не изкарват човека виновен заради една дума (вж. Исаия 29:21), а са склонни да излязат напред в защита на праведността и истината и да се грижат за всяко възложено им задължение, и които ще имат мъдрост да ги води срещу всяко движение или влияние, разчетено да внесе объркване и раздор в лагера на Израил, и които различават духа на истината и духа на грешката.

Би било приятно за ума ми да видя светиите от Къртлънд да процъфтяват, но мисля, че времето още не е дошло; и уверявам ви, никога няма да дойде, докато не бъде установен различен ред на нещата и не бъде проявен различен дух. Когато доверието бъде възстановено, гордостта отпадне и всеки амбициозен ум бъде облечен със смирение като с дреха, и егоизмът отстъпи на щедростта и милосърдието, и се вижда единна решимост за живот съгласно всяко слово, което излиза от устата на Господ, тогава и не по-рано може да преобладава мир, ред и любов.

Именно в резултат на амбициозните хора Къртлънд бе напуснат. Колко често вашият смирен служител е бивал обект на завист в своя сан от такива личности, които се стараят да се издигнат на власт за негова сметка и, виждайки, че това е невъзможно, прибягват до гнусни клевети, оскърбления и други средства, за да постигнат неговото сваляне. Тези личности винаги са били първите, които се провикват срещу Първото Президентство и оповестяват техните грешки и слабости по четирите ветрища” ⁹ .

Онези, които отстъпват от вярата, губят Духа Божий, нарушават заветите си и често преследват членовете на Църквата.

„Макар и да изглежда странно на пръв поглед, не по-малко вярно е, че въпреки всяко обявено намерение да живеят благочестиво отстъпниците, след като се отвърнат от Христовата вяра, освен ако бързо не се покаят, рано или късно падат в капаните на нечестивия и биват изоставени от Духа Божий да проявяват своето нечестие в очите на множествата. Верните получават най-жестоките гонения от вероотстъпници. Юда бил порицан и незабавно предал своя Господ в ръцете на враговете Му, защото Сатана се вселил в него.

Има висш разум, даден всеки, който се подчинява на Евангелието с цялостно намерение в сърцето, който разум, ако бъде прегрешено срещу него, оставя отстъпника гол и лишен от Духа Божий, и този наистина скоро ще бъде прокълнат и краят му ще е да бъде изгорен. Щом онази светлина, която е била в тях някога, бъде отнета, те стават толкова помрачени, колкото по-рано са били озарени и после, не е никак чудно, ако цялата им сила се насочи срещу истината и те, подобно на Юда, започват да се стремят към унищожението на онези, които са били най-големите им благодетели.

Какъв по-близък приятел имал Юда на земята или на небето от Спасителя? И първата му цел била да Го унищожи. Кой измежду всички светии на тези последни дни може да се счита тъй достоен, колкото нашия Господ? Кой е тъй съвършен? Кой е тъй чист? Кой е тъй свят като Него? Могат ли да бъдат намерени такива? Той никога не е престъпил или нарушил заповед или небесен закон, в устата Му никога не е имало лъжа, нито измама в сърцето Му. При все това един човек, който ял с Него и често пиел от същата чаша, бил първия, който вдигнал пета против Него. Къде има някой като Христос? Той не може да бъде открит на земята. Защо тогава Неговите последователи трябва да се оплакват, ако биват гонени от онези, които някога са наричали братя и са смятали, че са в най-близки отношения във вечния завет?

Какъв е източникът принципът, който винаги е бил проявяван от отстъпилите от истинската Църква да преследват с двойно усърдие и да се стремят с двойно постоянство да унищожат онези, които някога са заявявали, че обичат, с които са общували и са сключили завет да се стремят с всички сили в праведност да получат покоя на Бог? Вероятно нашите братя ще кажат, че е същият, който кара Сатана да се стреми да повали царството Божие, понеже сам той е нечестив, а царството Божие – свято” ¹⁰ .

„Винаги, във всяка епоха на Църквата е имало такива, които са били против принципа на добродетелта, които са обичали придобивките на този свят, следвали са принципа на непра-ведността и са били врагове на истината… Онези, които са били заедно с нас и са правили най-големите признания на приятелство, често са бивали най-големите ни неприятели и най-непоколебими зложелатели; ако спрат да бъдат харесвани, ако бъде засегнат техен интерес или достойнство, или бъдат разкрити в тяхното беззаконие, те винаги са първите, които вдигат ръка за гонение, за клевета (предявяване на лъжливи обвинения) и очерняне на техните братя и се стремят към провал и унищожение на техните приятели” ¹¹ .

„Мормонските” ренегати-отстъпници обикалят света и разпространяват различни гнусни и клеветнически сведения за нас, надявайки се така да спечелят приятелството на света, защото те знаят, че не сме от света и че светът ни мрази; затова те (от света) използват тези хора (отстъпниците) като оръдия и чрез тях се опитват да ни нанесат всякакви възможни вреди, и след това ги мразят още повече от нас, защото ги намират за низки предатели и подлизурковци (ласкатели)” ¹² .

Уилфърд Уудръф съобщава: „Присъствах на (едно) събрание в храма (Къртлънд) на (19 февруари 1837 г.) Президент Джозеф Смит отсъстваше по църковни дела, но не и наполовина тъй дълго както Моисей бил на планината далеч от Израил (вж. Изход 32:1–8); при все това много от хората в Къртлънд, макар и да не си направиха телец за поклонение както израилтяните, отвърнаха сърцата си от Господ и от служителя Му Джозеф и бяха въвлечени в спекулации и се поддадоха на лъжливи духове, докато умовете им бяха помрачени; и мнозина се противопоставиха на Джозеф Смит, и някои искаха да назначат Дейвид Уитмър да води Църквата вместо него. Сред този облак от мрачни духове Джозеф се върна в Къртлънд и същата сутрин се качи на подиума да се обърне към нас. Той изглеждаше доста подтиснат, но скоро Духът Божий слезе върху него и той се обърна към събранието с голяма яснота за около три часа, и накара враговете си да замлъкнат.

Когато стана, той каза, „Аз все още съм президента, пророка, гледача, откровителя и водача на Църквата на Исус Христос. Бог, а не човек ме назначи и постави на този пост, и никой човек или група хора нямат власт да ме отстрани или да назначи друг на мое място, и онези, които са се заели с това, ако не се покаят бързо, ще изгорят пръстите си и ще идат в пъкъла”. Той остро упрекна хората за техните грехове, тъмнина и неверие; силата Божия слезе върху него и той даде свидетелство, че нещата, които говори, са истина” ¹³ .

Уилфърд Уудръф съобщава: „Президент Смит говори следобед (на 9 април 1837 г.) и каза в името на Господа, че възмездията Божии ще дойдат върху онези хора, които са твърдели, че са негови приятели и приятели на човешкия род в изграждането на Къртлънд, един кол на Сион, но са се оказали предатели спрямо него и интересите на царството Божие и са дали сила в ръцете на нашите врагове срещу нас; те са угнетявали бедните светии и са им донесли беди, и са станали нарушители на заветите си, за което ще изпитат гнева Божий” ¹⁴ .

Дениъл Тейлър си спомня: „Скоро след пристигането на Пророка в Комърс (по-късно Наву) от затвора Мисури брат Айзък Бехунин и аз направихме посещение в неговото жилище. Тема за разговор бяха гоненията срещу него. Той повтори множество лъжливи, нелогични и противоречиви заявления, направени от отстъпници, уплашени членове на Църквата и външни хора. Каза ни също как повечето от овластените лица, които с удоволствие биха отнели живота му, когато бил арестуван, се обърнали на негова страна, след като го опознали. Той хвърли бремето на вината върху лъжливите братя …

Когато Пророкът приключи разказа си как е бил третиран, брат Бехунин отбеляза: „Ако някога напусна тази Църква, не бих постъпил като тези мъже: бих отишъл в някое усамотено място, където за мормонството никога не е чувано, бих се заселил и никой никога не би научил, че зная за него”.

Великият гледач незабавно отвърна: „Братко Бехунин, ти не знаеш какво би направил. Несъмнено тези мъже някога са мислели като тебе. Преди да се присъединиш към тази Църква, си бил на неутрална земя. Когато ви е било проповядвано Евангелието, пред вас са били положени доброто и злото. Могли сте да избирате едното или другото. Двама диаметрално различни господари са ви канили да им служите. Когато сте се присъединили към тази Църква, вие сте постъпили да служите на Бог. Като сте сторили това, сте напуснали неутралната земя и повече не можете да се върнете обратно на нея. Ако изоставите Господаря, при Когото сте постъпили да служите, това ще бъде по подстрекателство на Злия и ще следвате неговите указания, и ще бъдете негови слуги”. ¹⁵

Ако следваме пророците и апостолите и откровенията на Църквата, няма да бъдем поведени в грешна посока.

Орсън Хайд, член на Кворума на дванадесетте апостоли, съобщава: „Джозеф Пророкът … каза, „Братя, помнете, че повечето от тези хора никога няма да тръгнат в грешна посока; и докато вървите с това мнозинство, със сигурност ще влезете в селестиалното царство”. ¹⁶

Уйлям Г. Нелсън съобщава: „Чувал съм Пророка да говори пред публика много пъти. На едно събрание го чух да казва: „Ще ви дам един ключ, който никога не ръждясва – ако бъдете с мнозинството на Дванадесетте апостоли и архивите на Църквата, вие никога няма да бъдете поведени в грешна посока”. Историята на Църквата доказа, че това е вярно” ¹⁷ .

Езра Т. Кларк си спомня: „Чух Пророка Джозеф да казва, че ще даде на светиите ключ, чрез който никога няма да бъдат подведени или измамени, и това било: Господ никога не ще допусне мнозинството от тези люде да бъдат подве дени или измамени от шарлатани, нито ще позволи архивите на тази Църква да попаднат в ръцете на неприятеля” ¹⁸ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа на стр. 337–339. Защо мислите, че хората могат да се отвърнат от праведността към вероот-стъпничеството за толкова кратко време? Кои са някои от влиянията, които карат хората да отстъпват от вярата днес? Какво можем да направим, за да се пазим от тези влияния?
Кои са някои от опасностите в това да загубим доверие в нашите църковни ръководители и да ги критикуваме? (За някои примери вж. стр. 339–342). Какво можем да направим, за да поддържаме чувство на уважение и признателност към нашите ръководители? Как родителите могат да насърчават децата си да уважават ръководителите на Църквата?
Пророкът учи, „В момента, в който си позволите да сложите настрана кое да е задължение, което Бог ви призовава да изпълните, да задоволите собствените си желания … лагате основа за отстъпничество” (стр. 339). Какво означава за вас това заявление?
Прочетете историята, разказана от Дениъл Тейлър (стр. 345). Защо мислите, че онези, които са отстъпили от Църквата, често тъй силно се борят против нея? (За някои примери вж. стр. 342–345). Как мислите, че трябва да отговаряме на думите и действията на такива хора?
Прочетете последните три абзаца на главата (стр. 347). Защо за нас е важно да разберем и използваме този „ключ”, даден от Джозеф Смит?

Свързани с темата стихове: 1 Нефи 8:10–33; Еламан 3:33–35; У. и З. 82:3, 21; 121:11–22