Силата на прошката

„Хайде, скъпи братко, тъй като войната е отминала, Защото приятелите в началото са приятели завинаги”.

Из живота на Джозеф Смит

През лятото на 1839 г. Пророкът дава на мястото в Илинойс, където светиите се събират на брега на р. Мисисипи, името Наву. Името произхожда от иврит и значи „красиво положение или място, и носи в себе си също идеята за покой” ¹ . Под ръководството на Пророка светиите започват да превръщат селището Комърс в красив град. Първо заменят своите хижи и шатри с пограничните къщи от трупи, после започват да се появяват известен брой къщи ог греди и солидни тухлени къщи. Те садят овощни и декоративни дървета, лозя и храсти, за да разкрасят обширните си парцели земя. В красивия си Наву светиите се надяват да намерят мирно място на спасение, където биха могли да оставят гоненията от Мисури зад гърба си.

В това време на строителство Джозеф Смит има едно изживяване, което показва състрадателния му нрав и готовността да прощава на околните, позволявайки им да оставят зад себе си неправдите от миналото. Дениъл Тайлър разказва изживяването:

„Един мъж, който стоеше високо в Църквата във Фар Уест, Мисури, получи пристъп на изпотяване и треска. Докато тялото, както и умът му били ослабени, недоволстващи личности вгорчили мислите му и го убедили да напусне светиите и да тръгне с тях. Той дал някакво свидетелство срещу Пророка. Докато светиите се установявали в Комърс, той, след като се оправил от болестта си, се преместил от Мисури в Куинси, Илинойс. Там той ходел да цепи дърва за огрев, за да осигури средства да отиде със семейството си в Наву и да (даде) дар на засегнатия Божий човек, ако случайно този последният би му простил и позволил да се завърне в стадото… Смятал, че за него никъде другаде нямало спасение и ако това опрощение му бъдело отказано, всичко щяло да бъде загубено. Той поел с опечалено сърце и унил вид.

Докато (мъжът) бил на път, Господ казал на брат Джозеф, че той идва. Пророкът погледнал през прозореца и го видял да идва по улицата. Веднага щом той завил да отвори портата, Пророкът скочил от креслото си, изтичал и го посрещнал в двора, възклицавайки, „О, братко, толкова се радвам да те видя”! Прегърнал го през врата и двамата плакали като деца.

Достатъчно е да кажа, че бе извършено съответното възстановяване и падналият човек отново влезе в Църквата през вратата, получи пак свещеничеството, ходи на няколко важни мисии, събра се със светиите в Сион и почина в пълна вяра” ² .

Джордж К. Канън, който служил като съветник в Първото Президентство, допълнително свидетелства за опрощаващата природа на Джозеф Смит: „Със своята твърда защита на истината и безкрайна вярност към заповедите Божии Джозеф бе винаги милосърден към слабите и грешните. През лятото на 1835 г. той се трудеше в съветите и събранията в Къртлънд и околността и бе избран да участва в заседанията срещу няколко членове, които трябваше да бъдат проведени заради изказвания, направени срещу президентството на Църквата. Независимо дали му се падаше жребий да пледира в защита на обвинения или да обвинява, макар че сам можеше да е бил засегнат, той действаше с такава деликатност и справедливост, че спечели любовта на всички” ³ .

Ученията на Джозеф Смит

Ние трябва да упражняваме принципа на милост и да прощаваме на нашите братя и сестри.

„Една от най-милите сцени, която може да се случи на земята, когато бъде извършен грях от един човек спрямо друг, е този грях да бъде простен и после, съгласно великия и съвършен пример на Спасителя, да се молим на нашия Отец в Небесата да опрости също (и грешника)” ⁴ .

„Винаги постъпвайте според принципа на милостта и бъдете готови да простите на нашия брат при първия намек за покаяние и искане на прошка; и ако простим на нашия брат и дори на нашия неприятел преди той да се покае и да поиска прошка, нашият Небесен Отец ще бъде еднакво милостив към нас” ⁵ .

„Търпете се и понасяйте един друг, тъкмо както Господ прави с нас. Молете се за неприятелите си в Църквата и не проклинайте враговете си извън нея: на Мене принадлежи отмъщението, казва Господ, Аз ще сторя въздаяние (вж. Римляните 12:19). На всеки ръкоположен член и на всички ние казваме – бъдете милостиви и ще намерите милост. Стремете се да помагате да спасявате души, не да ги унищожавате: защото вие наистина знаете, че „ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (вж. Лука 15:7)”. ⁶

Илайза Р. Сноу съобщава следните думи на Пророка: „(Светиите) следва да бъдат въоръжени с милост независимо от беззаконието около нас. Той каза, че е бил оръдие в изнасяне на беззаконието на светло – при все това бе подтискащо и ужасно, че толкова много хора следваше да се поставят под осъждането на дявола и да идат на погибел. С дълбоко чувство той каза, че това са смъртни ближни, някога сме ги обичали, не трябва ли да ги насърчим да се поправят? Ние не сме им простили (още) седемдесет пъти по седем, както заповядва нашият Спасител (вж. Матея 18:21–22); вероятно не сме им простили дори веднъж. Сега е ден на спасение на такива, ако се покаят и поправят” ⁷ .

„Ако предположим, че Исус Христос и светите ангели не биха ни одобрили поради някакви дреболии, какво би станало с нас? Ние трябва де сме милостиви един към друг и да се издигнем над дреболиите” ⁸ .

Уилард Ричардз, член на Кворума на Дванадесетте, съобщава: „Джозеф отбеляза, че всичко между него и небесата е наред, че не таи вражда към никого и се моли според молитвата на Исус и Неговия пример – „Отче, прости ми прегрешенията, както аз прощавам на онези, които прегрешават срещу мен” (вж. Матея 6:12, 14), затова и аз драговолно прощавам на всички. Ако бихме желали да си осигурим любовта на околнитеи да я развием, ние трябва да ги обичаме, дори нашите врагове, така както обичаме приятелите си” ⁹ .

Прошката възстановява единството на чувствата.

„Наскърбява ме, че няма по-пълно общение; ако един член страда, всички го усещат; чрез единство на чувствата ние добиваме сила пред Бог. Христос казва, че е дошъл да призове грешниците към покаяние, да ги спаси. Христос бил осъден от самодоволните юдеи само защото приел грешниците в Своето общество; взел ги при условие, че се покаят за греховете си… Ако (грешниците) се покайват, ние сме длъжни да ги приемем и с доброта да ги осветим и пречистим от всяка неправедност, чрез нашето влияние, като бдим над тях… Нищо не помага така добре да водим хората към това да изоставят греха, както да ги вземем за ръка и да бдим над тях с деликатност” ¹⁰ .

Пророкът Джозеф Смит пише на група ръководители на Църквата: „Сега, братя, нека ви кажа, че аз съм предразположен да давам и да прощавам, и да търпя и понасям с всичкото дълготърпение и търпение дефектите, безразсъдствата, слабостите и нечестията на моите братя и на целия човешки род; и моето доверие и любов към вас не са намалели, нито отслабнали. И сега, ако трябва да бъдете призовани да изтърпите с нас малко от коя да е от нашите слабости и безразсъдства и следва, заедно с нас, да бъдете упрекнати, не се обиждайте… Когато вие и аз се срещнем очи в очи, очаквам, без ни най-малко съмнение, че всичко между нас ще бъде отлично разбрано и ще преобладава съвършена любов, и че свещеният завет, чрез който сме обвързани заедно, ще заеме най-високото място в сърцата ни” ¹¹ .

На събрание със своите съветници в Първото Президентство и Дванадесетте Пророкът Джозеф Смит казва следното: „Понякога съм говорил прекалено рязко поради подтика на момента, и доколкото съм наранил чувствата ви, братя, моля за вашата прошка, защото ви обичам и ще ви подкрепям с цялото ми сърце и в пълна праведност пред Господ и пред хората; защото бъдете сигурни, братя, аз желая да преградя пороя на всяко противостоене, в щормове и бури, в гръмотевици и светкавици, на суша и море, в пустошта или сред лъжливи братя или шайки, или където Бог в Своето провидение може да ни призове. И съм решен, че нито височина, нито дълбочина, нито княжества или сили, нито сегашното, нито бъдещото, нито кое да било друго създание ще може да ме отлъчи от вас (вж. Римляните 8:38–39).

И сега аз сключвам завет с вас пред Бога, че няма да слушам или вярвам на никакво уронващо честта сведение срещу който и да е от вас, нито ще ви осъждам според чие да е свидетелство под небето, освен ако това свидетелство не е безпогрешно, докато не ви видя очи в очи и не зная с увереност; и аз гласувам неотслабващо доверие във вашата дума, защото вярвам, че сте хора на правдата. И моля същото от вас – когато ви казвам нещо, да гласувате същото доверие в моята дума, защото аз не ще ви кажа, че знам нещо, което не знам” ¹² .

През есента на 1835 г. братът на Пророка, Уйлям, не се съгласява с едно решение, взето от Пророка, вбесява се и започва да се отнася с Пророка с презрение, като насърчава и други хора да правят същото. Това държане огорчава Пророка и той пише следното на Уйлям: „Аз желая, братко Уйлям, ти да се смириш. Драговолно ти прощавам и ти знаеш непоклатимата ми и неизменна предразположеност; знам в Кого уповавам; аз стоя върху канарата; дъждовете не могат, не, те няма да ме повалят. Знаеш, че учението, което проповядвам, е истинно, знаеш, че Бог ме е благословил… Знаеш, че моя дълг е да те съветвам, когато грешиш. Винаги ще си позволявам да правя това, същата привилегия ще имаш и ти. Позволявам си да те съветвам поради исконното ми право; и ти давам тази привилегия, защото мой дълг е да бъда смирен и да получавам упрек или напъствие от мой брат или приятел…

И сега нека Бог има милост над дома на моя баща; нека Бог премахне враждата между мен и теб, и нека всички благословии бъдат възстановени и миналото бъде забравено завинаги. Нека смиреното покаяние ни върне и двамата при тебе, о, Боже, и при Твоята сила и защита, и венец, да се радваме на компанията на татко, мама, Алвин, Хайръм, Софрония, Самюел, Кетрин, Карлос, Луси, светиите и всичките осветени в мир завинаги, е молитвата на твоя брат” ¹³ .

На 1 януари 1836 г. Пророкът казва следното относно усилията си да реши тази трудност в семейството му: „Въпреки благодарността, която изпълва сърцето ми, поглеждайки назад към изминалата година, и многобройните благословии, които увенчаха главите ни, сърцето ме боли вътре в мен поради трудността, която съществува в семейството на баща ми… Аз от своя страна съм решен да направя всичко възможно за изглаждане и уреждане по дружески начин на всички сегашни семейни трудности, та предстоящата година и години, били те малко или много, да бъдат прекарани в праведност пред Бога…

Братята ми Уйлям и Хайръм и чичо Джон Смит дойдоха у дома ми и ние се усамотихме в една стая, придружени от татко и старейшина Мартин Харис. После татко Смит започна разговора с молитва, след което се изказа по въпроса по много прочувствен и мил начин, тъкмо с всичката симпатия на баща, чиито чувства са били дълбоко наранени относно трудността, съществуваща в семейството му; и докато той се обръщаше към нас, Духът Божий се установи върху нас с могъща сила и сърцата ни бяха смекчени. Брат Уйлям направи смирено признание и помоли моята прошка за оскърблението, което ми бе отправил. А там, където бях постъпил зле, аз също поисках неговата прошка.

И духът на признанието и прошката бе споделен сред всички нас, и сключихме завет един с друг пред очите на Бог и светите ангели и братята, да се стремим оттам насетне да се изграждаме в праведност един друг във всички неща и да не слушаме нечестивите сведения един за друг, но като истински братя да се обръщаме един към друг в болките си в дух на кротост и да се помиряваме, и така да спомагаме за нашето щастие и щастието на семейството, и, казано накратко, за добруването на всички. После вътре бяха поканени моята съпруга, майка ми и моят писар и ние повторихме пред тях завета, който бяхме сключили; и докато в гърдите ни набъбваше благодарност, от очите ни потекоха сълзи. После аз бях помолен да привърша разговора, което направих с молитва, и той наистина бе ликуване и време на радост” ¹⁴ .

Като показваме дълготърпение, търпение и милост на покайващите се, можем да им помогнем да ги доведем в „свободата на скъпите Божии чеда”.

В края на 1838 г. Уйлям У. Фелпс, който е доверен член на Църквата, е сред онези, които дават лъжливо свидетелство срещу Пророка и други ръководители на Църквата, което води до затварянето на последните в Мисури. През юни 1840 г. брат Фелпс пише на Джозеф Смит, молейки за прошка. Порокът Джозеф отговаря: „Трябва да кажа, че се старая с необичайни чувства да ви напиша няколко реда в отговор на вашето писмо от 29-ти (миналия месец); в същото време се радвам на дадената ми привилегия.

Вие можете в някаква степен да си давате сметка какви са чувствата ми, както и тези на старейшина Ригдън и на брат Хайръм, когато четем писмото ви – наистина сърцата ни бяха смекчени от нежност и състрадание, когато разбрахме за вашето решение, и пр. Мога да ви уверя, че съм склонен да действам по вашия случай по начин, който ще получи одобрението на Иехова (Чиито служител съм) и съответства на принципите на истината и праведността, които са били дадени чрез откровение; и доколкото дълготърпението, търпението и милостта винаги са характериризирали отношението на нашия Небесен Отец към смирените и каещите се, съм склонен да взема за образец примера, да ползвам същите принципи и правейки това, да бъда спасител на своите ближни.

Вярно е, че ние сме пострадали много вследствие на вашето поведение – чашата с горчивина, която вече е достатъчно пълна за смъртните да я изпият, наистина беше препълнена, когато вие се обърнахте против нас, човек, с когото често заедно се бяхме съветвали и бяхме се радвали на много освежителни времена от Господа – „ако беше неприятел, тогава бихме претърпели” (вж. Псалми 55:12–14). „В деня, когато ти стоеше настрана, в деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, и чужденци влязоха в портите му, и хвърлиха жребие за (Фар Уест), тогава и ти беше като един от тях. Обаче недей гледа злорадо в деня на брата си, в деня, в който той стана странник, и да не говориш надменно в деня на бедствието им” (вж. Авдия 1:11–12).

Обаче, чашата бе изпита, волята на нашия Отец бе изпълнена и ние сме още живи, за което благодарим на Господ. И бидейки избавени от ръцете на нечестиви хора по милостта на нашия Бог, ние казваме, ваша привилегия е да бъдете избавен от силите на противника, да бъдете доведен в свободата на скъпите Божии чеда и отново да заемете мястото си сред светиите на Всевишния, и чрез усърдие, смирение и любов нелицемерна да се представите на нашия Бог и вашия Бог и на Църквата на Исус Христос.

Като считам вашето признание за действително и вашето покаяние за искрено, аз ще бъда щастлив още веднъж да ви подам дясната ръка на приятелството и ще се радвам за завръщането на блудния син.

Вашето писмо беше прочетено на светиите миналата неделя и беше прието тяхното мнение, когато беше единодушно решено, че У. У. Фелпс следва да бъде приет в общение.

„Хайде, скъпи братко, тъй като войната е отминала,

Защото приятелите в началото са приятели завинаги”. ¹⁵

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Тази глава включва няколко разказа как Джозеф Смит прощава на другите. Преговорете тези разкази на стр. 417–419, 420–421 и 421–426. По какви начини тези истории помагат на човек, който изпитва трудности да прости на някой друг?
Какви благословии идват в живота ни, когато прощаваме на онези, които са ни обидили? Защо понякога ни е трудно да простим на другите? Какво можем да направим, за да развием дух, който прощава повече?
Стр. 421 съдържа кратки, мъдри изявления да прощаваме на околните. Например: „Търпете се и понасяйте един друг, тъкмо както Господ прави с нас”. „Бъдете милостиви и ще намерите милост”. „Стремете се да помагате да спасявате души, не да ги унищожавате”. „Ние трябва де сме милостиви един към друг и да се издигнем над дреболиите”. Какво научавате от всяко едно от тези изявления?
В абзаца, който почва в края на стр. 421, преговорете думите на Пророка Джозеф Смит за ефекта от добротата и деликатността. Защо мислите, че този съвет е верен? Проявявали ли са се тези принципи във вашия живот?
Преговорете абзаца, който почва в края на стр. 421. Какви проблеми можем да избегнем, като следваме този съвет? Защо този съвет понякога е труден за следване? Как можем да преодолеем изкушението да вярваме на отрицателните сведения за другите?
В усилията си да прости на другите Пророкът говори за желянието си да „взема за образец примера” на Небесния Отец (стр. 425) и да живее „съгласно великия и съвършен пример на Спасителя” (стр. 420). Като се стремим да следваме примера на Небесния Отец и Исус Христос, кои са някои черти на характера, които да се стремим да развиваме?

Свързани с темата стихове: Псалми 86:5; Матея 18:21–35; 1 Нефи 7:16–21; Мосия 26:29–31; У. и З. 64:9–11