Стойте непоколебими през житейските бури

„Стойте непоколебими, вие, Божии светии, дръжте се още малко и житейските бури ще отминат и вие ще бъдете възнаградени от онзи Бог, на Когото служите”.

Из живота на Джозеф Смит

B нощта на 24 март 1832 г. Джозеф Смит остава до късно, грижейки се за 11-месечния си син Джозеф, който бил болен от дребна шарка. По онова време сем. Смит живее в дома на Джон Джонсън в Хайръм, Охайо. Пророкът накрая тъкмо е легнал върху ниско легло на колелца, когато шайка от десетина мъже, пили уиски, нахлува в дома. Пророкът по-късно описва събитията от онази ужасна нощ:

„Шайката разби вратата и заобиколи в миг леглото, и… първото нещо, за което си дадох сметка, бе че ме влачеха през вратата в ръцете на една разярена шайка. Борех се отчаяно да се освободя, докато ме изнасяха, но успях само да освободя единия си крак, с който ритнах един от мъжете и той падна на входните стъпала. Незабавно бях отново надвит; и те се кълняха… че ще ме убият, ако не стоя мирен, което ме накара да утихна…

После те ме стиснаха за гърлото и ме държаха така, докато загубих съзнание. Когато се свестих, докато ме влачеха с тях, на около 150 м от къщата, видях старейшина Ригдън проснат на земята, където го бяха довлекли за петите. Предположих, че той е мъртъв. Започнах да им се моля, казвайки, „Надявам се, че ще имате милост и ще пощадите живота ми”. На което те отвърнаха, „… Моли за помощ твоя Бог, от нас милост не чакай”.

След кратко обсъждане шайката „реши да не ме убива”, разказва Пророкът, „а хубаво да ме набият, да раздерат ризата и гащите ми и да ме оставят гол… Те изтичаха обратно и донесоха ведро с катран, когато един възкликна, кълнейки, „Да му намажем устата с катран”; и те се опитаха да пъхнат бъркалката за катран в устата ми; въртях си главата насам-натам, тъй че не можаха; и те закрещяха, „… Дръж си главата неподвижна да ти дадем малко катран”. После се опитаха да пъхнат в устата ми едно шишенце и го счупиха в зъбите ми. Всичките ми дрехи бяха съдрани от мен с изключение на яката на ризата ми; един от мъжете се хвърли върху ми и ме дереше с нокти като дива котка…

После те ме оставиха и аз опитах да се изправя, но отново паднах; изчистих катрана от устата си, та можех да дишам по-свободно и след известно време започнах да се съвземам, и се изправих, при което видях две светлини. Упътих се към едната от тях и открих, че това е къщата на татко Джонсън. Като стигнах до вратата,… катранът ме е сторил да изглеждам като покрит с кръв и когато съпругата ми ме видяла, помислила, че съм премазан от бой и припаднала…

Приятелите ми прекараха нощта да стържат и махат катрана и да чистят и къпят тялото ми; така на сутринта бях готов отново да бъда облечен”.

Дори след това изпитание Пророкът остава непоколебим в изпълнение на отговорностите си пред Господ. Следващият ден бил неделя. „Хората дойдоха на събрание в обичайния час за богослужение”, пише Пророкът, „и сред тях дойдоха също шайкаджиите… С изранена и обезобразена плът аз проповядвах на конгрегацията както обикновено, а следобеда на същия ден кръстих трима души”¹ Джозеф, синът на Ема и Джозеф, умира 5 дни след нападението на шайката в резултат на излагането на студения нощен въздух, докато боледува от шарка.

Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата, казва: „Господ казал на Джозеф, че ще го изпита дали ще остане в завета Му или не, тъкмо до смърт. Той го изпитал; и макар (Джозеф) да трябвало да се сражава срещу целия свят и да противостои на предателствата на лъжливи приятели, макар целия негов живот да бил арена на трудности, безпокойство и грижа, във всичките несгоди, хвърляния в затвора, гонения от шайки и жестокости, през които преминал, той бил винаги верен на своя Бог”².

Ученията на Джозеф Смит

Онези, които следват Исус Христос, ще бъдат изпитвани и трябва да докажат, че са верни на Бог.

„Няма сигурност освен в ръцете на Иехова. Никой друг не може да избавя, а Той не ще ни избави, освен ако не се докажем верни Нему и в най-жестокото страдание. Защото този, чиито дрехи ще бъдат изпрани в кръвта на Агнето, трябва да изстрада с вяра голямо страдание (вж. Откровението 7:13–14), тъкмо най-голямата от всички скърби”³.

„Съдбите на всички хора са в ръцете на един справедлив Бог и Той не ще стори несправедливост на никого; и следното нещо е сигурно, че онези, които искат да живеят благочестиво в Христа, ще бъдат гонени (вж. 2 Тимотея 3:12); и преди дрехите им да бъдат избелени в кръвта на Агнето, според Иоан Откровителят трябва да се очаква те да минат през голяма скръб (вж. Откровението 7:13–14)”⁴.

„Хората трябва да страдат, та да могат да дойдат на хълма Сион и да бъдат въздигнати в небесата”⁵.

Докато страда много по време на задържането си в затвора Либърти през зимата на 1838–1839 г., Джозеф Смит пише до членовете на Църквата: „Обични братя, казваме ви, че доколкото Бог е казал, че Той ще изпита людете и ще ги очисти като злато (вж. Малахия 3:3), сега ние мислим, че това е времето, когато Той е избрал Своето собствено тежко изпитание, в което ние сме изпитвани; и мислим, че ако преминем през него в някаква степен на безопасност и опазим вярата, това ще бъде знак за това поколение, напълно достатъчен да ги остави без оправдание; мислим също, че това ще бъде изпитание за вярата ни, равностойно на онова на Авраам и че древните няма да има за какво да се хвалят пред нас в съдния ден, че са преминали през по-тежки изпитания, защото ще можем да сложим на везните същата тежест като тях”⁶.

„Изпитанията само ще ни дадат знанието, нужно да разберем мисленето на древните. Лично аз считам, че никога не бих се чувствал като сега, ако не бях изстрадал несправедливостите, които изстрадах. Всички неща ще съдействат за добро на тия, които любят Бога (вж. Римляните 8:28)”⁷.

Джон Тейлър, трети президент на Църквата, казва: „Чух Пророка Джозеф да казва, говорейки веднъж на Дванадесетте: “Ще трябва да преминете през всякакви изпитания. И е толкова необходимо за вас да бъдете изпитани, колкото за Авраам и други Божии хора, и (каза той), Бог ще се грижи за вас, ще ви подхване, ще опъне всяка струна на сърцето ви, и ако вие не можете да издържите, няма да заслужите наследство в селестиалното царство на Бог”.… Джозеф Смит така и не се наслади на повече от няколко месеца покой, след като получи истината; и накрая той бе убит в затвора Картидж”⁸.

Бог ще подкрепя и благославя онези, които уповават на Него по време на изпитанията си.

„Силата на Евангелието ще ни позволи да устоим и да понесем търпеливо големите несгоди, които ни връхлитат от всички страни… Колкото по-силно е гонението, толкова по-големи са даровете Божии върху Неговата Църква. Да, всички неща ще съдействат за добро на онези, които желаят да отдадат живота си заради Христа”⁹.

„Едничката ми надежда и увереност е в този Бог, Който ми е дал живот, в Когото е цялата сила, Който сега е пред мен и пред Чиито очи сърцето ми постоянно е открито. Той е Утешителят ми, Той не ме е изоставил”¹⁰.

„Знам в Кого уповавам; аз стоя върху канарата; дъждовете не могат, не, те няма да ме повалят”¹¹.

След като Пророкът е избавен от затвора Либърти, той казва следното относно това изживяване: „Благодарение на Бог ние бяхме избавени. И макар че някои от нашите обични братя трябваше да запечатат свидетелството си със своята кръв и умряха като мъченици за делото на истината,

„Макар и тежка, мъката им бе кратка,

А радостта им е безкрайна”.

Нека не скърбим като „другите, които нямат надежда” (вж. 1 Солунците 4:13); бързо наближава времето, когато отново ще ги видим и заедно ще се радваме без страх от нечестиви човеци. При все това онези, които са починали в Христа, Той ще доведе със Себе Си, когато дойде да бъде прославен от Своите светии и почетен от всички онези, които вярват, но ще донесе мъст върху Своите врагове и всички онези, които не се подчиняват на Евангелието.

Тогава сърцата на вдовиците и сираците ще бъдат утешени и всяка сълза ще бъде изтрита от лицата им. Изпитанията, през които е трябвало да преминат, ще съдействат за тяхно добро и ще ги подготвят за обществото на онези, които са преминали през голяма горест и са изпрали дрехите си в кръвта на Агнето и са ги сторили бели (вж. Римляните 8:28; Откровението 7:13–14, 17)”.¹²

Пророкът пише следното в писмо до светиите на 1 септември 1842 г., по-късно записано в Учение и Завети 127:2: „А що се отнася до опасностите, през които съм призован да премина, те ми изглеждат незначителни, тъй като завистта и гневът човешки са били моята обичайна участ през всичките дни на живота ми.… Аз привикнах да плувам в дълбоки води. И всичко това е станало за мен втора природа, и аз, също като Павел, изпитвам желание да ликувам в нещастието, защото до ден днешен Богът на моите бащи ме е избавял от всички тях и ще ме избавя и занапред, защото вижте, ето, аз ще възтържествувам над всичките си врагове, защото Господ Бог го е изрекъл”¹³.

Верните не роптаят в несгода, а са благодарни за Божията доброта.

На 5 декември 1833 г. Пророкът пише до ръководителите на Църквата, председателстващи над преследваните в Мисури светии:„Помнете да не роптаете при Божиите взаимоотношения с Неговите създания. Вие все още не сте изпитали онова, на което са били подложени древните пророци и апостоли. Спомнете си Даниил и трите деца на Израил (Седрах, Мисах и Авденаго), Еремия, Павел, Стефан и много други, твърде многобройни да ги споменем, убити с камъни, посечени, поставени на изпитание, заклани с нож и (които) се скитали в овчи и кози кожи, бидейки лишени, бедстващи, страдащи, за които светът не бил достоен. Те се скитали из пустини и по планини и се криели по пещери и ровове на земята; при все това те всички били засвидетелствани чрез вярата (вж. Евреите 11:37–39); и посред всичките им несгоди те ликували, че били счетени за достойни да бъдат гонени заради Христа.

Ние не знаем през какво ще ни се наложи да преминем, преди Сион да бъде избавен и установен; затова ни е крайно нужно да живеем близо до Бог и винаги да сме в стриктно подчинение на всичките Му заповеди, та да можем да имаме съвест, чиста от престъпления към Бог и човек…

… Упованието ни е в Бог и сме решени, бидейки подпомагани от Неговата благодат, да браним каузата и да останем верни докрая, та да можем да бъдем увенчани с венци на селестиална слава и да влезем в покоя, подготвен за децата Божии”¹⁴.

Пет дни по-късно Пророкът пише до ръководителите на Църквата и светиите в Мисури: „Нека сме благодарни, че нещата са така добри за нас и че сме още живи, и може би Бог е приготвил за нас голяма добрина в това поколение, и може да се съгласи ние и в бъдеще да прославяме името Му. Изпитвам благодарност, че няма повече хора, които са се отрекли от вярата; моля се на Бог в името на Исус всички вие да останете във вярата до края”¹⁵.

Дневникът на Пророка за 1 януари 1836 г. отбелязва: „В началото на една нова година сърцето ми е изпълнено с благодарност към Бог, че опази живота ми и живота на моето семейство през още една изтекла година. Ние бяхме подкрепяни и поддържани посред едно нечестиво и извратено поколение, макар и изложени на всичките несгоди, изкушения и нещастие, които са част от човешкия живот; поради това аз, така да се каже, се смирявам в пръст и пепел пред Господа”¹⁶.

Относно възстановяването си от една болест през юни 1837 г. Пророкът казва: „Това е един от многото примери, когато съм бивал довеждан от състояние на здраве до границите на гроба и също тъй внезапно изцеляван, за което сърцето ми се преизпълва с благодарност към моя Небесен Отец и отново желая да посветя себе си и всичките си сили в Негова служба”¹⁷.

Доверието в Божията сила, мъдрост и любов ще ни помогне да избегнем обезсърчението по време на изпитания.

„Всички трудности, които могат и ще пресекат нашия път, трябва да бъдат преодолени. Макар душата да е изпитвана, сърцата да изнемощяват и ръцете да се отпускат, ние не трябва да се обръщаме назад; в това трябва да имаме силна воля”¹⁸.

„Имайки доверие в силата, мъдростта и любовта на Бог, светиите могли да преминат през най-враждебни обстоятелства и често когато според всички човешки изгледи нямало друго освен смърт и унищожението (изглеждало) неминуемо, се проявявала силата Божия, Неговата слава се откривала и следвало избавление; и светиите, подобно на чедата на Израил, които напущали египетската земя през Червеното море, пеели химн в прослава на Неговото свято име”¹⁹.

„Знам, че облакът ще се разпръсне и царството на Сатана ще лежи в руини с всичките му черни планове; и че светиите ще се явят като злато, седем пъти изпитано с огън, и че всичките небесни и земни благословии, които Бог може да отпусне заради Христа, ще се умножат върху главите им”²⁰.

„Стойте непоколебими, вие, Божии светии, дръжте се още малко и житейските бури ще отминат и вие ще бъдете възнаградени от онзи Бог, на Когото служите, и Който ще оцени както подобава всичките ви трудове и несгоди заради Христа и Евангелието. Вашите имена ще бъдат повтаряни на потомците като имена на Божии светии”²¹.

Джордж А Смит, който служил като съветник на президент Бригъм Йънг, получава следния съвет от Пророка Джозеф Смит във време на голяма трудност: „Той ми каза, че никога не трябва да се обезкуражавам, каквито и трудности да ме сполетят. Ако потъна в най-дълбоката мина на Нова Скотия и целите Скалисти планини се струпат отгоре ми, не трябва да се обезкуражавам, а да се държа, да проявявам вяра и да поддържам силен дух, и тогава най-накрая ще преодолея всичко и ще се изкача на върха”²².

Само няколко дни преди Пророкът да бъде мъченически убит, във време, когато той и светиите знаят, че животът му е в опасност, Джозеф взема ръката на Ейбрахам Ч. Ходж и казва: „Сега, братко Ходж, нека каквото ще става, да става; не отричай вярата и всичко ще бъде наред”²³.

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа на стр. 243–244. Защо мислите, че Пророкът Джозеф Смит бил в състояние да понесе изпитанията, които му се случвали? Какви са мислите или чувствата ви, когато си го представяте да проповядва на конгрегацията с „изранена и обезобразена плът”?
Прочетете третия абзац на стр. 245. Как мислите, че страданието ни помага да се подготвим за възвисяване? (За някои примери вж. стр. 245–246). Какво сте научили от вашите изпитания?
Три пъти в тази глава Джозеф Смит ни уверява, че „изпитанията, през които трябва да преминем, ще съдействат за (наше) добро” (стр. 247; вж. и стр. 246). Как сте видели истината в това изявление?
Прочетете третия и четвъртия цели абзаци на стр. 246. Какви изживявания, при които Господ ви е утешавал по време на изпитанията ви, можете да споделите? Какво значи за вас да „стоите върху канарата”?
Джозеф Смит съветва светиите да не роптаят, нито да се оплакват относно Божиите взаимоотношения с нас (стр. 248). По какви начини ни влияе роптаенето? Кои са някои от начините, по които следва да откликнем на изпитанията? (За някои примери вж. стр. 248–250).
Какво значи да имаме „силна воля”, когато се изправим пред трудности? (стр. 250).
Прочетете съвета на Пророка към Джордж А. Смит (стр. 250). Как този съвет би могъл да ви помогне, когато се сблъскате с изпитания?

Свързани с темата стихове: Псалми 55:22; Иоана 16:33; Алма 36:3; Еламан 5:12; У. и З. 58:2–4; 90:24; 122:5–9