Да станем избавители на хълма Сион

„Как трябва те да станат избавители на хълма Сион? Като строят храмовете си, изграждат басейни за кръщение и вървят напред и получават всички обреди… за всички свои предци, които са починали”.

Из живота на Джозеф Смит

За членовете на Църквата, живеещи в Наву през 40-те г. на XIX в., извършването на обреди за техните починали роднини е главен фокус на усилията им. Откакто през 1840 г. са извършени първите кръщения за починали роднини в тази диспенсация, светиите търсят родословна информация за свои предци и мнозина влизат в кръщелните води вместо тези обични свои близки.

Отначало кръщенията за мъртвите се извършват в р. Мисисипи или местни реки. Но през януари 1841 г., когато светиите правят планове за храма Наву, Господ заявява: „няма кръщелен купел на земята, тъй че те, Моите светии, да могат да бъдат кръщавани за онези, които са мъртви, защото мястото на този обред е в Моя дом и не може да бъде приемлив за Мен, освен само в дните на бедността ви, когато не сте в състояние да Ми изградите дом” (У. и З. 124:29–30).

Кръщенията за починали в реката са прекратени на 3 октомври 1841 г., когато Пророкът обявява: „Повече няма да има кръщения за мъртвите, докато обредът не може да бъде извършван в Господния дом … Защото така каза Господ!” ¹ Светиите бързо започват да изграждат временен дървен басейн в новоизкопаното подземие на храма Наву. Той е построен от уисконсински бор и почива на гърбовете на 12 дървени бика. Басейнът е осветен на 8 ноември за ползване „докато храмът бъде завършен, когато по-траен такъв ще заеме мястото му” ² . На 21 ноември 1841 г. шестима членове на Кворума на Дванадесетте извършват кръщения за 40 починали души, първото кръщение за мъртвите в басейна.

Ранните изживявания на светиите с кръщенията за мъртвите ги учат за важността да се водят архиви в Господната Църква. Макар кръщенията за мъртвите в местните реки да са извършвани със съответната свещеническа власт, те не са били официално вписани. Съответно тези кръщения трябва да бъдат извършени повторно. В обръщение от 31 август 1842 г. Пророкът обяснява: „Всички хора, кръщавани за мъртвите, трябва да имат присъстващ регистратор, та той да е очевидец на записването и да свидетелства за истинността и валидността му… Затова нека отсега нататък на записването и свидетелството за кръщението на мъртвите да се обръща внимание” ³ . Пророкът обсъжда този въпрос по-пространно в писмо, което пише на светиите на следващия ден и в друго писмо от 6 септември. Те двете сега са раздели 127 и 128 на Учение и Завети.

В раздел 127 Пророкът записва следните напътствия от Господ: „Когато които и да са от вас са кръщавани заради мъртвите ви, нека има регистратор и нека той бъде очевидец на кръщенията ви; и нека чуе с ушите си, та да може да свидетелства за истината, казва Господ, тъй че чрез всичките ви записвания това да може да бъде записано в небесата… И отново, нека всички записи да се поддържат в ред, за да могат да се сложат в архивите на светия Ми храм, за да се помнят от поколение на поколение (У. и З. 127:6–7, 9).

Докато светиите напредват с това свято дело, „скоро стана явно, че някои имат дълги записи на своите мъртви, на които желаят да служат”, припомня старейшина Джордж A.Смит, член на Кворума на Дванадесетте. „Видя се, че това е само началото на едно необятно дело и че да се отслужват всичките евангелски обреди на множеството мъртви не бе лека работа. Някои от Дванадесетте попитаха Джозеф дали не би могло да има по-кратък начин за отслужване на тъй много хора. Джозеф всъщност отговори: „Господните закони са неизменни; ние трябва да постъпваме в пълно съгласие с онова, което ни е дадено чрез откровение. Не бива да очакваме да свършим тази обширна работа за мъртвите за кратко време”. ⁴

Ученията на Джозеф Смит

Учението за спасението на мъртвите показва величието на Божията мъдрост и състрадание.

„Всички онези, които не са имали възможност да чуят Евангелието и да получат служението на вдъхновен човек в плътта, трябва да го имат след това, преди да могат да бъдат окончателно съдени” ⁵ .

„Че Бог следва да спаси мъртвите вече не е по-невероятно от това, че Той следва да вдигне мъртвите.

Няма време, когато духът е прекалено стар да се доближи до Бог. Всички, които не са извършили непростим грях, за който няма опрощение както в този, така и в идния свят, са близо до опрощаващата милост. Има начин духовете на мъртвите да бъдат освободени; той е чрез силата и властта на свещеничеството – чрез връзване и развързване на земята. Това учение е славно, тъй като излага величието на божественото състрадание и великодушие в обхвата на плана за човешкото спасение.

Тази славна истина е изцяло предназначена да разшири разбирането и да подкрепя душата в неприятности, трудности и беди. За илюстрация представете си случая с двама души, братя, еднакво умни, учени, добродетелни и чудесни, ходещи в почтеност и със спокойна съвест, доколкото са били в състояние да различат що е дълг от мътния поток на обичая с множество неправилни идеи или непълното разбиране на естествения ум.

Единият умира и е погребан без никога да е чул Евангелието на помирението; посланието на спасението е пратено до другия, той го чува и го прегръща и става наследник на вечен живот. Трябва ли единият да стане участник в славата, а другият да бъде обречен на безнадеждна погибел? Няма ли шанс за неговото избавление? Сектантството отговаря, „никакъв” …

Това учение представя в ясна светлина мъдростта и милостта Божии в подготвяне на обред за спасение на мъртвите, кръстени чрез заместник, като имената им биват записвани на небето и те са съдени според делата, извършени в плътта. Това учение било главна тема на Писанията. Светиите, които пренебрегват починалите си роднини, правят това с риск за собственото си спасение” ⁶ .

През декември 1840 г. Джозеф Смит пише на членовете на Кворума на Дванадесетте и други свещенически ръководители, които служат на мисия във Великобритания: „Предполагам, че учението за „кръщение на мъртвите” е достигало преди това писмо до ушите ви и може да е предизвиквало някои питания в ума ви относно същото. Не мога в това писмо да ви дам всичката информация по въпроса, която може би бихте желали; но … бих казал, че то със сигурност е практикувано от древните църкви; и св. Павел се старае да докаже учението за възкресението от същите и казва, „Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?” (1 Коринтяните 15:29).

За пръв път споменах публично учението, когато изнасях погребалната проповед на брат Сеймур Брънсън; и оттогава дадох няколко напътствия по въпроса в Църквата. Светиите имат привилегията да бъдат кръстени за онези свои роднини, които са мъртви… Без да навлизам в темата, вие несъмнено ще видите нейната последователност и основателност; и вероятно тя представя Евангелието на Христос в неизмеримо по-голям мащаб, отколкото някой си го е представял” ⁷ .

Ние ставаме избавители на хълма Сион, като вършим светите обреди за мъртвите.

„Ако можем с властта на свещеничеството на Сина Божий да кръстим човек в името на Отца, Сина и Светия Дух за опрощение на греховете, за нас е също такава привилегия да действаме като заместници и да бъдем кръстени за опрощение на греховете за и в полза на нашите мъртви роднини, които не са чули Евангелието или пълнотата му” ⁸ .

„Библията казва, „Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия” (Малахия 4:5–6).

Сега, думата обърне тук следва да бъде преведена обвърже или запечата. Но каква е целта на тази важна мисия, или как трябва да бъде изпълнена тя? Ключовете трябва да бъдат предадени, духът на Илия да дойде, Евангелието да бъде възстановено, светиите Божии събрани, Сион построен и светиите ще възлязат като избавители на хълма Сион (вж. Авдия 1:21).

Но как ще станат те избавители на хълма Сион? Като строят храмовете си, изграждат басейни за кръщение и вървят напред и получават всички обреди, кръщения, потвърждения, умивания, помазвания, ръкополагания и запечатваща власт върху главите си за всички свои предци, които са починали, и ги изкупват, та да могат тези да се явят при първото възкресение и бъдат възвисени до престоли на славата с тях; и тук е веригата, която свързва сърцата на бащите към децата и на децата към бащите, което изпълва мисията на Илия …

Светиите нямат много време да изкупят и спасят своите мъртви и да съберат заедно живите си роднини, та те също да бъдат спасени преди земята да бъде поразена и постановеното унищожение да се стовари върху света.

Аз бих посъветвал всички светии да положат всички усилия и да съберат заедно всички свои живи роднини (в храма), та те да могат да бъдат запечатани и спасени, да могат да бъдат подготвени за деня, когато тръгне погубващият ангел; и ако всеки в Църквата положи всички усилия да спаси своите мъртви, да запечата потомството си и да събере своите живи приятели и не отделя никаква част от времето си на света, те едва биха успели, преди да падне нощта, когато никой не може да работи” ⁹ .

„Има кръщение и прочее, което да се изпълни за онези, които са живи, и кръщение за онези, починали без знание за Евангелието… Не само е нужно вие да се кръстите за вашите мъртви, но и ще трябва да минете през всички обреди за тях, същите, през които сте минали, за да спасите себе си…

… Следва да има място, където всички народи да идват от време на време да получават своите надарявания; и Господ казва, че то ще бъде мястото за кръщение на мъртвите. Всеки човек, който е бил кръстен и принадлежи на царството, има правото да бъде кръстен за онези, които вече са си отишли; и в момента, в който евангелският закон бъде спазен тук от приятелите им, които действат като техни заместници, Господ има служители там да ги освободи. Човек може да действа като заместник на своите роднини; евангелските обреди, които са били установени преди основаването на света, така ще бъдат изпълнени от тях и ние можем да бъдем кръстени за онези, с които имаме силно приятелство” ¹⁰ .

„Всички онези, които са умрели във вяра, отиват в затвора на духовете да проповядват на мъртвите по плът, но живи в дух; и онези духове проповядват на духовете ( в затвора), та да могат тези да живеят по Бога в дух, и човеците им служат в плътта; … и така те биват сторени щастливи (вж. 1 Петрово 4:6). Затова онези, които се кръщават за мъртвите, са избавителите на хълма Сион и те трябва да получат умиванията и помазванията за своите мъртви също като за самите себе си” ¹¹ .

Бог ни е възложил голямата отговорност да търсим нашите мъртви.

„Ще отворя очите ви относно мъртвите. Всички неща, които Бог в безкрайната Си мъдрост е видял, че са подходящи и добри да ни бъдат открити, докато пребиваваме в земния живот, по отношение на смъртните ни тела, ни се откриват сами по себе си и независимо от влеченията на тази смъртна скиния, но биват открити на духовете ни, все едно че въобще нямаме тела; и онези откровения, които ще спасят душите ни, ще спасят и нашите тела. Бог ни ги открива със знанието, че няма вечна загуба на тялото или скинията. Оттук и отговорността, ужасната отговорност, която лежи върху нас във връзка с нашите мъртви; защото всичките духове, които не са се подчинили на Евангелието в плътта, трябва или да се подчинят в духа, или ще бъдат осъдени. Тържествена мисъл! – ужасна мисъл! Нищо ли не може да се направи? Никаква подготовка, никакво спасение за нашите бащи и приятели, които са починали без да имат възможност да чуят повеленията на Човешкия Син? …

Какви обещания са дадени в откровение по темата за спасението на мъртвите и що за хора са онези, които могат да бъдат спасени, макар телата им да гният и да се разлагат в гроба? Когато Неговите заповеди ни учат, това е пред вид вечността, защото Бог гледа на нас сякаш сме във вечността; Бог пребивава във вечността и вижда нещата не както нас.

Най-голямата отговорност, която Бог ни е възложил в този свят, е да търсим нашите мъртви. Апостолът казва, „Те не могат да постигнат съвършенство без нас” (вж. Евреите 11:40); защото е нужно в ръце да имаме запечатващата сила, за да запечатим децата ни и своите мъртви за диспенсацията на пълнотата на времената – диспенсация, в която ще се изпълнят обещанията за спасението на човека, дадени от Исус Христос преди основаването на света.

… Нужно е онези, които са живели преди, и онези, които идват след нас, да имат спасение заедно с нас; и затова Бог го е направил задължително за човека. Прочее, Бог казва, „Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия” (Малахия 4:5–6)” ¹² .

Пророкът Джозеф Смит пише следното в писмо до светиите, записано по-късно в Учение и Завети 128:15–18, 22, 24: „И сега, възлюбени мои братя и сестри, уверявам ви, че тези са принципите по отношение на мъртвите и живите, които не могат да бъдат лесно подминати, що се отнася до нашето спасение. Защото тяхното спасение е нужно и е от основно значение за нашето спасение, според както каза Павел относно бащите – че без нас те не могат да бъдат сторени съвършени, нито пък ние можем да бъдем сторени съвършени без нашите мъртви.

И сега, във връзка с кръщението за мъртвите ще ви дам друг цитат от Павел, 1 Коринтяните 15:29: Иначе какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите, ако мъртвите никак не се възкресяват? Защо тогава те се кръщават заради мъртвите?

И отново, във връзка с този цитат, аз ще ви дам цитат от един от пророците, който бе отправил взора си към възстановяването на свещеничеството, славните неща, които ще бъдат разкрити в последните дни, и по особен начин към този най-славен от всички въпроси, принадлежащи към вечното Евангелие, а именно кръщението за мъртвите; защото Малахия казва, последната глава, стихове 5-ти и 6-ти: Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия.

Аз можех да дам и по-ясен превод на това, но то е достатъчно ясно, за да послужи за целта ми и тъй както е. Достатъчно е да се знае в този случай, че земята ще бъде поразена с проклятие, освен ако няма спояващо звено от един или друг вид между бащите и чедата, по един или друг въпрос. И ето, кой е този въпрос? Това е кръщението за мъртвите. Защото ние без тях не можем да бъдем сторени съвършени, нито те без нас могат да бъдат сторени съвършени…

… Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни. Нека земята избухне в песен. Нека мъртвите изрекат химни на вечна възхвала на Цар Емануил, Който е постановил още преди светът да бъде това, което ще ни позволи да ги откупим от тъмницата им, защото затворниците ще си тръгнат свободни…

… Прочее, нека и ние като църква и като народ, и като светии от последните дни да принесем на Господа приношение в праведност; и нека да представим в светия Му храм, когато бъде завършен, книга, съдържаща записите за умрелите ни, която ще заслужава пълно приемане” ¹³ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете стр. 501–502, като отбелязвате как Джозеф Смит и ранните светии израствали в разбирането си на учението за кръщение за мъртвите. Мислете как трябва да са се чувствали светиите, когато за пръв път са научили за спасението на мъртвите. Какво изпитахте, когато за пръв път участвахте в обреди за мъртвите?
Прочетете третия и четвъртия абзаци на стр. 503. Как учението за спасението на мъртвите показва състраданието и милостта на Бог? По какви начини това учение „разширява разбирането” и „подкрепя душата”?
Какво значи да си избавител на хълма Сион? (За някои примери вж. стр. 504–505). Защо мислите, че за нашите починали предци е невъзможно да станат съвършени без нас? Защо мислите, че е невъзможно ние да станем съвършени без тях?
Преговорете някои от ученията на Пророка Джозеф Смит за голямата ни отговорност да „търсим нашите мъртви” (стр. 506–509). Какви изживявания сте имали, когато сте научавали за предците си? Как обичта към семейството ви и вярата ви в Бог са били укрепени, докато сте научавали за предците си? Как извършването на храмови обреди за предците ви е повлияло на чувствата ви към тях?
Какво можем да сторим, за да помогнем на децата да ценят семейното си наследство? Какво можем да сторим да им помогнем да участват в храмовата работа и работата по семейна история.

Свързани с темата стихове: Римляните 14:9; У. и З. 128:8–11