Да живеем с другите в мир и хармония

„Ние искаме да живеем в мир с всички хора”.

Из живота на Джозеф Смит

Едно от желанията на ранните светии е просто да им бъде позволено да живеят на мира със своята религия. Но където и да идат, мирът им убягва. През 1833 г., точно 2 години след освещаването на място за събиране в Мисури шайки принуждават светиите да напуснат окръг Джаксън, Мисури (вж. стр. 301). Членовете на Църквата намират временно убежище в окръг Клей и после, през 1836 г., започват да се местят в северен Мисури. Много от тях се установяват в новия окръг Кол-дуел, организиран от щатската законодателна власт да подслони светиите. Фар Уест, който бил окръжен център, скоро се превръща в растящо и процъфтяващо поселище на свети-ите от последните дни.

Пророкът Джозеф Смит продължава да живее в Кърт-лънд, Охайо, но през януари 1838 г. е принуден да напусне, боейки се за живота си. Заедно със семейството си той изминава над 1 400 км до Фар Уест, където се присъединява към живеещите там светии. По-късно през 1838 г. повечето от светиите в Къртлънд продават или изоставят домовете си и последват Пророка до Мисури. За настаняване на прииждащите в района членове на Църквата Пророкът определя райони близо до Фар Уест, където светиите могат да се установят. През юли 1838 г. са осветени крайъгълните камъни за храм във Фар Уест, което дава на светиите надежда, че ще могат да създадат постоянно поселище, където да се радват на благоденствие и мир. За жалост скоро от местните заселници ги разделят напрежения, подобни на онези, които те преживяват в окръг Джаксън и през есента на 1838 г. шайки и милиция отново почват да тормозят и нападат светиите от последните дни.

Един ден Пророкът посещава дома на родителите си във Фар Уест, когато група въоръжени членове на местната милиция идват и заявяват, че са дошли да го убият за предполагаемо престъпление. Луси Мак Смит, майката на Пророка, описва дарбата му на миротворец:

„(Джозеф) ги погледна с много приятна усмивка и пристъпвайки към тях, подаде ръка на всеки един по начин, който ги убеди, че той нито е виновен престъпник, нито още по-малко укриващ се лицемер. Те спряха и се взираха сякаш пред тях стоеше призрак.

Джозеф седна и се разговори с тях и им обясни възгледите и чувствата на хората, наричани мормони и каква е била тяхната линия на поведение, както и отношението, което са получавали от своите врагове от самото начало на Църквата. Той им каза, че злонамереността и злословието са ги преследвали постоянно, откакто са влезли в Мисури, но че те са хора, които никога, доколкото му е известно, не са нарушавали закона. Но ако са, те са готови да бъдат съдени по закона…

След това той стана и каза, „Майко, мисля, че е време да си вървя в къщи. Ема ще ме чака”. Двама от мъжете скочиха на крака, казвайки, „Не можете да си идете сам, защото не е безопасно. Ще дойдем с вас и ще ви пазим”. Джозеф им благодари и те тръгнаха с него.

Останалите стояха на вратата, докато тях ги нямаше, и аз дочух следния разговор между тях:

Първи полицай: „Не се ли почувства странно, когато Смит те държеше за ръка? Никога не съм се чувствал тъй през живота си”.

Втори полицай: „Чувствах се, сякаш не можех да мръдна. Не бих повредил и косъм от главата на този човек за нищо на света”.

Трети полицай: „Този е последният път, когато изобщо ме въвличате да дойда да убивам Джо Смит или мормоните въобще”…

Онези мъже, които тръгнаха със сина ми, обещаха да разпуснат частите на милицията под тяхно командване и да си идат вкъщи, и че ако той има каква да е нужда от тях, те щели да се върнат и да го следват навсякъде” ¹ .

Говорейки истината по един любезен, прям начин, Джо-зеф Смит преодолява предразсъдъците и враждебността и се помирява с мнозина от онези, които са му врагове.

Ученията на Джозеф Смит

Като се стремим да сме миротворци, можем да живеем в по-голяма хармония и любов с околните.

„Исус казва: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада” (Матея 5:9). Ето защо ако нацията, отделен щат, общност или семейство трябва да са благодарни за нещо, това е мирът.

Мирът, прекрасно дете на небесата! Мирът, като светлина от същия велик родител, носи удоволствие, оживява и ощастливява праведните и неправедните и е самата същност на щастие на земята и блаженство горе.

Онзи, който не се е стремил с всичките сила на тялото и ума, с всичкото си влияние у дома и в чужбина, и не е карал другите да правят същото – да дирят мир и да го поддържат за своя собствена полза и удобство и за честта на своя щат, нация и страна, не може да претендира за снизхождението (милостта) на човека, нито има право на приятелството на жена или защита от държавата.

Той е червеят-дървояд, който изгризва собствените си вътрешности, и лешоядът, който пирува със собственото си тяло; той е и, ще се отнася до собствените му перспективи и благополучие, един (унищожител) на собствената си радост.

Общност от подобни създания не е далеко от пъкъл на земята и следва да бъде оставена сама като неподходяща за одобрението на свободните или за възхвалата на смелите.

Но миротворецът, О, дайте му ухо! Защото словата от устата му и учението му капят като дъжд и се спускат като роса. Те са като нежната мъгла над полето и кроткия дъжд върху тревата.

Жизненост, добродетел, любов, задоволство, човеколю-бие, щедрост, състрадание, човечност и приятелство тласкат живота към блаженство: и хората, само малко по-долу от ангелите, упражнявайки своята сила, привилегии и знание според реда, правилата и наредбите, дадени чрез откровение от Исус Христос, живеят заедно в единодушие; и сладкият аромат, който се носи от полъха на радост и задоволство от праведното им общуване, е като богатото благоухание от осветеното масло, изляно върху главата на Аарон или буйното ухание, носещо се от полето с арабски подправки. Да, и още, гласът на миротворецът –

„Е като музиката на небесните сфери,
Той омагьосва душите ни и укротява страховете ни,
Той превръща света в рай,
И хората в още по-скъпоценни бисери”
                  2
                .

„Обични братя, продължавайте в братска любов; ходете в кротост, бдете в молитва, та да не бъдете победени. Следвайте мира, както казва нашият обичан брат Павел, та да можете да бъдете деца на нашия Небесен Отец (вж. Римляните 14:19)” ³ .

„Човечност към всички, разум и усъвършенстване да наложим добродетелта и добро в отговор на злото са… във висша степен определени да изцелят повече болести на обществото от един призив към оръжие или дори спор, несмекчен от приятелство. Нашето мото тогава е мир с всички! Ако имаме радост в Божията любов, нека се опитаме да дадем основание за тази радост, което цял свят да не може да отрича, нито да му се съпротивлява” ⁴ .

„Ние искаме да живеем в мир с всички хора” ⁵ .

Можем да развиваме мира, като се уважаваме един друг и отказваме да дирим вина.

„Ние (се надяваме) нашите братя да бъдат внимателни към чувствата един на друг, да ходят в любов, почитайки другите повече от себе си, както се изисква от Господа” ⁶ .

„За човека, който желае да върши добро, следва да възхваляваме добродетелите му и да не обсъждаме неговите грешки зад гърба му” ⁷ .

„Сега, в този свят човечеството е естествено егоистично, амбициозно и се стреми към превъзходство един над друг; при все това някои желаят да изграждат както другите, така и себе си” ⁸ .

„Нека Дванадесетте и всички светии бъдат охотни да изповядат всичките си грехове, и да не запазват в тайна част от тях; и нека (те) бъдат смирени, а не да се величаят, и да не бъдат горделиви, и да не се стремят да се превъзхождат един друг, но да действат за доброто един на друг, и да се молят един за друг, и да почитат своя брат или да споменават почтително неговото име, а не да злословят или да се стремят да го унищожат” ⁹ .

„Ако оставите настрана изсред вас всяко одумване, злосло-вене и невеликодушни мисли и чувства, смирите се и развивате всеки принцип на добродетел и любов, тогава благословиите на Иехова ще се установят върху вас и вие ще видите добри и славни дни, мирът ще бъде отвътре портите ви и благоденствието във вашите граници” ¹⁰ .

Можем да развиваме хармония в нашите общности, като уважаваме свободата на всички да вярват според собствената им съвест.

Символът на вярата 1:11: „Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат” ¹¹ .

„Ние считаме за справедлив принцип, такъв, чиято сила вярваме, че трябва да бъде надлежно обмислена от всеки, че всички хора са създадени равни и че всички имат привилегията сами за себе си да обмислят въпросите, отнасящи се към съвестта. Съответно, ние не сме склонни, ако имаме властта да лишаваме когото и да било от упражняването на тази свободна независимост на ума, която небето тъй милостиво е дало на човешкото семейство като един от най-избра-ните му дарове” ¹² .

„Имам най-либерални гледища и чувства на милосърдие към всички секти, партии и деноминации, и считам правата и свободите на съвестта за най-свещени и скъпи; и не презирам никого заради това, че се различава в мнението си от моето” ¹³ .

„Светиите могат да свидетелстват дали желая да отдам живота си за своите братя. Ако е сметнато за вярно, че съм готов да умра за някой мормон, имам смелостта да заявя пред небето, че по същия начин съм готов да умра в защита правата на всеки презвитерианин, баптист и всеки добър човек от коя да е друга деноминация; защото същият принцип, който би погазил правата на светиите от последните дни, ще погази правата на римо-католиците или на коя да е друга деноминация, която може да е непопулярна и твърде слаба да се защити.

Онова, което вдъхновява душата ми, е любовта към свободата – гражданска и религиозна свобода на целия човешки род. Любовта към свободата се е просмукала в душата ми от моите деди, докато са ме люлели на коленете си…

Ако преценя, че цялото човечество греши за нещо, ще ги преследвам ли? Не. Аз ще ги извися, и то по техния собствен начин, ако не мога да ги убедя, че моят е по-добър; и не ще се стремя да принудя никой човек да вярва така, както аз, освен чрез силата на аргумента, защото истината ще си проправи сама пътя” ¹⁴ .

„Ние винаги трябва да си даваме сметка за онези предразсъдъци, които понякога се представят така странно и са тъй свойствени за човешката природа, спрямо нашите приятели, съседи и братя по света, които избират да се отличават по мнение и във верските въпроси. Религията ни е между нас и нашия Бог. Тяхната религия е между тях и техния Бог” ¹⁵ .

„Когато видим в хората добродетелни качества, следва винаги да ги признаваме, каквито и да са разбиранията им по отношение на вяра и учение; защото хората са и трябва да бъдат свободни, притежаващи неотменими права и висшите и благородни качества на законите на природа и самосъхранението, да мислят и постъпват както желаят, докато поддържат съответното уважение към правата и привилегиите на всички останали, без да накърняват никое. На драго сърце се съгласявам с това учение и го упражнявам” ¹⁶ .

„Всички хора имат право на своята свобода на избор, защото Бог е заповядал така. Той е направил хората морално свободни и им е дал сила да избират добро или зло, да търсят онова, що е добро, като следват пътеките на светостта в този живот, което носи мир на ума и радост в Светия Дух тук и пълнота на радост и щастие до Неговата дясна страна в отвъдното; или да следват посока на нечестие, вървейки в грях и непокорство против Бог, донасяйки по този начин осъждане на душите си в този свят и вечна загуба в идния. След като Бог в небесата е оставил тези неща на избора на всеки, не желаем да им го отнемаме. Бихме желали само да играем ролята на верния страж, съгласно словото Господно към пророк Езекиил (Езекиил 33:2, 3, 4, 5), и да оставим другите да правят това, което им се вижда за добре” ¹⁷ .

„Да оставям на всеки един свобода на съвестта е един от първите принципи на живота ми, който съм развивал от детството си, бидейки учен на него от моя баща… По подразбиране винаги съм готов да умра в защита на слабите и подтиснатите в техните справедливи права” ¹⁸ .

„Не се месете в религиозните работи на никой човек: всички управляващи трябва да позволят на всеки да се радва необезпокоявано на своята религия. Никой човек няма право да отнема живот заради различия в религия, която всички закони и правителства трябва да покровителстват и защитават, била тя права или погрешна” ¹⁹ .

„Ние ще … развиваме мир и приятелство с всички, ще гледаме собствената си работа и ще жънем успехи и ще бъдем уважавани, защото уважавайки другите, ние уважаваме себе си” ²⁰ .

„Макар никога да не съм изпитвал желание да насилвам никого с моето учение, се радвам да виждам предразсъдъкът да отстъпва на истината и традициите на хората да биват разсейвани от чистите принципи на Евангелието на Исус Христос” ²¹ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа за Джозеф Смит, разговарящ с членовете на милицията (стр. 364–365). Защо смятате, че Пророкът бил в състояние да остане спокоен в тази ситуация? Обмислете други примери, когато сте видели хора да остават спокойни и мирни в трудни ситуации? Какво е последвало от действията на тези хора?
Преговорете стр. 366–367, като търсите думи и изрази на Пророка, използвани да опишат мира и миротворците. Какви качества могат да ни помогнат да бъдем миротворци у дома и в нашите общности?
Прочетете втория абзац на стр. 366. Как се чувствате, когато търсите грешките на другите? Как се чувствате, когато търсите добродетелните качества у другите? Как мислите, че се чувстват другите хора, когато отделите време да признаете добродетелните им качества?
Прочетете шестия абзац на стр. 367. По какви начини можем да се изграждаме един друг? Какво са направили другите хора, за да ви изградят? Как такива действия водят до мир?
Преговорете стр. 366–368, като търсите ученията на Пророка как следва да се отнасяме към онези хора, чиито религиозни вярвания се различават от нашите. Кои са начините да уважаваме правата на другите да „се покланят както, където и на каквото си искат”?
Прочетете последния абзац на стр. 369. Как можем да споделяме възстановеното Евангелие с околните, като в същото време показваме уважение към техните вярвания?

Свързани с темата стихове: Ефесяните 4:31–32; Мосия 4:9–16; 4 Нефи 1:15–16; У. и З. 134:2–4, 7