Животът и служението на Джозеф Смит

”Джозеф Смит, Пророкът и Гледачът на Господа, направиза спасението на хората на този свят повече от всеки друг човек, живял някога на него, с изключение само на Исус” (У. и З. 135:3). Това удивително заявление описва човек, който бил призован от Бог на 14-годишна възраст и живял само до 38 г. Между раждането на Джозеф Смит във Върмонт през декември 1805 г. и трагичната му смърт в Илинойс през юни 1844 г. се случили чудни неща. Бог Отец и Неговият Син, Исус Христос, му се явили, като го учили относно природата на Бог повече, отколкото е било знайно от векове. Древни апостоли и пророци дали святото свещеничество на Джозеф, като го превърнали в нов, упълномощен свидетел на Бог в тази последна диспенсация. Чрез Пророка било открито едно несравнимо изливане на знание и учения, включващо Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер. Чрез него на земята отново била организирана истинската Господна Църква.

Днес делото, започнато от Джозеф Смит, напредва по целия свят. Президент Уилфърд Уудръф свидетелства за Пророка: „Той бе Божий пророк и положи основата на най-великото дело и диспенсация, установявани някога на земята” ¹ .

Потекло и детство

Джозеф Смит е шесто поколение американец, чиито предци емигрирали в Америка през XVII в. Предците на Пророка отговаряли на типичните качества, често свързвани с ранните поколения американци: те вярвали, че Бог се грижи за тях, имали силно изразена трудова етика и усърдно служели на семействата и страната си.

Родителите на Джозеф Смит, Джозеф Смит-старши и Луси Мак Смит, сключват брак през 1796 г. в Тънбридж, Върмонт. Те са работлива и богобоязлива двойка, която почва семейния си живот при благоприятни финансови обстоятелства. За жалост Джозеф Смит-старши губи първия си чифлик и през последвалите години преживява поредица финансови неуспехи. Сем. Смит е принудено да се мести няколко пъти, докато баща им се опитвал да изкарва прехраната, като обработвал гористите хълмове в Нова Англия, наемал се да работи в други ферми, да търгува или да бъде учител.

Джозеф Смит-младши е роден на 23 декември 1805 г. в Шарън, Върмонт, пето от 11 деца. Кръстен е на баща си. Децата в сем. Смит са, по реда на раждането: един безименен син (починал малко след раждането), Алвин, Хайръм, Софрония, Джозеф, Самюел, Ефраим (който живял по-малко от 2 седмици), Уйлям, Катарина, Дон Карлос и Луси ² .

Сведения за изключителния характер на Пророка се появяват рано в живота му. Сем. Смит живеят в Уест Лебанон, Ню Хемпшир, когато смъртоносна епидемия от коремен тиф връхлита мнозина от общността, включително всички деца в семейството. Докато другите деца оздравяват без усложнения, Джозеф, който е на около 7 години, развива сериозна инфекция на левия крак. Д-р Натан Смит от медицинския колеж Дартмут в съседния гр. Хановър, Ню Хемпшир, се съгласява да извърши нова хирургическа процедура, за да се опита да спаси крака на момчето. Докато д-р Смит и колегите му се готвят за операция, Джозеф моли майка си да излезе от стаята, за да не е свидетел на страданията му. Отказвайки спиртното питие, което да притъпи болката, и разчитайки само на успокоителната прегръдка на баща си, Джозеф храбро търпи, докато хирургът дълбае в костта на крака му и отстранява част от нея. Операцията е успешна, макар следващите няколко години Джозеф да ходи с патерици и до края на живота си едва забележимо да накуцва.

През 1816 г. след поредица от неплодородни години Джозеф Смит-старши се премества със семейството си от Норич, Върмонт, в Палмира, Ню Йорк, надявайки се на по благоприятни условия. „Бидейки в крайна нужда”, припомня си години по-късно Пророкът, „(ние) бяхме длъжни да работим упорито, за да издържаме едно голямо семейство … и тъй като това изискваше усилията на всички, които бяха в състояние да помагат за издръжката на семейството, ние се оказахме лишени от привилегията на образованието. Достатъчно е да кажа, че бях обучен само на четмо, писмо и основните правила на аритметиката” ³ .

Първото видение

Джозеф Смит пише за началното си обучение: „Бях роден… от добри родители, които не щадяха усилия да ме обучат в християнската религия” ⁴ . Но подобно на много други християни родителите на Джозеф си дават сметка, че някои евангелски принципи, проповядвани от Исус и апостолите Му,отсъстват в съвременните им църкви. В района на Палмира през 1820 г. няколко различни християнски деноминации се опитват да привлекат вярващи. Майката на Джозеф, двама от братята му и по-голямата му сестра се присъединяват към местната презвитерианска църква, но Джозеф, баща му и брат му Алвин се въздържат. Макар и още момче, Джозеф е дълбоко загрижен за положението си пред Бог и за бъркотията сред различните религиозни групи.

По време на изучаването си на Писанията 14-годишният Джозеф е впечатлен от пасаж от посланието на Яков: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде”(Яковово 1:5). Вдъхновен от това обещание на Господ, в един пролетен ден на 1820 г. Джозеф отива в горите близо до дома си да се моли. Коленичейки, той отправя желанието на сърцето си към Бог. Незабавно е сграбчен от силите на мрака, които напълно го обгръщат и го карат да се бои, че ще бъде унищожен. После, в отговор на жарката му молитва, небесата се отварят и той е избавен от невидимия си враг. В стълб от светлина, по-ярък от слънцето, той вижда две Личности, стоящи над него във въздуха. Едната заговаря, повиквайки момчето по име, и казва, „Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!” (Джозеф Смит – История 1:17).

При това славно проявление Бог Отец и Неговият Син, Исус Христос, се явяват лично на младия Джозеф. Джозеф разговаря със Спасителя, който му казва да не се присъединява към никоя от съвременните църкви, „защото те всичките грешат” и „всичките им вярвания са мерзост в очите Му;… те учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Му” (Джозеф Смит – История 1:19). Джозеф получава също обещанието, „че пълнотата на Евангелието в някой бъдещ момент ще (му) бъде сторена знайна” ⁵ След векове на мрак словото Божие и реалността на Бог Отец и Неговия Син, Исус Христос, са открити на света чрез този млад и чист съд.

Посещенията на Мороний

Минават три години, през които заявленията на Джозеф Смит, че е видял Бог, са третирани с презрение и присмех от хората в неговата общност. Младият Пророк, сега на 17 г., се чуди какво го очаква. Вечерта на 21 септември 1823 г. той искрено се моли за напътствие и прошка за неговите младежки „грехове и простъпки” (Джозеф Смит – История 1:29). В отговор на молитвата му таванската стая се изпълва със светлина и се явява един небесен пратеник на име Мороний. „(Той) се обяви за ангел Божий”, спомня си Джозеф, „изпратен да донесе благата вест, че заветът, който Бог сключил с древен Израил, скоро ще се изпълни, че подготвителната работа за Второто пришествие на Месията трябва бързо да почне, че е близо времето, когато Евангелието в неговата пълнота трябва да бъде проповядвано със сила на всички народи, та хората да са готови за хилядолетното царуване. Съобщено ми бе, че съм бил избран да бъда оръдие в ръцете Божии, за да осъществя някои от Неговите цели в тази славна диспенсация” ⁶ .

Мороний също казва на Джозеф, че на един близък хълм е заровен сборник древни летописи, издълбани на златни плочи от древни пророци. Този свещен летопис описва един народ, когото Господ извел от Ерусалим в западното полукълбо 600 години преди раждането на Исус. Мороний бил последния измежду тези пророци и заровил летописа, който Бог обещал да извади наяве в последните дни. Джозеф Смит трябвало да преведе тази свещена творба на английски.

През следващите 4 години Джозеф трябва да се среща с Мороний на всеки 22 септември, за да получава допълнително знание и напътствия. Тези години са нужни за подготовка и лично усъвършенстване, за да преведе древния летопис. Той трябвало да бъде подготвен за задачата да извади наяве творбата, чиято цел била да убеди „юдеин и езичник, че Исус е Христос, вечният Бог, Който се показва на всички народи” (Книгата на Мормон, заглавна страница).

Установяване Божието царство на земята

Започва преводът на Книгата на Мормон

Докато чака да получи златните плочи, Джозеф Смит помага в посрещане материалните нужди на семейството му. През 1825 г. той отива в Хармони, Пенсилвания, за да работи за Джосая Стоуъл. Там живее на пансион в дома на семейството на Айзък и Елизабет Хейл и среща дъщеря им Ема, висока тъмнокоса учителка. На 18 януари 1827 г. Джозеф и Ема се женят в Саут Бейнбридж, Ню Йорк. Макар бракът им предстои да бъде изпитан със смърт на деца, финансови трудности и честите отсъствия на Джозеф от дома в изпълнение на задълженията му, Джозеф и Ема винаги дълбоко се обичат.

На 22 септември 1827 г., 4 години след като Джозеф вижда за пръв път плочите, те накрая му биват поверени. Но веднъж оказали се у него, една местна шайка предприема многократни и упорити усилия да ги открадне. За да избегнат това преследване, през декември 1827 г. Джозеф и Ема се връщат в Хармони, където живеят родителите на Ема. Веднъж установили се там, Джозеф почва да превежда плочите.

В началото на 1828 г. Мартин Харис, преуспяващ фермер от Палмира, получава свидетелство за Господното дело в последните дни и отива до Хармони, за да помогне в превода на Джозеф. Към юни същата година работата на Джозеф по превода представлява 116 страници ръкопис. Мартин многократно моли Пророка за разрешение да отнесе ръкописа у дома си в Палмира, за да го покаже на някои членове на семейството си. Пророкът моли Господ и получава отговор „не”, но пита Господ още 2 пъти и накрая на Мартин е позволено да вземе ръкописа. Докато е в Палмира, ръкописът е загубен и никога не бива открит. Господ за известно време взема Урима и Тумима и плочите от Пророка, докато го оставя да се смирява и разкайва от това. В откровение от Господ Джозеф научава, че трябва винаги да се бои повече от Бог, отколкото от хората (вж. У. и З. 3). Оттогава насетне, макар да е само на 22 г., животът му е белязан от пълна отда-деност в следването на всяка заповед на Господ.

На 5 април 1829 г. в дома на Джозеф в Хармони пристига Оливър Каудъри, учител, който е 1 година по-млад от Джозеф. В отговор на молитва той е получил свидетелство за истинността на делото на Пророка. Два дни по-късно работата по превода почва пак, като Джозеф диктува, а Оливър пише.

Възстановяване на Божието свещеничество

Докато работят по превода на Книгата на Мормон, Джозеф и Оливър прочитат разказа за посещението на Спасителя при древните нефити. В резултат те решават да търсят напътствие от Господ относно кръщението. На 15 май те отиват на брега на р. Саскуахана близо до дома на Джозеф в Хармони да се молят. 3а тяхно удивление ги посещава небесно същество, което се представя като Иоан Кръстител. Той им дава Аароновото свещеничество и ги напътства да се кръстят и ръкоположат един друг. По-късно, както е обещано от Иоан Кръстител, апостолите от древността Петър, Яков и Йоан се явяват на Джозеф и Оливър, дават им Мелхи-седековото свещеничество и ги ръкополагат за апостоли.

Преди тези посещения Джозеф и Оливър имали вяра и знание. Но след появата на небесните пратеници те вече имат и власт – силата и властта на Божието свещеничество, нужни да основат Неговата Църква и да извършват спасителните обреди.

Издаване на Книгата на Мормон и организиране на Църквата

През април и май 1829 г. работата на Пророка над превода у дома му в Хармони все повече е прекъсвана от гонения. В резултат Джозеф и Оливър временно се местят в гр. Файет, Ню Йорк, за да довършат превода в дома на Питър Уитмър-старши. Преводът е завършен през юни, по-малко от 3 месеца след като Оливър започва да служи като преписвач на Пророка. До август Джозеф се свързва с издателя Егбърт Б. Гран-дин от Палмира да издаде книгата. Мартин Харис ипотекира фермата си на г-н Грандин, за да обезпечи плащането на разходите по издаването и по-късно продава 151 акра, за да изплати ипотеката. Книгата на Мормон започва да се продава в книжарницата на Грандин на 26 март 1830 г.

На 6 април 1830 г., само 11 дни след като Книгата на Мормон започва да се продава, около 60 души се събират в дома от трупи на Питър Уитмър-старши във Файет, Ню Йорк. Там Джозеф Смит официално организира Църквата, по-късно наречена след откровение Църква на Исус Христос на свети-ите от последните дни (вж. У. и З. 115:4). Това е радостно събитие, като Духът се излива изобилно. Отслужено е причастието, вярващи са кръстени, даден е дарът на Светия Дух и мъже са ръкоположени в свещеничеството. В откровение, получено по време на събранието, Господ назначава Джозеф Смит за ръководител на Църквата: „гледач, преводач, пророк, апостол на Исуса Христа, старейшина на църквата чрез волята на Бога Отца и благодатта на вашия Господ Исус Христос ” (У. и З. 21:1). Църквата на Исус Христос отново е възстановена на земята.

Къртлънд, Охайо: Растеж на Църквата

Докато членовете ентусиазирано споделят истината, която са открили, младата Църква расте бързо. Скоро в градовете на щат Ню Йорк – Файет, Манчестър и Колсвил – са основани клонове. През септември 1830 г., скоро след като Джозеф и Ема смит се местят от Хармони, Пенсилвания, във Файет, Господ открива на Пророка, че мисионерите следва да „отидат сред ламанитите”, живеещи по западните граници на Мисури (У. и З. 28:8). Пътят на мисионерите ги води през Къртлънд, Охайо, област, където те срещат религиозна група, диреща истината, и обръщат във вярата около 130 от тях, включително Сидни Ригдън, който по-късно става член на Първото Президентство. Групата на светиите в Къртлънд нараства до няколко стотин, докато светиите споделят Евангелието с хората около тях.

Докато в Ню Йорк Църквата расте, усилва се и опозицията срещу нея. През декември 1830 г. Пророкът получава откровение, напътстващо членовете на Църквата: „отидете в Охайо” (У. и З. 37:1), на повече от 400 км разстояние. През следващите няколко месеца мнозинството светии в щат Ню Йорк продават имуществото си, често на голяма загуба, и правят необходимите жертви, за да се съберат в Къртлънд, Охайо. Джозеф и Ема Смит са сред първите, които тръгват за Охайо, като пристигат в Къртлънд в началото на февруари 1831 г.

Две места на събиране за светиите

През юни 1831 г., докато Църквата в Къртлънд укрепва, Господ заповядва Пророкът и други нейни ръководители да отпътуват за Мисури. Там Той щял да им открие „земята на (тяхното) наследство ” (вж. У. и З. 52:3–5, 42–43). През юни и юли 1831 г. Пророкът и други пропътуват почти 1 500 км от Къртлънд до окръг Джаксън, Мисури, където по онова време е западната граница на американското заселване. Скоро след като пристига, Пророкът получава откровение от Господ, заявяващо, че „земята Мисури… е земята, която Аз съм определил и посветил за събирането на светиите. Ето защо, това е земята на обещание и мястото на град Сион… мястото, което сега е наречено Индипендънс, е централното място и петното за храма се намира на запад” (У. и З. 57:1–3).

В изпълнение на предсказанията на древни библейски пророци 25-годишният Джозеф Смит започва да полага основата на град Сион в Америка. През август 1831 г. той председателства освещаването на земята като място за събиране и освещава петното за храма. Скоро след това Пророкът се връща в Охайо, където насърчава някои от верните да се съберат в Мисури. Стотици светии изтърпяват тежките условия на едно пътуване през XIX в. до американската граница и проправят пътя си до новия им дом в Мисури.

От 1831 до 1838 г. членовете на Църквата живеят и в Охайо, и в Мисури. Пророкът, членовете на Кворума на Дванадесетте и много членове живеят в Къртлънд, докато други членове на Църквата са събрани в Мисури и водени от техните свещенически ръководители там под напътствието на Пророка. Ръководителите на Църквата общуват с писма и често пътуват между Къртлънд и Мисури.

Продължаващо откровение

Докато живее в района на Къртлънд, Пророкът получава много откровения от Господ относно възстановяването на Евангелието в последните дни. През ноември 1831 г. ръководителите на Църквата решават да публикуват много от тях в сборник, наречен Книгата на Заповедите. Книгата трябвало да бъде отпечатана в Индипендънс, Мисури. Но през юли 1833 г. шайките унищожават печатницата и много от отпечатаните листове. Освен няколко екземпляра, които били спасени, Книгата на Заповедите никога не става достъпна за членовете на Църквата. През 1835 г. откровенията, предназначени за Книгата на Заповедите, както и много други откровения, са издадени в Къртлънд като Учение и Завети.

Докато живее в района на Къртлънд, Пророкът продължава и работата си по Превода на Джозеф Смит на Библията, едно дело, което той почва през 1830 г. по заповед на Господ. Много ясни и ценни неща в Библията са били изгубени през вековете и Пророкът е наставляван от Духа да направи поправки във версията на крал Джеймз на Библията и да възстанови загубеното. Тази работа води до възстановяване на важни евангелски истини, включително много откровения, сега включени в Учение и Завети. Макар Пророкът да възнамерява да публикува своята версия на Библията, неотложни неща, включително гонения, му попречват да я издаде в нейната цялост приживе.

Като част от превода чрез вдъхновение на Библията Джо-зеф Смит получава откровението, което сега е книгата на Моисей и превода на Матея 24, наричан днес Джозеф Смит – Матея. През 1835 г. Пророкът започва превода на книгата на Авраам от един древен египетски папирус, закупен от Църквата. Всички тези преводи по-късно стават част от Скъпоценен бисер.

Сред откровенията, които Пророкът получава в Къртлънд, са онези, които установяват общото управление на Църквата. Под напътствието на Господ през 1832 г. Джозеф Смит организира Първото Президентство ⁷ . През 1835 г. той организира Кворума на дванадесетте апостоли и Кворума на Седемдесетте. В Къртлънд през 1834 г. е организиран първият кол. През този период той създава също кворуми на Аароновото и Мелхиседековото свещеничество, които да служат на нуждите на членовете на Църквата по места.

Първият храм в тази диспенсация

Като една от най-важните части на възстановяването Господ открива на Джозеф Смит нуждата от свети храмове. През декември 1832 г. Господ заповядва на светиите да почнат да строят храм в Къртлънд, Охайо. Макар много членове да нямат подходящ подслон, работа и храна, те с ентусиазъм откликват на Господната заповед, като Пророкът работи редом с тях.

На 27 март 1836 г. Джозеф Смит освещава храма сред излияние на Духа, подобно на това от деня на Петдесятница. Седмица по-късно, на 3 април 1836 г., стават някои от най-значимите събития в религиозната история. Господ Исус Христос се явява на Джозеф Смит и Оливър Каудъри в храма, заявявайки, „Аз приех този дом и името Ми ще пребъде тук, и Аз ще се явявам на людете Ми с милост в този дом” (У. и З. 110:7). Трима пратеници от старозаветни диспенсации – Моисей, Илияс и Илия, също се явяват. Те възстановяват ключове на свещеничеството и власт, отдавна загубени от земята. Сега Пророкът Джозеф Смит има властта да събере Израил от четирите краища на земята и да запечатва семейства заедно за време и за цялата вечност. (вж. У. и З. 110:11–16). Това възстановяване на ключовете на свещеничеството следва Господния начин на действие – да дава на Пророка „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко” (У. и З. 128:21), докато пълнотата на Евангелието на Исус Христос била възстановена на земята.

Проповядване на вечното Евангелие

По време на служението на Пророка Господ му заповядва да праща мисионери да „проповядв(ат) евангелието на всяко създание” (У. и З. 68:8). Сам Пророкът изпитва бремето на това поръчение и много пъти напуска дом и семейство, за да проповядва Евангелието. В началните години на Църквата мисионерите са призовавани да проповядват в различни части на САЩ и Канада.

После през лятото на 1837 г. Пророкът е вдъхновен да изпрати старейшини в Англия. Пророкът призовава Ибър Ч. Кимбъл, член на Кворума на Дванадесетте, да поведе малка група мисионери в това велико начинание. Оставяйки семейството си почти в мизерия, старейшина Кимбъл заминава с вяра, че Господ ще го води. 3а една година в Англия почти 2 000 души се присъединяват към Църквата. След това от 1839 до 1841 г. Джозеф Смит изпраща членове на Дванадесетте да служат във Великобритания и тази мисия е също удивително успешна. Към 1841 г. над 6 000 души прегръщат Евангелието. Много от тях емигрират в Америка, съживявайки и укрепвайки Църквата в много трудни времена.

Напускане на Къртлънд

Светиите в Къртлънд страдат от гонения почти от момента, в който пристигат там, но през 1837 и 1838 г. противопоставянето се усилва. „По отношение към царството Божие”, казва Пророкът, „дяволът винаги така натъкмява царството си в същото време, че да се противопостави на Бог” ⁸ . Пророкът изпитва тежестта на враждебността и на врагове извън Църквата, и на отстъпници, които се обръщат против него. Той несправедливо е обвиняван в множество престъпления, тормозен чрез съд за десетки неоснователни криминални и граждански дела и принуждаван да се укрива от хора, желаещи да го убият. Но остава верен и смел сред постоянни неприятности и противопоставяне.

Накрая гоненията в района на Къртлънд стават нетърпими. През януари 1838 г. Пророкът и семейството му са принудени да напуснат Къртлънд и да дирят убежище във Фар Уест, Мисури. Към края на годината повечето светии от Къртлънд го последват, като изоставят своите домове и обичния си храм.

Светиите в Мисури

Изгонване от окръг Джаксън и поход на Сионов лагер

Докато светиите в Къртлънд се стремят да укрепят Църквата в тяхната област, много други светии правят същото в окръг Джаксън, Мисури. Светиите от последните дни започват да се установяват в окръга през лятото на 1831 г. Две години по-късно те наброяват около 1 200 души, близо една трета от населението там.

Пристигането на толкова много светии тревожи дългогодишните заселници на района. Хората от Мисури се боят да не загубят политическия контрол заради новодошлите, които са предимно от северната част на САЩ и не подкрепят южняшката практика на робство. Местните също са подозрителни спрямо уникалните учения на светиите, като вярата в Книгата на Мормон, съвременното откровение и събирането на Сион, и се чувстват засегнати от това, че светиите търгуват предимно помежду си. Скоро шайки и местната милиция започват тормозят светиите и през ноември 1833 г. ги пропъждат от окръг Джаксън. Повечето от светиите бягат на север през р. Мисури в окръг Клей, Мисури.

Джозеф Смит е дълбоко угрижен от бедите на светиите в Мисури. През август 1833 г. той пише от Къртлънд до ръководителите на Църквата в Мисури: „Братя, ако бях с вас, щях изцяло да споделя страданията ви, и макар душата ми да се свива, все пак духът ми не допуска да ви забравя до смърт, Бог да ми е на помощ. О, дерзайте, защото нашето изкупление наближава. О, Боже, спаси моите братя в Сион” ⁹ .

През февруари 1834 г. Джозеф Смит получава откровение, което повелява той да поведе поход от Къртлънд до Мисури в подкрепа на страдащите светии и да им помогне да си върнат земите в окръг Джаксън (вж. У. и З. 103). В отговор на Господната заповед Пророкът организира група, наречена Сионов лагер за поход до Мисури. През май и юни 1834 г. групата, която накрая наброява над 200 души, изминава пътя на запад през Охайо, Индиана, Илинойс и Мисури. Те изтърпяват много трудности, включително епидемия на холера. На 22 юни 1834 г., когато походът наближава окръг Джаксън, Пророкът получава откровение да разпусне лагера. Господ обаче обещава, че Сион ще бъде изкупен в Неговото собствено време. (вж. У. и З. 105:9–14). След като организира кол в окръг Клей с президент Дейвид Уитмър, Пророкът се завръща в Охайо.

Макар Сионов лагер да не възстановява имуществото на светиите, той осигурява безценно обучение за бъдещи ръководители на Църквата, защото участниците научават принципите на праведно ръководене от примера и ученията на Пророка. На събрание на участниците на Сионов лагер и други членове на Църквата, състояло се в Къртлънд на 14 февруари 1835 г. Пророкът организира Кворума на дванадесетте апостоли. Две седмици по-късно той организира Кворума на Седемдесетте. Девет от членовете на Кворума на Дванадесетте и всичките членове на Кворума на Седемдесетте са бивши участници в Сионов лагер.

Установяване в Северен Мисури

Голям брой членове на Църквата продължават да живеят в окръг Клей, Мисури, до 1836 г., когато обитателите на окръга заявяват, че повече не могат да им предоставят убежище. Затова светиите започват да се преместват в Северен Мисури, като повечето от тях се установяват в окръг Колдуел, нов окръг, създаден от щатските законодатели да приеме прокудените светии. През 1838 г. към тях се присъединява голяма група светии, принудени да изоставят Къртлънд. През март същата година Пророкът и семейството му пристигат във Фар Уест, процъфтяващото поселище на светиите от последните дни в окръг Колдуел, и установяват там централата на Църквата. През април Господ заповядва на Джозеф Смит да построи храм във Фар Уест (вж. У. и З. 115:7–16).

За нещастие мирът за светиите в Северен Мисури не трае дълго. През есента на 1838 г. шайки и милиция отново ги тормозят и нападат. Когато членовете на Църквата отвръщат и се защитават, Джозеф Смит и други ръководители са арестувани по обвинения в измяна. През ноември те са затворени в Индипендънс, после в Ричмънд, Мисури и на 1 декември в затвора в Либърти, Мисури. През онази зима Пророкът и спътниците му чезнат в нечовешки условия. Те са хвърлени в тъмницата на затвора – тъмно, студено и нехигиенично подземие, и им дават толкова лоша храна, че могат да я ядат само когато прегладнеят. Пророкът описва своето и на останалите светии състояние като „изпитание на вярата ни, равно на това на Авраам” ¹⁰ .

Докато Пророкът е затворен, хиляди светии, включително собственото му семейство, са принудени да напуснат домовете си в Мисури през зимата и пролетта на 1838–1839 г. На 7 март 1839 г. Ема пише на Джозеф от Куинси, Или-нойс: „Никой освен Бог не знае мислите на ума ми и чувствата на сърцето ми, когато напуснах нашата къща и дом и почти всичко, което притежавахме, освен малките ни деца, и поех по пътя извън щата Мисури, оставяйки те затворен в онзи далечен зандан” ¹¹ . Под ръководството на Бригъм Йънг и други ръководители на Църквата светиите са изведени на изток в Илинойс.

Годините в Наву

Обичан водач на своя народ

In През април 1839 г. Пророкът и спътниците му са преместени за ново гледане на делото от затвора Либърти в Гелъ-тин, Мисури. Когато затворниците отново са премествани от Гелътин в Кълъмбия, Мисури, пазачите им позволяват да избягат от несправедливото задържане. Те отпътуват за Куинси, Илинойс, където е събрана основната група на Църквата след напускането на Мисури. Скоро под ръководството на Пророка повечето от светиите започват да се установяват на около 80 км северно от Комърс, Илинойс, село на един завой на р. Мисисипи. Джозеф нарича града Наву и през следващите години членове и нови обърнати се събират там от САЩ, Канада и Великобритания, като го превръщат в един от най-гъсто населените райони на Илинойс.

Джозеф и Ема се заселват в малка къща от трупи край реката, която в ранните години в Наву служи като офис на Пророка. Той си печели хляба като фермер, а по-късно държи смесен магазин. Но тъй като Църквата и обществените му задължения изискват много от времето му, Пророкът често е затруднен да задоволява материалните нужди на семейството си. През октомври 1841 г. личното му имущество е описано като „стария Чарли (кон), даден му в Кърт-лънд, 2 малки еленчета, 2 възрастни пуйки и 4 пуйчета, 1 стара крава, дадена му от един брат в Мисури, стария Мейджър (куче)… и малко домашна мебелировка” ¹² .

В края на август 1843 г. Пророкът и семейството му се преместват от другата страна на улицата в нов двуетажен дом, наричан Имението. Джозеф и Ема сега имат 4 живи деца. През годините те са погребали 6 обични деца, а още едно ще се роди след смъртта на Джозеф. Единадесетте деца в семейството на Джозеф и Ема са: Алвин, роден през 1828 г., който почива скоро след раждането си; близнаците Тадеус и Луиза, родени през 1831 г., които умират скоро след раждането; осиновените близнаци Джозеф и Джулия, родени от Джон и Джулия Мърдок през 1831 г. и взети от Джозеф и Ема след смъртта на сестра Мърдок при раждането (11-месечният Джозеф умира през 1832 г.) ¹³ ; Джозеф III, роден през 1832 г.; Фредерик, роден през 1836 г.; Ллекзандър, роден през 1838 г.; Дон Карлос, роден през 1840 г., който умира на 14 месеца; един син, роден през 1842 г., който умира в деня на раждането си; и Дейвид, роден през 1844 г., почти 5 месеца след мъченическата смърт на баща си.

През цялото си служение Пророкът обича да бъде сред светиите. За гр. Наву и обитателите му той казва, „Това е най-прекрасното място и най-добрите хора под небето” ¹⁴ . В замяна светиите го обичат и чувстват, че той им е приятел, често наричайки го „братко Джозеф”. Един обърнат отбелязва, „Имаше в него някакъв личен магнетизъм, който привличаше всички хора, които се запознаваха с него” ¹⁵ . „Той не претендираше да е човек без пропуски и безразсъдства”, пише един жител на Наву. „Той бе човек, който не можете да не харесате… нито се надуваше поради величието си, както мнозина предполагат, но напротив, бе непринуден с всеки благоприличен човек” ¹⁶ . Уйлям Клейтън, един обърнат от Англия, в писмо от Наву до дома си описва Пророка, казвайки „Наистина бих искал да съм такъв човек” ¹⁷ .

В Наву Пророкът изнася много беседи и членовете на Църквата обичат да го слушат, защото той проповядва откритите евангелски истини със сила. Ангъс М. Канън си спомня: „Никога не съм го слушал да говори, без това наелектризира цялото ми същество и да накара душата ми да прославя Господа” ¹⁸ . Бригъм Йънг заявява: „Никога не бих пропуснал възможността да бъда с Пророка Джозеф Смит и да го слушам да говори пред публика или в тесен кръг, та да мога да черпя разбиране от извора и да го притежавам и извадя на бял свят, когато потрябва… Такива мигове са ми по-скъпи от всичките богатства на света” ¹⁹ .

Водачеството на Джозеф Смит се простира отвъд религиозните му отговорности. В Наву Пророкът участва в гражданска, юридическа, бизнес, образователна и военна служба. Той желае гр. Наву да предложи всичките предимства и възможности за културен и граждански напредък на своите жители. През януари 1844 г., до голяма степен поради разочарование, че щатските и федерални официални лица не успяват да предложат компенсации за отнетите права и имущество на светиите в Мисури, Джозеф Смит обявява кандидатурата си за президент на САЩ. Макар повечето наблюдатели да признават, че той има малък шанс да бъде избран, кандидатурата му привлича общественото внимание към широко разпространеното нарушаване на конституционно гарантираните права на светиите. Всички хора, заявява веднъж Пророкът, „имат равно право да берат плодове от голямото дърво на националната ни свобода” ²⁰

Святост Господу: строеж на Божий храм в Наву

Когато светиите са принудени да напуснат Къртлънд, те оставят след себе си храма, за чиито строеж са работили толкова усилно. Но те още веднъж ще имат свят храм, защото Господ им заповядва да почнат да строят такъв в Наву. Работата почва през есента на 1840 г., крайъгълните камъни са положени на 6 април 1841 г. на церемония, председателствана от Пророка. Изграждането на храма Наву е един от най-значимите строителни проекти в тогавашната западна Америка . Строежът изисква от светиите да правят огромни жертви, защото въпреки постоянната имиграция в развиващия се град като цяло членовете на Църквата са бедни.

Пророкът започва да проповядва учението за кръщение на мъртвите още на 15 август 1840 г. Докато храмът е в началните етапи на строеж, светиите извършват кръщенията за мъртвите в околните реки и потоци. През януари 1841 г. Господ открива, че това може да продължава само докато няма условия кръщенията да се извършват в храма (вж. У. и З. 124:29–31). През лятото и есента на 1841 г. светиите построяват временен дървен басейн за кръщение в новоизкопаното подземие на храма. Първото кръщение за мъртвите в този басейн е извършено на 21 ноември 1841 г.

През 1841 г. са извършени първите запечатвания на брачни двойки, а през 1843 г. Пророкът диктува откровението, описващо вечната същност на брачния завет (вж. У. и З. 132). Ученията в това откровение са били известни на Пророка от 1831 г. ²¹ По заповед на Бог той проповядва също учението за многобрачието.

Понеже храмът не може да бъде завършен известно време, Джозеф Смит решава да извършва храмовите надарявания извън светите стени. На 4 май 1842 г. в горната стая на своя магазин от червени тухли в Наву Пророкът отслужва първите надарявания на малка група братя, включваща Бригъм Йънг. Пророкът не доживява да види храма Наву завършен. Обаче през 1845 и 1846 г. хиляди светии получават храмово надаряване и други благословии от Бригъм Йънг и други, които са получили тези благословии от Пророка.

Служението на Джозеф Смит завършва

Макар отначало светиите да се радват на относителен мир в Наву, облаците на гоненията започват да се трупат над Пророка и той чувства, че земното му служение наближава края си. На паметно събрание през март 1844 г. Пророкът възлага на Дванадесетте да ръководят Църквата след смъртта му, като обяснява, че те вече имат всички нужни ключове и власт за това. По-късно Уилфърд Уудръф, тогава член на Кворума на Дванадесетте, заявява: „Давам свидетелството си, че в ранната пролет на 1844 г. в Наву Пророкът Джозеф Смит призова апостолите заедно и им предаде обредите на Църквата и царството Божие. И всичките ключове и сили, които Бог бе дал нему, той запечата върху нашите глави и ни каза, че трябва да превием рамене и да понесем царството Му, или ще бъдем проклети… Лицето му бе светло като кехлибар и той бе обгърнат със сила, която не бях виждал у никой мъж в плътта преди” ²² . След смъртта на Пророка отговорността за Църквата и царството Божие на земята пада върху Кворума на дванадесетте апостоли.

През юни 1844 г. срещу Пророка е повдигнато обвинение в бунт. Макар да е оправдан по това обвинение в Наву, губернаторът на Илинойс Томас Форд настоява Джозеф да се яви на съд по същото обвинение в Картидж, Илинойс, център на окръг Хенкок. Когато Пророкът и брат му Хайръм пристигат в Картидж, те са освободени под гаранция по първото обвинение, но са обвинени в измяна на щат Илинойс и затворени в местния арест.

В горещия и душен следобед на 27 юни 1844 г. шайка с боядисани в черно лица щурмува затвора и убива Джозеф и Хайръм Смит. Около 3 часа по-късно Уилард Ричардз и Джон Тейлър, които са в затвора заедно с мъчениците, изпращат следното скръбно послание в Наву: „Затвор Картидж, 8:05 вечерта, 27 юни 1844 г. Джозеф и Хайръм са мъртви… Всичко стана за един миг” ²³ . На възраст 38 г. Пророкът Джозеф Смит запечатва своето свидетелство с кръвта си. Делото му в смъртността е завършено, Църквата и царството Божие са установени за последен път на земята и Джозеф Смит пада под куршумите на убийците. Сам Господ свидетелства за Пророка Джозеф Смит: „Аз призовах (Джозеф Смит) чрез Моите ангели, проповядващите ми служители и чрез собствения Ми глас от небесата да осъществи делото Ми, чиито основи той положи и беше верен; и Аз го взех при Себе Си. Мнозина се чудеха на смъртта му, но тя беше нужна, за да запечата той своето свидетелство с кръвта си, за да може да бъде почетен, а нечестивите да могат да бъдат осъдени” (У. и З. 136:37–39).

Джозеф Смит, великият пророк, гледач и откровител от последните дни, е доблестен и покорен служител на Всевишния. Президент Бригъм Йънг свидетелства: „Не мисля, че човек, живял някога на земята, го е познавал по-добре от мен; и смея да кажа, че с изключение на Исус Христос на тази земя никога не е живял или живее по-добър човек. Аз съм неговия свидетел” ²⁴ .